Решение № 4689 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2008 г.

Решение № 4689 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалби, съответно на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП и на "Мехтранскомерс"АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, "Западна промишлена зона", представлявано от изпълнителния директор Георги Александров Гаджев, против Решение № 754 от 5.10.2007 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 225 по описа за 2007 г., съответно, в частта му, с която по жалба на "Мехтранскомерс"АД със седалище в гр. Варна е отменен ревизионен акт (РА) № 0303760/27.11.2006 г. на данъчен орган при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 1055/18.01.2007 г. на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която, въз основа на увеличение на финансовия резултат (ФР) за 2004 г. със сумата 2 600 лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.), на дружеството е определен корпоративен данък в размер на 507 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП се твърди, че решението, в посочената част, е необосновано и противоречи на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на вида на отчетения процесен разход като текущ разход, а не такъв за придобиване на дълготраен нематериален актив по смисъла на НСС 16 и легалното определение от ДР на ЗКПО (отм.). Ответникът по тази жалба "Мехтранскомерс"АД със седалище в гр. Варна не взема становище по жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че в останалата част съдебното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) и тази на чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д"ОУИ" Варна и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а по съществото им, съдът съобрази следното: По жалбата на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че направеният разход през 2004 г. по две фактури на обща стойност 2 600 лв. с издател "Ромел консулт" ЕООД и предмет "техническа административна услуга" е текущ, а не такъв за придобиване на ДМА, поради което няма основание за увеличаване на ФР на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО. Съгласно цитирания текст (в ред. му за 2004 г.), финансовият резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, отчетени като текущи съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон. Легалното определение за ДМА по § 1, т. 53 от ДР на ЗКПО (отм.) определя това понятие като активите, които отговарят на определението за дълготраен материален актив съгласно счетоводното законодателство, отчетени в съответствие със счетоводната политика на предприятието, и са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини: а) възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост на ДА; б) петстотин лева. Определението по НСС 16 гласи, че това са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които: а) имат натурално-веществена форма; б) се използват за производството и/или доставката) продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели; в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Първоинстанционният съд е приел, че процесните проекти за общ и подробен устройствен план не отговарят на изискването на б. "в" на посоченото определение, тъй като няма данни тези проекти да са били одобрени, което е условие да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Така постановеното решение в обсъжданата му част, е неправилно. Съгласно т. 6.1 на приложимия НСС 16, с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени. Изброяване на такива разходи за подобряване на бъдещите икономически изгоди от актива е дадено в т. 6.2 на стандарта. Извършените разходи отговарят на т. 6.2 б. д) - икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива, доколкото подобряват благоустройствения статут на ДМА, поради което те не следва да се отчитат като текущи разходи, както са отчетени от ревизираното лице. Посочената в нормата вероятност за икономическа изгода прави без правно значение факта че предложените проекти все още не са одобрени. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против РА в посочената част да се отхвърли като неоснователна. На този касатор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения върху интереса в тази част на спора. По жалбата на ревизираното лице Спорът, в тази част, е бил за определяне на данъчната основа по продажбата на лек автомобил "Пежо 307" през м. 07.2005 г. на "Индустриален лизинг"АД с продажна цена 14 000 лв. и начислен ДДС в размер на 2 800 лв. при следните факти: Автомобилът е придобит от ревизираното лице по договор за лизинг от 05.06.2002 г. с цена на придобиване на актива в размер на 23 406, 38 евро (с вкл. ДДС) и ползван данъчен кредит при покупката в размер на 7 629 лв., като е установено, че автомобилът при вноса в страната е бил нов. При ревизията е прието, че данъчната основа на продажбата следва да се определи по правилото на чл. 30 ал. 2 ЗДДС (отм.), съгласно което при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство. Застрахователната стойност е 14 000 лв., а данъчната основа по чл. 29 от закона, според ревизиращите, е цената на придобиване, която е по-висока и именно тя следва да бъде данъчна основа и на процесната продажба. Съдът е приел така извършеното доначисляване на ДДС за разликата между 7 629 и 2 800 лв. за законосъобразно и решението му в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Изключението на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) (приложимо, тъй като процесният автомобил е бил внесен като нов), може да се приложи за случая, ако ревизираното лице беше доказало, че продажната цена на автомобила е пазарната по методите в чл. 20 от същия закон, което жалбоподателят не е сторил в първата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение