Решение № 1827 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2013 г.

Решение № 1827 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдула Финджан Хусеин, гражданин на Ирак срещу решение № 1750 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 1003/2013 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 763 от 08.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касатора поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е ограничено правото му на защита като не му е предоставена правна помощ по молбата му по реда на чл. 25 от Закона за правната помощ (ЗПП). Поради гореизложеното иска решението да се отмени. Ответникът по касационните жалби - председателят на ДАБ, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на чужденеца, срещу решение № 763 от 08.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че чужденеца е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден на 11.10.1977 г. в Ирак, с. Зинауйа, по религия шиит, женен. Административното производство е започнало по молба за закрила с вх. № УП-33 от 14.05.2012 г. до ДАБ. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Обосновано съдът е приел е, че липсват законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. Не е установено по отношение на него да е било налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/ или убеждение и няма риск от бъдещо такова. В рамките на проведените интервюта на търсещия закрила е предоставена възможност да посочи и обоснове причините, поради които е напуснал страната, от която произхожда и нежеланието му да се завърне в нея. Видно от изложеното от чужденеца по време на интервютата, той не е членувал в политически партии и не е вземал участие във въоръжени групировки. Дори и да се приемат за достоверни изложените от кандидата данни, мотивите обуславящи неговото желание да получи статут не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Твърдяното от него участие на брат му в политиката на страната не може да се свърже с изложените от чужденеца проблеми с властите му в Ирак. От заявеното от чужденеца по време на проведените интервюта и от представеното в хода на първоинстанционното производство, твърдяното от него задържане и осъждането му в Ирак е поради извършени от него криминални деяния, а не по някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ. Съдът е приел, че липсват данни и основания от които може да се направи извод, че лицето ще понесе наказание, несъответстващо на извършеното от него провинение, именно поради своята раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Плавният извод на първоинстанционният съд, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут също се обосновават от доказателствата по делото. Не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Чужденецът не е посочил факти, от които да е видно, че животът му е бил поставен в опасност. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Заявените от чужденеца проблеми с официалните власти, касаещи осъждането му, са извън предметния обхват на ЗУБ. От приложените по делото справки изготвени от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, актуални към 04.09.2012 г. и 15.02.2013 г. е видно, че е налице обща ситуация на несигурност в Ирак, но това не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Предвид изложеното, съдът е приел, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административния съд - София - град е правилно. Съответни на установените факти са и направените правни изводи. Съдът правилно е приел, че бежанската история на касатора не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Данните по делото налагат извод, че лицето няма причини да не живее в Ирак. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Задържането и осъждането на чужденеца в Ирак е поради извършени от него криминални деяния, а не поради някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ. Не се установява, чужденеца да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иракския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите на касатора, че решението не е съобразено с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, защото за да се приложи тя е необходимо компетентния национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на заплаха. Настоящия случай не попада в посочената хипотеза. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при неспазване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Административният орган обстойно е изяснил фактите, представляващи условия за предоставяне на искания от кандидата статут. Липсата на конкретни данни за преследване на лицето е преценена въз основа на относимите конкретни обстоятелства, които не потвърждават доводите на кандидата, че спрямо него е осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че на чужденеца не му е била предоставена правна помощ по реда на чл. 25 ЗПП пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, чужденеца е заявил, че не поддържа молбата си за правна помощ и е помолил да се даде ход на делото независимо, че няма служебен защитник. Въз основа на това, че чужденеца не поддържа искането си за предоставяне на правна помощ, съдът е отменил разпореждането си от 01.02.2013 г., в частта, с която на чужденеца му е била предоставена правна помощ. В настоящият случай характерът на производството пред административния съд не е такова, че по закон да се предвижда задължителна адвокатска защита. От където следва, че не е ограничило правото на защита на чужденеца. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,