Решение № 11714 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение 12186 от 12.11.2024 г., постановено по адм. д. 7481/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение по т. 6 от протокол 28 от 17.07.2024 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Д. Й. Н., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: След постановяване на обжалваното решение е издадено решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 (Инспекторатът към Висшия съдебен съвет), с което е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. В случая мандатите на всички членове на Инспектората към висшия съдебен съвет са изтекли през 2020 г. и Народното събрание не е избрало нови членове. Не са налице и изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати в смисъла посочен в решението на СЕС. От изложеното следва, че към датата на внасянето на предложението 07.03.2024 г. за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси срещу Д. Й. Н. прокурор в районна прокуратура за извършено нарушение по чл. 175и, ал. 1 ЗСВ и за образуване на дисциплинарно производство срещу Д. Н. за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. чл. 175к, ал. 4 и чл. 175и, ал. 1 ЗСВ Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е имал правомощия да стори това. В случая предвид решението на СЕС, с което изрично се постановява, че не е допустимо членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да предлагат на друг орган на съдебната власт образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, освен при наличие на предвидените в цитираното решения изисквания, които не са налице и към настоящия момент, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, независимо от основанията за това, като отказва да наложи дисциплинарно наказание на магистрата, постановява законосъобразен административен акт, доколкото правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет към настоящия момент са отречени. Това налага извод за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховният административен съд, което следва да бъде оставено в сила Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да заплати на Д. Й. Н. сумата 600 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,