Решение № 7190 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОбС) Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат А. Йотова, срещу решение 301 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 2514/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за допустимост на касационната жалба, за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в проведената административна процедура и спазване на материалния закон, съответно за неправилност на формираните в тази връзка изводи от съда. Счита, че за проектния урегулиран поземлен имот (УПИ) в случая е неприложима хипотезата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а се касае за територия на културно-историческото наследство и трябва да бъдат приложени разпоредбите на ал. 5 и ал. 7 на същия член, които са специални. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете инстанции. С нарочна молба до съда поддържа искането за отмяна с отхвърляне жалбата срещу решението на ОбС или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прави възражение за претендираните разноски от другата страна, както по основание и размер, така и за прекомерност. Ответникът - Р. С. Х., чрез пълномощника адвокат З. Недева, в представени писмен отговор и молба-становище, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното в настоящото производство съдебно решение е отменено решение 225, взето с протокол 13 от 26.07.2023 г. на ОбС Пловдив, с което се изменя и допълва решение 176, прието по протокол 11 от 29.06.2023 г. на ОбС Пловдив, обнародвани в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., с които е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация (ПР) за Централна градска част гр. Пловдив и план-схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронно-снабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Комуникационно-транспортна, и Правила и нормативи за прилагане на плана, в частта за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.521.790 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Пловдив, за който по оспорения ПУП-ПР е отреден УПИ ХIII-521.790, кв. 296, по плана на гр. Пловдив ЦГЧ, отреден за жилищно строителство. За да отмени решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган, при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с изискванията за съответствие между различните му части и съдържанието на неговата графична част. Допуснати са и нарушения на материалния закон. Съдът е установил, че по действалия регулационен план, одобрен 1994 г. и изменен с ПУП-ПУР, одобрен с решение 309/2016 г., имотът на жалбоподателя Р. Х. е попадал в УПИ ІХ 863, 864, 865 и 866, а с процесното изменение се образува нов самостоятелен УПИ ХІІІ, отреден за жилищно строителство. Той е с площ от 152,49 кв. м., която е по-малка от намалената с 1/5 и нормативно изискваща се площ от 240 кв. м., съгласно чл. 19, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ. Отделно от това липсата на приет проект в частта - план за застрояване, изключва изцяло възможността за прилагане на която и да е от хипотезите на чл. 19, ал. 3 - 5 ЗУТ. Съдът е установил също, че в графичната част на процесния проект отсъства чертеж изменение на регулацията, а такива има само на стария действащ план и на новия ПУП-ПР, поради което е налице разминаване между първоначално допуснатия проект и одобрения такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя и извода на съда за материална незаконосъобразност на атакуваното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Имотът на Р. Х. - ПИ идентификатор 56784.521.790 по КККР на гр. Пловдив, за който по оспорения ПУП-ПР е отреден УПИ ХIII-521.790 - за жилищно строителство с площ 152,49 кв. м., по предходния действащ план за регулация е попадал в УПИ ІХ 863, 864, 865 и 866. С оспорения план за регулация този имот е урегулиран в самостоятелен УПИ по имотните му граници на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като видно от оспореното решение на ОбС Пловдив в текстовата му част е, че с него е одобрено изменение на действащия ПУП-ПР. От приложената по делото графична част на изменението, обаче, се установява, че същата не отразява одобрено изменение на ПУП-ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация. Следователно налице е противоречие между текстовата и графичната част на оспореното решение на ОбС Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове: В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти - публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти - частна собственост - със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки - с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки - с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП-ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство, не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това оспореното решение в атакуваната му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, която е заплатила адвокатско възнаграждение от 1200 лева за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, с инкорпорирана в него разписка за извършеното плащане. Същото следва да й бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, от бюджета на органа издал отменения акт, чиято касационна жалба се отхвърля с настоящото решение. Възнаграждението не е прекомерно, предвид обема и действителната правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение