Решение № 4885 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10294/2011 г.

Решение № 4885 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10294/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Дълшад Наузад Нури, от гр. София е оспорил решение № 2999 от 17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 581/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 59418 от 20.01.2011 г. на началник отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), за изземване на притежаваното от него свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на оспореното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Развиват се съображения, че не са налице възприетите от органа материалноправни предпоставки за прилагане на мярката за административна принуда, предвид обстоятелството, че част от описаните в заповедта наказателни постановления не са влезли в законна сила. Ответникът - началникът на сектор "ПП" при СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 7 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 13.04.2003 - 28.08.2006 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР от приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че Дълшад Нури не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Следователно отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), т. е. ex lege, при което в тази му част НП не подлежи на съдебен контрол. Първо - защото отнемането на контролните точки е негативна правна последица от влизане в сила на НП, с което водачът е признат за виновен в извършване на административно нарушение по ЗДвП; и второ - защото, с оглед направеното оспорване на самото НП, би се стигнало до разрешаване на спор, който още не е възникнал. В този смисъл е и константната практика на ВАС, с която решаващият съд се е съобразил. Основният довод за наличие на релевирания касационен порок на съдебното решение, жалбоподателят свързва с липса на основание за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), поради това, че последните три от общо 8-те описани в заповедта НП, не са му връчени срещу подпис и не могат да се приемат за влезли в законна сила по смисъла на чл. 64 ЗАНН. За отхвърли жалбата като неоснователна решаващият съд изключително подробно е анализирал действията на административния орган по уведомяването на водача за наложените му санкции за допуснати нарушения на ЗДвП, като е обсъдил приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН законова фикция. Въз основа на данните по преписката обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя, като фактът на връщане на писмовните пратки от обявения постоянен адрес с отбелязване, че получателят е непознат на този адрес и невъзможността да бъде открит от полицейски орган на същия адрес, е приравнен по правни последици на редовно връчване. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, водачът е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който би имал интерес всячески да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне възможността за прилагане на ПАМ. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна. В контекста на изложеното решаващият съд е счел, че НП № 59418/31.05.2006 г. и № 12407/4.10.2006 г. са влезли в законна сила. В тази насока вярно се е позовал на нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, чието приложение е обосновано от представените докладни записки и обратна разписка. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си определените наказателноправни последици. Що се отнася до НП № 1450/2754/06/23.10.2006 г., видно от мотивите на оспореното решение (стр. 5, л. 74 от делото), поради неприлагането му към преписката, съдът го е изключил от обхвата на фактическото основание за прилагане на ПАМ, като не отчел и отнетите с него 2 контролни точки. Независимо от това сборът на отнетите контролни точки с останалите 7 НП възлиза на 40 (3+9+10+9+2+3+4), с което надхвърля лимита, определен в чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-з/1959/27.12.2007 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Последният нормативен акт действа към датата на издаване на заповедта (20.01.2010 г.), поради което правилно е цитиран като годно правно основание за налагането на ПАМ. Приложението на § 2 от ПЗР на отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. касае реда и основанията за отнемане на контролни точки, но не е и постановяването на актовете по чл. 171, т. 4 ЗДвП. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Противно на доводите в касационната жалба обстоятелството, че предходна заповед с № 133126 от 1.12.2009 г. на зам. началник отдел "ПП" при СДВР за прилагане на идентична ПАМ е отменена, е ирелевантно за законосъобразността на процесната заповед. В тази насока решаващият съд удачно е изтъкнал, че независимо от идентичността на предмета на двата акта, не е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, т. к. предходният утежняващ акт е отменен по административен ред, т. е. не е влязъл в сила, поради което няма пречка впоследствие да бъде постановен нов акт, разрешаващ материалноправния спор. Следва да бъде отбелязано, че се касае за индивидуални административни актове, които макар и издадени срещу същия адресат, нямат идентично фактическо основание. Според мотивите на представената заповед рег. № О-133126 от 17.01.2011 г., предходната заповед за прилагане на ПАМ с № 133126/1.12.2009 г. е отменена поради зачитане на 2 НП от 2003 г., отнетите по които контролни точки са били възстановени, като в заповедта са цитирани общо 11 НП. При издаване на последващата заповед № 59418/20.01.2011 г. на началник отдел "ПП" тези две НП не са взети предвид, ето защо не може да се твърди пълно обективно тъждество на двата административни акта. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на Административния съд - София - град, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,