Решение № 4858 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД срещу Решение 37/23.02.2023 г. на Административен съд (АС) - Сливен, постановено по адм. дело 134/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, за кампания 2020 г., изх. 01-2600/1526 от 17.03.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдебният акт е постановен без да се съобрази цялостния доказателствен материал приложен по делото. Излага съображения, че съдът е възприел тезата на административния орган, без да се мотивира, защо не кредитира в пълнота изводите на вещото лице. Оспорва приетото от съда, че за парцели с номера 10327-616-2-1, 10327-616-3-1, 10327-605-3-2 и 10327-615-7-1 за кампании 2019 и 2020 г. не са налице доказателства за произведена биологична продукция и същите парцели са със статус в период на преход. Сочи, че грешките довели до издаване на оспорения административен акт се дължат на разтрогнати договорни отношения между МЗХГ и сертифициращия оператор за контрол в биологичното земеделие CERES, което обстоятелство не е било взето под внимание от съда. Моли обжалваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Стефанов. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото от фактическа страна е установено, че БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД през 2016 г. е поел 5-годишен ангажимент за извършване на биологична дейност по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., с одобрена от ДФЗ площ в размер на 18,2 ха. При извършване на административни проверки за спазване на поетия биологичен ангажимент на подаденото заявление за кампания 2020 г. е установено, че земеделският стопанин не е предоставил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него продукти с правилата на биологичното производство по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, който да отговаря на изискванията. С писмо изх. 02-200-2600/5488 от 24.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД е уведомен, че представените от него сертифициращи документи, подробно описани от съда, касаещи конкретно четири парцела, не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба4/2015 ), като в дадения срок за отстраняване на пропуските не са предприети действия от страна на дружеството. С уведомително писмо изх. 01-2600/7077 от 21.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, е открито производство по прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2020 г., тъй като при извършените административни проверки е било установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата за биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. Предоставена е възможност и срок за подаване на възражение. БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД е депозирал възражение с вх. 01-2600/7077 от 14.01.2022 г. в което е посочил, че по отношение на издаваните сертифициращи документи не е имало несъответствия с Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). На 17.03.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. 01-2600/1526. Решаващият съд подробно е описал основанията, на които е отказана финансова помощ на дружеството и е прекратен поетия от него ангажимент по направление Биологично растениевъдство за кампания 2020. В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза. От заключението е установено, че не е представен сертификат за съответствие на произведените биологични растителни продукти и състоянието на 4 парцела: 10327-616-2-1, 10327-616-3-1, 10327-605-3-2 и 10327-615-7-1. Според вещото лице парцелите са включените в Сертификационно писмо 1, издадено на 28.10.2020 г., но в колона Статус за всеки един от тях е записано В преход до 19.07.2021 г. Парцелите са заявени за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие в периода от 2016 до 2020 г. със заявена култура ливади за косене. За кампании 2019 и 2020 само по отношение на парцел 10327-605-3-2 има промяна в заявената култура, а именно: площи с угари. Вещото лице сочи, че за кампании 2016 и 2017 всички парцели, заявени по мярка 11 са със статут в период на преход. За кампания 2018 г. всички парцели са със статут Биологичен, а за кампания 2019 само посочените 4 парцела са със статут в период на преход. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изводите на съда са направени при правилен анализ на приложимата нормативна уредба и към тях, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ настоящата инстанция препраща. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Вярно и точно е посочил коя част от заключението на вещото лице не кредитира като несъответстваща на доказателствения материал по делото, противно на изложеното в касационната жалба твърдение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че за парцели с номера 10327-616-2-1, 10327-616-3-1, 10327-605-3-2 и 10327-615-7-1 за кампании 2019 и 2020 г. не са налице доказателства за произведена биологична продукция и парцелите са със статус в период на преход. В оспорения акт Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2020 г., изх. 01-2600/1526 от 17.03.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че многогодишният ангажимент се прекратява поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Член 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в относимата му редакция, предвижда, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. По делото няма спор, че 2020 г. е пета година от поетия агроекологичен ангажимент. Следователно до 30 октомври на 2020 г. БИО АГРО СОЛЮШЪН ЕООД е следвало да представи сертификат или писмено доказателство удостоверяващо произведена биологична продукция от всички одобрени за участие в мярката площи. В случая земеделският производител не е представил такъв сертификат или писмено доказателство. От доказателствата по делото Сертификационно писмо 1/28.10.2020 г., издадено от АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ ЕООД се установява, че не всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход, както и че от парцели с 10327-616-2-1, 10327-616-3-1, 10327-605-3-2 и 10327-615-7-1 не е произведена биологична земеделска продукция, а имот 10327-605-3-2 е заявен като площи с угари. Твърденията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изискването за представяне на сертификат, в който да е удостоверено количество произведена биологична продукция е било налице към момента на поемане на ангажимента. Твърденията на касатора, че грешките довели до издаване на оспорения административен акт се дължат на разтрогнати договорни отношения между МЗХГ и сертифициращият оператор за контрол в биологичното земеделие CERES, с когото дружеството е имало сключен договор, не са подкрепени с доказателства по делото. Не са налице и доказателства относно твърденията за промяна на статуса на парцелите от биологичен в преход, конкретно за кампании 2019 и 2020 да се дължи на грешка от страна на сертифициращото дружество CERES поради некоректно подадени данни. Сключването на два договора с различни сертифициращи дружества по време на поетия ангажимент по мярка 11 не е основание да се счита, че са налице нередности при публикуване на данните в края на текущата годишна компания в системата на ДФЗ. Видно от Сертификат 83688 от 02.10.2019 г. и анекс към него, издаден от СЕРЕС - Сертификация на екологични стандарти ООД и Сертификационно писмо 1/28.10.2020 г. безспорно се установява, че касаторът не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. Същият не е удостоверил и произведена (налична по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата) биологична продукция от всички заявени и съответно одобрени за подпомагане по процесната мярка парцели, поради което правилно е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от него биологичен ангажимент по направление Биологично растениевъдство. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което не му се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение