Решение № 5704 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14661/2009 г.

Решение № 5704 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14661/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Кремена Георгиева Костадинова от гр. Русе против решение № 29 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 225 по описа за 2009 г. на Административен съд Русе. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Подадена е и касационна жалба и от заинтересованата страна Велина Георгиева Костадинова, подписана и от касационната жалбоподателка Кремена Георгиева Костадинова, която е входирана в деловодството на Административен съд - Русе на 15.10.2009 г. Съобщението за съдебното решение е връчено на тази страна на 1.10.2009 г. При липса на доказателства за изпращане на жалбата по пощата или по друг начин, даващ основание да се приеме, че срокът за касационно обжалване не е пропуснат, на осн. чл. 215, т. 3 от АПК, следва да се приеме, че касационната жалба Велина Георгиева Костадинова е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Заинтересованата страна Крум Добрев Берков не изразява на становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на Кремена Георгиева Костадинова е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството по делото е образувано по жалбата на Кремена Георгиева Костадинова от гр. Русе против заповед № 2621 от 09.06.2009 г. на кмета на община Русе, с която на основание № 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното й правоотношение по отношение на общинско жилище в гр. Русе поради изтичане на срока на настаняване. С решението си Административен съд Русе е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен административен орган при спазване на административно производствени правила и материалния закон. Развил е съображения, че наличието на административно производство по продължаване на наемното правоотношение по чл. 45а от ЗОС, и ирелевантно към основанието за прекратяване на наемното правоотношение, приложено от административния орган. Решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон - чл. 46, ал. 1, т. 6, вр. чл. чл. 45а от ЗОС. По делото не е съществувал спор относно факта, че наемното правоотношение между община Русе и касационната жалбоподателка е срочно - за период от 1 г., като последната настанителна заповед е с № РД 01/1048 от 31.03.2008 г. Няма спор и относно обстоятелството, че преди изтичане на срока на договора, е подадена молба за продължаване на срока на наемното правоотношение, по която е било образувано административно производство пред комисията по жилищно настаняване на община Русе. Няма доказателства относно приключването на административното производство по чл. 46, ал. 4 от ЗОС с влязъл в сила административен акт - положителен за страната или отказ. В преписката по делото е представено единствено решението на жилищната комисия. Не се представя и заповед по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища-общинска собственост., с която завършва фактическия състав на настаняването в общинско жилище, респ. отказ да се настани лицето в такова. Решението на комисията по чл. 6 от Наредбата не е индивидуален административен акт и не обективира отказ да се продължи наемното правоотношение. Задължението за представяне на доказателства относно начина на завършване на административното производство по чл. 46, ал. 4 от ЗОС е на административния орган. Въпреки, че предмет на обжалване е заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, обстоятелството по какъв начин е завършило производството по чл. 46, ал. 4 от ЗОС е от значение за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено при посочените в закона и наредбата на общината условия. Условие за продължаване на наемното правоотношение е то да не е прекратено поради изтичане неговия срок. Следователно. изтичането на срока на наемното правоотношение е факт препятстващ възможността за неговото продължаване. След прекратяване на наемното правоотношение, между страните по него може да възникне ново такова, но прекратеното правоотношение не може да се продължи. С оглед нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС упражненото субективно право на продължаване от страна на наемателката, административният орган е следвало да изчака приключването на производството по продължаване на наемното правоотношение в влязъл в сила отказ, след което основателно да приеме, че срокът е изтекъл - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Русе като постановено в противоречие с материално правните разпоредби на ЗОС следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което по жалбата на Кремена Георгиева Костадинова от гр. Русе, заповед № 2621 от 09.06.2009 г. да се отмени. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение