Решение № 2334 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2013 г.

ВАСV отделение18.02.2014 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 110 от 07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10288/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2334 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Даниела Райчова Ценева, чрез процесуален представител, срещу решение № 110 от 07.01.2013 г. по адм. дело № 10288/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 453 от 02.10.2012 г. на ВНД главен разследващ полицай на 08 РУП-СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 (пет) месеца, в качеството й на старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" в сектор "Досъдебно производство" при 08 РУП-СДВР, категория Г, II-ра степен. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски. Ответникът - главен разследващ полицай на 08 РУП-СДВР не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Ценева е започнало във връзка с осъществяване на текущ контрол върху работата на разследващите полицаи в сектор "Досъдебно производство" при 08 РУП-СДВР, относно законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на сроковете за разследване по разпределените им досъдебни производства. От извършената проверка и отразено в докладна записка с № 28280/10.09.2012 г. и справка с № 29164/18.09.2012 г. на ВНД главен разследващ полицай на 08 РУП-СДВР е установено, че Ценева не е извършила никакви действия по разследването на 5 (пет) досъдебни производства към 23.08.2012 г. Посочено е, че Ценева не е изпълнила служебните си задължения, касаещи осигуряването на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и не е планирала действията и поредността, в която е трябвало да извърши разследването по петте досъдебни производства, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 453/02.10.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 (пет) месеца на Ценева. С обжалваното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Ценева. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказаната нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което тя е представила подробни обяснения. АССГ е посочил, че от намиращите се при Ценева 32 досъдебни производства, по 5 от тях не са извършвани никакви процесуално-следствени действия за продължителен период от време - от два до четири месеца, което е основание за налагане на дисциплинарното наказание. Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на касатора е проведено производство без накърняване на процесуалните й права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че дисциплинарно наказващият орган не е изслушал Ценева, преди да й наложи наказанието. При разглеждане на делото ВАС приема, че изискването на чл. 229 от ЗМВР за изслушване или приемане на писмени обяснения от служителя от дисциплинарно наказващия орган, е спазено, тъй като същият се е запознал с обясненията на наказаната. Писмените обяснения на Ценева са обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и са дадени пред дисциплинарно-разследващия орган във връзка с вменените нарушения на служебната дисциплина, след запознаване на служителката с резултатите от проверката. В касационната жалба е посочено, че съгласно чл. 222, ал. 2 от ЗМВР прокурорът е този, който може да прецени дали разследващият полицай е извършил или не определени процесуални действия, каквито не са налице по преписката. Ал. 2 на цитираната разпоредба е допълнение на ал. 1 от същата, който гласи, че системното нарушаване на сроковете, предвидени в НПК, или извършването на действия, който неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение. Предвидената възможност в ал. 2 за намеса на прокурора не изключва възможността по-горестоящият орган да установи и предложи за наказание служител, който не спазва сроковете по НПК.

Цитирани разпоредби

2