Решение № 16145 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2012 г.

Решение № 16145 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Ангел Неделчев Ангелов от с. Винарово, община Чирпан, област Стара Загора, против решение № 141 от 20.09.2012 г., постановено по адм. дело № 195/2012 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в заповед рег. № 50/23.05.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Чирпан, с който е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началникът на РУП - Чирпан не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Ангел Неделчев Ангелов срещу заповед рег. № 50 от 23.05.2012 г. на началника на РУП - Чирпан, с която на основание чл. 50, ал. 3, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателни причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на установените административнопроизводствени правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по административната преписка е видно, че касаторът е подал заявление с вх. № 237-К/12.04.2012 г. по чл. 76 ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно оръжие - пистолет "ТТ" № ИГ 511, в условията на чл. 87, ал. 1 с. з. - подновяване на срока на разрешение № СТ 0101720, със срок на валидност до 2.06.2012 г., като е посочил, че същото му е необходимо за самоотбрана. Описал е, че през 1995 г. е имало посегателство срещу собствеността му, както и че е бил кмет на с. Винарово за период от 15 г. (до 1996 г.), изтъкнал е и качеството си на военнослужещ и на ловец от 1965 г. до настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието че посочените от Ангелов обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респ. - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Правилна е и преценката, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят до извод за наличие на конкретна и реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки, или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Решаващият съд обосновано е приел за недоказани твърденията за необходимост от самозащита, като е посочил, че местоположението на дома на жалбоподателя, качеството му на общественик, предвид заемането на длъжността "кмет" за дълъг период от време, съответно настоящото му качество на председател на Народното читалище в селото, не обосновават по правилата на формалната логика извода, че съществува реална заплаха за живота, здравето и имуществото му. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не се налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Ангелов е законосъобразен. Релевираните с жалбата доводи за потенциална опасност за имуществото на касатора не могат да обосноват необходимост от самоотбрана. При липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешение от претендирания вид не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини, изрично изброени в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липсата на нарушения при постановяване на решението от Административен съд - Стара Загора, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,