Решение № 8381 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2014 г.

Решение № 8381 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голдън Бъг" ЕООД гр. Несебър срещу решение № 129/27.01.2014 г. по адм. д. № 1510/2013 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба кметът на община Несебър в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 427/23.05.2013 г. на кмета на община Несебър, с която му е наредено да премахне незаконен строеж ""сграда" паянтова конструкция със застроена площ 340 кв м, находяща се в в имот с идентификатор 61056.86.21. по кадастралната карта на с. Равда като изградена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата и е оставил без уважение искането за спиране на производството. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Налице е незаконен строеж строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, извършен в земеделска земя през периода 1999 г. - 2000 г. от касатора, без промяна предназначението на земята, без предвиждане в подробен устройствен план и без изискуемите се строителни книжа. Строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПЗРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и се споделят и от настоящата инстанция. Изводът на първостепенния съд за своевременно и надлежно упражнено право на защита от адресата на акта е законосъобразен и обоснован. Жалбоподателят е направил възражения по съставения констативен акт, независимо от начина, по който този акт му е бил съобщен и е представил доказателства в административното производство. Жалбата срещу заповедта е приета за допустима. В съдебното административно производство жалбоподателят е реализирал защитата си в пълен обем. Поради това оплакването за допуснати от съда и от административния орган съществени нарушения на процесуални норми е неоснователно. Така постановеното решение е и материалнозаконосъобразно: По делото е установено, че строежът е извършен в периода 1999-2000 г. Изграден е в земеделска земя, без да е одобрен подробен устройствен план, предвиждащ извършването на такова строителство. Законосъобразно Бургаският административен съд е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Една от предпоставките за това е строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването му или по този закон. Такъв план не е одобрен нито към момента на извършването на строежа, нито сега. Статутът на земята, върху който е извършен строежа продължава да бъде "земеделска земя". Спрямо незаконния строеж не са налице и материалноправните предпоставки на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа. Без промяна на предназначението на земята и без одобрен подробен устройствен план строителството не може да е допустимо по действащите към момента на извършването му или към актуалния момент строителни правила и норми. Представените с касационната жалба доказателства не обосновават основания, годни за касиране на обжалваното решение. От тях се установява, че е налице висяща административна процедура по § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ за узаконяване на процесния строеж. Със заповед от 25.02.2014 г. на началника на РДНСК Югоизточен район е бил отменен мълчалив отказ на главния архитект на община Несебър да се произнесе по искане на жалбоподателя от 05.07.2013 г. за узаконяване на процесния строеж. Към момента на подаване на заявлението за узаконяване - 05.07.2013 г. административното производство за премахване на строежа като незаконен е приключило с издаване на процесната заповед от 23.05.2013 г. Изходът на така инициираната процедура не може да повлияе върху законосъобразността на вече издаден административния акт, нито на преценката правилността и обосноваността на обжалваното решение, тъй като няма издаден краен акт. Финализирането на процедурата в евентуален положителен изход би било релевантно във фазата на изпълнение на оспорения административен акт. Що се касае до твърденията за противоречие с разпоредбата на § 184, ал. 12 ПЗР ЗИДЗУТ, то те са неоснователни. Тази процедура забранява премахване на строежи, заявени за узаконяване в срока по § 184, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ - т. е. до 25.07.2003 г. Разпоредбата пък на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ дава възможност за незаконни строежи, извършени до тази дата, но незаявени в срока по § 184, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ, да бъдат заявени за узаконяване в нов срок. В случая краен акт, който може да повлияе на законосъобразността на обжалваната заповед, не е издаден, поради което финализирането на процедурата би имало значение в процеса на изпълнение на оспорената заповед. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на кмета на община Несебър направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестотин / лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд