Решение № 8321 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2017 г.

Решение № 8321 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК С. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 35/24.04.2017 г. на Административен съд С. по адм. дело № 12/2017 г. С него се отменя по жалба на представляващия "МБАЛ - С." АД заповед № РД - 0912-1/4.01.2017 г. на директора на РЗОК С., с която са наложени санкции "финансови неустойки" в общ размер от 1000 лева за пет отделни нарушения на чл. 157, ал. 3 от решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на националната здравноосигурителна каса /Решението/ на основание чл. 263, ал. 3 от Решението. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "МБАЛ С." АД чрез изпълнителен директор и представляващ дружеството взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на представляващия МБАЛ - С. АД срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея се установяват нарушения по пет истории на заболяване /ИЗ/ по които не е приложена медицинска документация, доказваща обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия. Тези констатации съставляват нарушения в хипотезата на чл. 157, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. поради което и на основание чл. 263, ал. 3 от същото решение са наложени пет санкции в размер на 200 лева за всяко от тях. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил изцяло заповедта като незаконосъобразна. Установено е от фактическа страна, че в административното производство не са били допуснати нарушения на административно производствените правила в процедурата пред арбитражната комисия, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, но е налице отменително основание нарушение на материалния закон и целта на закона- отменителни основания по чл. 146 АПК. С оглед фактическото основание и формулиране на нарушенията, че не е приложена медицинската документация, доказваща обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становища за лечение в стационарни условия е установено, че такава документация има приложена, тъй като всяка история на заболяването и на петте пациента е придружена от Амбулаторен лист, с отбелязване на проведено терапевтично лечение без резултат и направление за хоспитализация. Тези амбулаторни листи не съдържат в пълнота посочените в чл. 157, ал. 3 от Решението реквизити, но липсата им не следва да бъде свързана с отговорност за санкциониране на болничното заведение, приело приело за стационарно лечение лица, защото правилното им попълване е извън задължението на болничното заведение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ общопрактикуващите лекари издават медицинско направление при спазване изискванията и образците, въведени с НРД, а според чл. 10а лекарите специалисти попълват амбулаторен лист за извършен преглед на пациента при спазване на изискванията и образците на НРД. Или, задължението за издаване на амбулаторни листи и направления за хоспитализация съгласно законовите изисквания, включително тези по чл. 157, ал. 3 от решението на НС на НЗОК е на техните издатели, а не на приемащите лечебни заведения за болнична помощ. Хоспитализацията се осъществява след документирана преценка на болницата и при наличие на индикации за хоспитализация по КП здравноосигуреното лице не може да връщано при изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за допълнителни изследвания и/или консултации, свързани с основното заболяване. От това следва, че няма нарушение както е формулирано в заповедта, а жалбоподателят е действал в съответствие с поетите от него задължения с ИД, който е приет на база на НРД за МД за 2015 г. и актуализиран съгласно решението на НС на НЗОК от 29.03.2016 г. При тези констатации е прието, че е нарушена и целта на закона за бъдат санкционирани само нарушителите по веригата за оказване на медицинска помощ, поради което заповедта е отменена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК в случаите, когато диагностичната и/или лечебна дейност не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за хоспитализация в лечебно заведение изпълнител на БМП. Според чл. 157, ал. 2 преценката по ал. 1 се извършва от лекар, лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, като в условията на спешност същата може да бъде извършена и от дежурен екип в ЦСМП или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК към което пациентът се е самонасочил. Според ал. 3 към направлението за хоспитализация се прилага амбулаторен лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприети диагностични и терапевтични дейности, в това число обективните обстоятелства, мотивирали становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ. Амбулаторният лист, приложен към "Направление за хоспитализация става неразделна част от медицинската документация на пациента. Цитираните разпоредби разграничават задълженията на отделните звена по веригата за оказване на извънболнична и болнична медицинска помощ. В случая правилно съдът е определил отговорността на лекарите от извънболничната помощ и задълженията на болничното заведение при хоспитализация. Установено е наличието на документацията, необходима за хоспитализация. Независимо от това, лекарите от болничното заведение при хоспитализация могат да преценят каква медицинска помощ следва да бъде оказана болнична и или извънболнична, тъй като са специалисти по оказване на медицинската помощ, но те нямат задължение да извършват тази преценка и с това да извършват нарушение за което да се санкционира болничното заведение. При съставена документация според нормативните изисквания болничното заведение следва да хоспитализира пациент, но не и да го връща за допълнителна извънболнична дейност поради нередовна документация или преценка, че лекар при осъществяване на извънболнична помощ има неправилна преценка или е съставил непълни документи от значение за хоспитализацията. При изложени мотиви в същия смисъл решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение