Решение № 2434 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2017 г.

Решение № 2434 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител - старши експерт юрист Янева, против решение № 941 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 48/2017 г. на Административен съд – Благоевград. Касаторът обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Ангелов, чрез процесуалния си - представител адв. Шопова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № DТ000230/19.10.2016 г., издаден от мл. инспектор "МДТ" в дирекция "МДТ" при община Благоевград, потвърден с решение № Р-DT000230/06.01.2017 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Благоевград, с който на Ангелов са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2011 – 2015 г. включително. В акта е посочено, че към 19.10.2016 г. са установени задължения за внасяне в размер на 151,43 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер на общо 48,48 лв. за ДНИ и установени задължения за внасяне в общ размер 704,80 лв. и лихви за просрочия към тях в размер на общо 225,58 лв. за ТБО. Съдът е направил извод от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. За да отмени оспорения АУЗД, съдът е приел, че в частта, с която е установен размера на такса битови отпадъци (ТБО) за визирания в него период е немотивиран и издаден в нарушение на чл. 62 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Изложил е доводи, че АУЗД е определен общ размер на ТБО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., без да е посочено за коя от видовете услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена таксата и съответно ако е дължима за трите регламентирани в закона услуги – в какъв размер е за всяка от една от услугите. Приел е, че от данните по административната преписка не може да се провери как е определен общия размера на ТБО за 2011 г., нито пък каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена, съобразно чл. 62 ЗМДТ. Направил е извод, че фактическите съображения на органа не могат да бъдат допълнени в хода на съдебното производство включително и чрез експертно изчисление на ТБО. Съдът е приел, че по отношение на определените с АУЗД задължения за данък недвижими имоти (ДНИ), също липсват фактически основания. В акта като фактическо основание е посочена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № ДК-14-2341/21.07.2016 г., с която са декларирани два самостоятелни обекта 1.) жилище с РЗП от 136. 00 кв. м. и мазе (обслужваща част с РЗП от 11,7. кв. м. и 2.) ателие с РЗП от 105. 00 кв. м. Приел е, че от АУЗД не става ясно кое е това ново обстоятелство, довело до определяне на ДНИ за периода от 2011 - до 2015 г. включително. В заключение е обосновал краен извод, че липсата на фактически основания на акта възпрепятства съдебната проверка за материалната му законосъобразност. По изложените доводи е отменил АУЗД № DТ000230/19.10.2016 г., издаден от мл. инспектор "МДТ" в дирекция "МДТ" при община Благоевград, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Основателно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от текста на цитираната разпоредба определянето на размера на ТБО за всяка услуга поотделно е изискване на закона, но неспазването на това изискване не е самостоятелно основание за отмяна, защото актът е издаден по реда на ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, а разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съда да се произнесе по същество. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което е съществено. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което, ако не е било допуснато, е могло да доведе административния орган до други изводи. Предвид изложеното, настоящата инстанция не споделя изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на издателя на акта. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай съдът се е ограничил единствено с констатацията, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК спрямо фактите посочени в него, послужили за издаването му. От друга страна за преценката дали оспорения АУЗД е законосъобразен следва да бъде преценено наличието на всички останалите предпоставки за възникване на задължението за такса битови отпадъци и за неговия размер. Предвид изложените съображения решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за събиране на посочените по-горе доказателства и произнасяне по всички основания, визирани в чл. 146 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 941 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 48/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.