Решение № 4155 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2021 г.

Решение № 4155 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Б. с адрес в гр. Русе, [адрес], чрез упълномощен представител адв. П. Петкова, срещу Решение № 34 от 24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 266 по описа на Административния съд – Русе за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлен искът на Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен против Националния осигурителен институт за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5 000, 00 (пет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменени по съдебен ред незаконосъобразни административни актове – Решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Русе (ТП на НОИ – Русе) и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе, както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за лихвата върху посочената главница на обезщетението, считано от депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника 100,00 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като сочи всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че формираният от съда извод за липсата на всички изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ, в случая, е неправилен. Като се позовава на разпоредбата на чл. 76, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, обосновава, че ответникът не се е произнесъл в "разумен срок" по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица, допускайки пропуск, чрез бездействие, да изиска от компетентните италиански служби необходима за произнасяне по заявлението му информация. Счита, че е доказал твърдените неимуществени вреди – стрес, безпокойство, несигурност поради липса на доходи и влошаване на семейните отношения. Иска отмяната на атакувания съдебен акт, като неправилен. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – НОИ със седалище и адрес на управление в София, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64, в писмен отговор, чрез процесуален представител гл. юрк. Ц. Рачева, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Поддържа мотивите на съда в обжалваното решение. Иска потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. Административният Съд е приел, че е сезиран от Ц. Б. с искова молба по ЗОДОВ за осъждането на НОИ да му заплати обезщетение в размер на 5 000, 00 (пет хиляди) лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания (стрес, депресия, безсъние, психическо напрежение, несигурност поради липса на доходи, влошаване на семейните отношения и чувство за проявена спрямо него несправедливост), причинени му в резултат на незаконосъобразни административни актове – Решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, отменени с Решение № 23/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 533/2020 г. на Административния съд – Русе. Административният съд установил от фактическа страна, че след отмяната по съдебен ред на административните актове, от които се претендират неимуществените вреди, в изпълнение на Решение № 23/18.11.2020 г. по адм. дело № 533/2020 г. на Административния съд – Русе, от страна на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, е издадено ново Разпореждане № 171-00-21-7/31.12.2020 г. за отпускане на Б. на парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2018 г. до 19.04.2019 г., в размер на 9, 00 (девет) лв. дневно. Сумата от 738, 00 (седемстотин тридесет и осем) лв. била изплатена по банковата сметка на ищеца на 14.01.2021 г. (справка на л. 39 от адм. дело № 266/2021 г. по описа на Административния съд – Русе). По делото пред първоинстанционния съд е допуснато ангажирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел – В. П., тъст на жалбоподателя. На основата на тези показания съдът приел, че поради отказът за изплащане, респ. късното изплащане на обезщетението за безработица ищецът бил потиснат, тъй като семейството му изпитвало финансови затруднения, което, от своя страна наложило свидетелят да ги подпомага неколкократно с пари, за да покриват издръжката си. От правна страна съдът преценил иска за допустим, като предявен от лице, разполагащо с правен интерес и срещу пасивно процесуално легитимиран ответник. Взел предвид отмяната по съдебен ред на административните актове, от които се претендират вредите, като условие за допустимост на иска, по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. По същество преценил иска за неоснователен. Формирал извод, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните и отменени от съда административни актове и настъпилите неимуществени вреди. Посочил, че за да е налице такава причинна връзка, вредата следва да произтича от незаконосъобразния административен акт по необходимост и закономерно, а не да бъде негово случайно следствие. Съобразил, като се позовал на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), че обезщетението за безработица е парично, като правото то да се получи представлява по естеството си вземане срещу държавата. Счел, че отказът да бъде отпуснато това обезщетение би рефлектирал негативно единствено в имуществената сфера на ищеца, тъй като неговият патримониум не би се увеличил с една парична сума, на която той има право. В този случай, според съда, вредите, които биха настъпили за ищеца, биха били единствено имуществени. На следващо място съдът посочил, че е възможно неимуществени вреди, като претендираните, да могат да възникнат за титуляра на паричното вземане, тъй като незаконното лишаване от едно имуществено право е нормално да доведе до притеснения, потиснатост и др. подобни отрицателни психически изживявания. Подчертал обаче, че в случая тези негативни емоции представляват само отражение на неблагоприятното въздействие на незаконосъобразния административен акт върху имуществената сфера на ищеца. Мотивирал се, че самото разпореждане за отказ да бъде изплатено едно парично обезщетение, както и решението на горестоящия административен орган, с което то е потвърдено, не са от естество да засегнат неимуществената сфера на ищеца. Според съда претендираните неимуществени вреди са само косвена последица от незаконосъобразните административни актове. Допълнил, че процесните административни актове въздействат пряко не в личната, неимуществена сфера на Б., а в неговия патримониум (имуществената му сфера), поради което въздействието им е опосредено. Формирал решаващия извод, че щом твърдените неимуществени вреди не се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразните административни актове, то обезщетение за тях не се дължи на ищеца. По изложените съображения отхвърлил, като неоснователни, предявения главен иск и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата на обезщетението. Присъдил разноски съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилен е решаващият извод на съда за липсата на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и твърдените неимуществени вреди от ищеца. Административният съд е обосновал този свой извод с очевидно принципното си разбиране, за невъзможността, за причиняване на неимуществени вреди на едно физическо лице от един незаконосъобразен индивидуален административен акт, засягащ негово имуществено право. Административният съд е приел, че негативните изживявания на лицето в този случай не са пряка последица от незаконосъобразния административен акт, а са рефлексия на неблагоприятното засягане на имуществената му сфера. Това становище на съда не може да бъде споделено от настоящия касационен състав. Незаконосъобразният административен акт, с който се отрича едно субективно имуществено право, може да породи едновременно негативни последици, както в имуществената сфера на засегнатото лице, така и в неговата лична (психическата) сфера. Засягането на имуществената сфера на лицето е обективен резултат ( липса на очаквано имуществено или парично постъпление или лишаване от вече придобито имущество или пари), който не зависи от субективното му отношение към обективно случващото се. Засягането на психическата сфера на физическо лице обаче, е винаги резултат ( реакция) от субективно му възприемане и изживяване на административния деликт. Последното не изключва а priori (отнапред) пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и негативните изживявания на лицето, които могат да достигнат и интензитета на неимуществени вреди. Логиката на административния съд, приложена към хипотеза на незаконосъобразен административен акт, който не засяга имуществено право или интерес на лицето ( например заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" или "порицание" на държавен служител) би довела до извод за изначално изключване на настъпването на имуществени вреди за това лице от този акт, което би било невярно и неправилно. В случай, че наказаното лице в резултат на наказанието отключи заболяване, нуждаещо се от скъпоструващо лечение, то по логиката на първоинстанционния съд, за направените разходи за лекарства, наказаното лице не би следвало да получи обезщетение, тъй като заболяването му не произтича директно от незаконосъобразната заповед, а е опосредено от конкретната психологична реакция на лицето. Както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, незаконосъобразният административен акт може да бъде вредоносен за лицата до които се отнася и неговото вредоносно действие може да се разпростре върху правната сфера като цяло на тези лица, която условно може да се раздели на имуществена и неимуществена( психическа). Незаконосъобразният акт може да засегне имуществото на лицето или психичната му сфера, или и двете едновременно. Именно защото засягането може да е и едновременно, когато се твърди това, съдът не може а priori (отнапред) при установено засягане на едната част от правната сфера на лицето да изключи причинната връзка с административния деликт на другата засегната част от същата правна сфера. Доколко, какви и в каква връзка са вредите с административния деликт, е въпрос на конкретно доказване, тежестта за което е върху ищеца, а тежестта за анализа за наличието им или не е върху съда, който следва да подходи индивидуално към всеки конкретен случай. Ищецът в настоящия казус претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял в резултат на незаконосъобразните административни актове и забавата в резултат на тях, за отпускане на поисканата от него парична помощ.. Следва да се посочи, че не всяко неприятно усещане или чувство, предизвикано от незаконосъобразен административен акт е вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това негативно изживяване и състояние, което надхвърля минимално допустимия праг, присъщ на подобно положение. В конкретния случай, административният съд не е изложил съображения, налице ли е неимуществена вреда за ищеца по смисъла на ЗОДОВ. Във връзка с този въпрос не е обсъдил събраните пред него показания на разпитания свидетел, вкл. не е изложил съображения, достатъчни ли са те, да обосноват твърдените вреди. Касационната инстанция не може да прави за първи път фактически установявания, вкл. и да излага мотиви за първи път по релевантни за спора обстоятелства. При това положение, след отмяна на решението, делото следва да се върне на друг съдебен състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд