Решение № 7870 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП и СИС Индустрийс ООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. Д. Енчев срещу решение 4604/09.07.2021 г., постановено по адм. дело 1476/2020 г. по описа на Административен съд, София град. Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт Р 29002918005494 091 001/12.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в същата част с решение 2088/11.12.2019 г. на директора на посочената дирекция за отказано право на данъчен кредит в размер на 13 037,20 лв. и лихви 2 400,57 лв. (лихвата от 2 400,57 лв. е определена съобразно решение 173/12.01.2022 г. по адм. дело 1476/2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка) за данъчни периоди от месец януари 2016 г. до месец октомври 2017 г. по 52 бр. фактури, издадени от Мърч София ЕООД и за корпоративен данък по същите фактури за 2016 г. и 2017 г., за които е преобразуван финансовият резултат на дружеството по същите фактури от Мърч София ЕООД (данъчна основа в размер на 37 401 лв. за 2016 г. и данъчна основа в размер на 27 785 лв. за 2017 г.). Релевират се оплаквания, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че решението на съда е постановено в нарушение на чл. 154, ал. 1 и чл. 180 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, чл. 170, ал. 1 АПК, чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Според касатора съдът не е направил преценка и анализ на доказателствата, нито те са обсъдени и съпоставени с фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията и в резултат на това мотивите, с които е отменен ревизионният акт са в очевидно противоречие с фактическата обстановка. Твърди се също така, че в решението на съда били коментирани само фактурираните услуги за мърчандайзинг, а не е обсъдено обстоятелството, че от посочения доставчик са издадени фактури и за други услуги допълнителни консултантски услуги , работа с нови регионални мениджъри ВК, Румъния , проверка на пазара Констанца, Питеши /Румъния , без да има доказателства какви консултации са извършени, от кого и какви са резултатите от проверка на пазара и с каква цел тя е възложена и направена, кои са новите регионални мениджъри, с които е работил доставчикът и какъв е обхватът и съдържанието на фактурираните от него услуги. Вместо това според касатора всички фактурирани от доставчика сделки са квалифицирани от съда само като мърчандайзинг и са приети за доказани. Сочи се също, че съдът се е позовал на протоколи - доклади за извършени мърчандайзинг услуги, които не били подписани. Твърди се, че от решението не става ясно по какви причини съдът е приел, че в решението на директора на дирекция ОДОП София показанията на свидетеля И. Дилов са интерпретирани неправилно и тенденциозно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на дружеството в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Волянова, която е представил списък за разноски по чл. 80 ГПК в общ размер от 24 974,99 лв. за двете съдебни инстанции и за внесена държавна такса 592,99 лв. Ответникът по тази касационна жалба СИС Индустрийс ООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. Д. Енчев, я оспорва с искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в обжалваната му част, като правилно да се остави в сила. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението, посочено по горе в частта, в която жалбата на дружеството срещу ревизионния акт е отхвърлена за отказано право на данъчен кредит в размер на 223 307,17 лв. и лихви 41 128,43 лв. (лихвите са определени от пъровинстанционния съд с решение 173/12.01.2022 г. по чл. 175 АПК) и за увеличения финансов резултат за 2017 г. със сумата от 231 000 лв. по фактури, издадени от Топаз Мел ЕООД и със сумата от 4 166,67 лв. по фактура, издадена от Мототехника Логистик ЕООД. Обжалва се с касационна жалба и решение 173/12.01.2022 г. за поправка по чл. 175 АПК на очевидна фактическа грешка в основното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за непризнато право на данъчен кредит от 223 307,17 лв. и лихви 41 128,43 лв. и е увеличен финансовия резултат за 2017 г. с 231 000 лв. по фактури от Топаз мел ЕООД и по фактура от Мототехника Логистик ЕООД за 2017 г. 4 166,67 лв. С решение 4085/19.06.2023 г. по адм. дело 1476/2020 г. първоинстанционният съд е поправил на основание чл. 175 АПК очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното си решение, като е отхвърлил жалбата за отказано право на данъчен кредит в размер на 250 307,17 лв. и лихви 46 089,43 лв. и е увеличен финансовият резултат за 2017 г. със сумата от 231 000 лв. по фактури, издадени от Топаз Мел ЕООД и със сумата от 4 166,67 лв. по фактура, издадена от Мототехника Логистик ЕООД, поради което това е обжалвания материален интерес в тази част на касационната жалба на СИС Индустрийс ООД. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда почиват на непълен и едностранчив анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се също, че противно на общия принцип за обективност и безпристрастност съдът кредитирал единствено доказателства в подкрепа законосъобразността на административния акт, като изцяло е пренесъл съображенията и констатациите на органа, съдържащи се в обжалвания ревизионен акт, без да изложи собствени мотиви. Изложено е и оплакване, че в решението в обжалваната му част не били обсъдени нито в цялост, нито дори поотделно наведените от него твърдения и предоставените доказателства. Поради изложеното касаторът счита, че така оспореният акт е порочен предвид едностранчивото представяне на фактическата обстановка, не е издирена обективната истина, нито съдът безпристрастно е установил фактите, които следва да подведе под правилата на приложимите законови разпоредби. В тази касационна жалба се съдържат оплаквания, че съдът неправилно е потвърдил ревизионния акт по фактурите, издадени от АБВ Транс 2016 ЕООД, Битрейд 123 ЕООД, Хад 7 ЕООД и Деметра ЕООД, както и за доставките от Топаз Мел ООД. За доставките на грозде се твърди от касатора, че за тях са представени доказателства, като приемателно предавателни протоколи, кантарни бележки и товарителници. Относно доставките от Топаз Мел ООД според касатора са налични по делото сключени валидни договори за наем, поради което неправилно не е признато правото на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касатора, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. Енчев, който е представил и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Волянова оспорва и двете касационни жалби по основното решение в отхвърлената част и по решението за очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК и моли в тези части решенията да останат в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, а обжалваните решения като правилни, да се оставят в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по същество настоящата касационна инстанция установи следното: По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София. За да отмени частично ревизионният акт за отказано право на данъчен кредит в размер на 13 037,20 лв. и лихви - 2 400,57 лв. за данъчни периоди от месец януари 2016 г. до месец октомври 2017 г. по 52 бр. фактури, издадени от Мърч София ЕООД и за корпоративен данък по същите фактури за 2016 г. и 2017 г., по които е преобразуван финансовия резултат на дружеството по същите фактури от Мърч София ЕООД (данъчна основа в размер на 37 401 лв. за 2016 г. и данъчна основа в размер на 27 785 лв. за 2017 г.), първоинстанционният съд е приел, че като се има предвид какъв е предметът на доставките от Мърч София ЕООД консултантски услуги и мърчандайзинг, същият бил конкретизиран със сключените договори, като извършване на мърчандайзингова дейност, свързана с предлаганите от клиента продукти. Съдът е приел, че страните по тези договори са вложили следното съдържание на понятието мърчандайзинг , а именно: осигуряване на адекватна наличност, придвижване на стоката, подлежаща на мърчандайзинг от склада на обекта до всички договорени точки на продажба, поддържане на договореното пространство за различните марки и опаковки; атрактивно представяне; правилна и атрактивна ценова комуникация; поставяне и поддържане на всички договорени комуникационни материали (рекламни материали). За реалността на доставките съдът се е позовал на представените месечни протоколи доклади за извършени мърчандайзинг услуги, като е посочил, че в таблица са посочени търговски обекти в цялата страна на Кауфланд България ЕООД (Кауфланд) с адреси и две имена, вероятно на служители, в чл. 3.1 комисия, която да приема изработеното, в чл. 3.3 проект или указания, за каквито липсват доказателства да са създавани. Освен това съдът се е позовал на протокол за разпит на Д. Дилов управител на Мърч София ЕООД до 20.12.2016 г., който е потвърдил, че с ревизираното дружество са имали договор за мърчандайзинг и, че по отношение на тях са работили само в Кауфланд по отношение на вината им с конкретни, изброени от него марки, като е обяснил в какво точно са се изразявали ангажиментите му към СИС Индустрийс ООД по договора за мърчандайзинг. Посочено е в обжалваното решение, че месечни протоколи - доклади се откриват и в Приложение 1 от административната препискка относно вътрешното преподреждане на филиалите на търговската верига. Съдът се е позовал и на даденото обяснение от И. Дилов, че фактически услугите са по консултиране на ревизираното дружество във връзка с разработка на мърчандайзинг стандарти, съвети по отношение на рекламните материали и др. промоционални активности. Относно обясненията на И. Дилов е посочено в обжалваното решение, че СИС Индустрийс ООД са били доволни от него, но не са искали той да бъде на консултантски договор, а да им издава фактури, затова такива били издавани от фирмата на брат му Мърч София ЕООД. Съдът се е позовал и на протокол от разпит от 13.03.2019 г. на Б.Крумов свидетел, който е бил вписан като управител на Мърч София ЕООД, но е заявил, че са му дадени пари, за да купи фирмата, но не е наясно с проблемите й. Съгласно установената фактическа обстановка съдът е приел, че необосновано ревизиращите органи са приели за недоказана реалността на доставките по фактурите от Мърч София ЕООД. Посочено е в съдебното решение, че според съда от съвкупното възприемане и анализиране на доказателствата е установено наличие на реални доставки на фактурираните мърчандайзинг - услуги и не са възприети доводите на приходните органи за абсолютна симулация по отношение на този доставчик. Относно разпитите на свидетелите в наказателното производство, съдът е приел, че протоколите от разпити по реда на НПК няма законова забрана да бъдат ползвани като писмено доказателство в производството по ДОПК, както и при обжалване на ревизионния акт по съдебен ред. Въз основа на установеното от съда е прието, че ревизионният акт за отказано право на данъчен кредит по 52 бр. фактури, издадени от Мърч София ЕООД, е незаконосъобразен и го е отменил в тази му част. Съдът е приел, че е незаконосъобразен ревизионния акт и в частта по ЗКПО предвид, че с данъчната основа по процесните 52 бр. фактури от Мърч София ЕООД не е следвало приходните органи да увеличават финансовият резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г., респ. да установяват задължения за корпоративен данък. Решението в обжалваната от директора на дирекция ОДОП гр. София част е частично неправилно. По делото е установено, че са налице договори за процесните периоди между Мърч София ЕООД и ревизираното дружество за извършване на мърчандайзингова дейност, свързана с предлаганите от СИС Индустрийс ООД продукти. Правилно съдът е посочил, че страните по този договор са вложили в понятието мърчандайзинг осигуряване на адекватна наличност, както и придвижване на стоката от склада на обекта до всички договорени точки на продажба. От своя страна възложителят, наречен в договора клиент се е задължил да ангажира проект или указания, както и графици, които да предостави на изпълнителя в 7 дневен срок преди започване на изпълнението. Изпълнителят се е задължил да осигурява адекватно позициониране на продуктите на клиента, ротация на продуктите на принципа (Първи влязъл Първи излязъл), поставяне и поддържане на всички договорени комуникационни рекламни материали и др. Приложените в административната преписка месечни протоколи - доклади отразяват фактическото приемане/предаване на резултата от извършената мърчандайзингова дейност. Не става ясно как приходните органи са стигнали до извод, че се касае за абсолютна симулация предвид, че в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт не е извършвана никаква преценка на представените месечни протоколи доклади. В съдебното производство приходната администрация не е оспорила тези доказателства по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК с оглед на това, че те представляват частни документи без материална доказателствена сила. Наистина от представените протоколи доклади за месечното изпълнение на договорите за мърчандайзинг, не се установява те да са подписани. В същото време отново в административната преписка се съдържа кореспонденция между страните по тези договори по e-mail (представен на хартиен носител), от която се установява, че протоколите доклади са достигали до знанието на СИС Индустрийс ООД, както и по този начин са били изпращани от последния графиците на посещения в обекти на Кауфланд в различните градове на страната, където е извършвана мърчандайзинговата дейност по отношение на продуктите, предлагани в посчения магазин. Тази кореспонденция също не е обсъждана в ревизионния доклад и в ревизионния акт, поради което констатацията за абсолютна симулация по тези доставки, е невярна и правилно съдът е приел, че мърчандайзинговата дейност, извършвана от изпълнителят по тези доставки, е реално осъществена. Относно приложените към административната преписка разпити на свидетели от досъдебно производство, същите са изпратени с писмо от 05.09.2018 г. от прокурор от Специализирана прокуратура до органите на НАП с указание да се извърши данъчна ревизия на СИС Индустрийс ООД. Няма данни по делото тези доказателства да са приобщени към преписката по извършената ревизия, започнала със заповед за възлагане на ревизия от 11.09.2018 г. В този смисъл не е следвало съдът да обсъжда разпитите на лицата И. Дилов, Д. Дилов и Б. Крумов, последните като управители на Мърч София ЕООД, но въпреки това обсъждането на свидетелските показания на съда не са опорочили съдебния му акт в тази част до степен, че за да бъде отменен. Що се отнася до фактури 0 515/01.08.2017 г. проверка на пазара в Костанца Питейши Румъния с ДДС в размер 100 лв. и 0 525/01.09.2017 г. работа с нови регионални мениджъри ВК Румъния с ДДС в размер на 200 лв. не се установява по делото да са налице договори или протоколи за приемане и предаване на предмета на услугите по тези фактури, нито доклади, както по всички останали фактури с Мърч София ЕООД. Освен това видно от приложените договори от 01.10.2015 г., 01.01.2016 г. и 01.04.2016 г. ясно е посочено, че клиентът СИС Индустрийс ООД посочва магазините от веригата Кауфланд на територията на страната, в които ще се извършва мърчандайзингова дейност, но не и извън нея, поради което оплакването в касационната жалба относно тези доставки по 2 бр. фактури, посочени по горе за мърчандайзинг, е основателна, а решението в тази част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови в тази част друго решение, с което жалбата на СИС Индустрийс ООД срещу ревизионния акт относно посочените 2 бр. фактури с предмет на доставки проверка на пазара в Костанца Питейши Румъния и работа с нови регионални мениджъри ВК Румъния с общ размер на ДДС от 300 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изложеното в обжалваната от приходната администрация част по ЗДДС по отношение на останалите фактури, издадени от Мърч София ЕООД с общ размер на ДДС 12 737,20 лв. и за съответните лихви за данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г., съдебното решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно фактурираните доставки от Мърч София ЕООД по фактури 0 515/01.08.2017 г. проверка на пазара в Костанца Питейши Румъния с данъчна основа в размер на 500 лв. за 2016 г. и данъчна основа в размер на1 000 лв. за 2017 г. по фактура 0 525/01.09.2017 г. работа с нови регионални мениджъри ВК Румъния или с общ размер на данъчните им основи в размер на 1 500 лв., като корпоративен данък за 2017 г. в размер на 150 лв. и съответните лихви предвид изложеното в частта по ЗДДС, ще следва в тази част обжалваното решение като неправилно също да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на СИС Индустрийс ООД за определения корпоративен данък за 2017 г. срещу оспорения от дружеството ревизионен акт в тази му част за 150 лв., ведно със съответните лихви. В частта за доставките от Мърч София ЕООД по останалите фактури за 2017 г. за корпоративен данък в размер на 2 628,50 лв. и съответните лихви, решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. За 2016 г. решението на първостепенният съд за корпоративен данък в размер на 3 740,10 лв. и лихви 929,90 лв. като правилно също следва да бъде оставено в сила предвид изложените по горе мотиви - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. По касационната жалба на СИС Индустрийс ООД. Относно фактурите от Топаз мел ЕООД и Мототехника - Логистик ЕООД съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали право на данъчен кредит за данъчни периоди на 2017 г., а също и за увеличения финансовият резултат с данъчните основани по тези фактури, тъй като доставките от Топаз Мел ЕООД са свързани с отдаване под наем на плавателен съд моторна яхта Princess предвид, че няма никакви данни тези доставки да са свързани с икономическата дейност на дружеството. Относно фактурата от Мототехника Логистик ЕООД правото на данъчен кредит според съда също правилно е отказано предвид, че предметът на фактура участие в меню е неясен, като предназначението на доставката не се свързва със стопанската дейност на ревизираното лице. По отношение на тази доставка относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 833,33 лв., както и по фактурите от Топаз Мел ЕООД съдът е приел, че липсват доказателства, за реалното осъществяване на доставките от посочените преки доставчици и предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било данни те да са свързани с икономическата дейност на дружеството, то право на данъчен кредит по тях не се дължи. Посочено е в решението, че липсват доказателства за извършени последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС с посочения предмет на стопанските операции в тези фактури, като в тази съдът е отхвърлил жалбата в тази й част, непризнавайки правото на данъчен кредит по фактурата от Мототехника Логистик ЕООД с ДДС в размер на 833,33 лв. и съответните лихви, както и по фактурите от Топаз Мел ЕООД в общ размер на ДДС от 126 200 лв. и съответните лихви за данъчни периоди за 2017 г. и 2018 г., а също и в частта за определения корпоративен данък по фактурите от Топаз Мел ООД в размер на 23 100 лв. и съответните лихви и по фактурата от Мототехника Логистика ЕООД, посочена по горе за корпоративен данък в размер на 4 16,67 лв. и съответните лихви за 2017 г. Жалбата на "СИС Индустрийс ООД е отхвърлена в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 223 307,17 лв., като с решението за поправка на очевидна фактическа грешка първоинстанционният съд е поправил основното решение в тази част и е отхвърлена жалбата за 250 307,17 лв. и лихви 46 089,43 лв. по фактури от АБВ Транс 2016 ЕООД, Деметра ЕООД, Хад 7 ЕООД и Битрейд 123 ЕООД, ведно със съответните лихви и за увеличен финансов резултат в размер на 231 000 лв. за 2017 г. и определен за внасяне корпоративен данък в размер на 23 100 лв. по фактури, издадени от Топаз мел ЕООД и със сумата от 4 166,67 лв. по фактура, издадена от Мототехника Логистик ЕООД е увеличен финансовият резултат и е определен корпоративен данък в размер на 416,67 лв. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част не са доказани реално извършени доставки. Според съда при насрещните проверки в хода на ревизията доставчиците не били намерени и не са представени доказателства за спорните фактури. Представените от ревизираното дружество доказателства за тях приемателно предавателни бележки, кантарни бележки, с изключение от Деметра ЕООД, са нечетливи. Последният според съда е представил издадените фактури на СИС Индустрийс ООД, фактури за транспорт, изкупвателни ведомости, кантарни бележки, товарителници и приемателно предавателни бележки. Съдът е приел, че само част от представените доказателства са видни и в цялост четливи екземпляри, като в основната си част били представени копия на документите, със застъпване един върху друг при копирането, поради което съществена част от информацията наименование, номер, данни и реквизити липсват. Посочено е в тази част на съдебното решение, че липсват документи съгласно Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. Въз основа на изложеното е направен извод от първоинстанционния съд, че няма достатъчно доказателства, за да се направи обоснован извод, че въпросните количества и сортове грозде, са реално получени от СИС Индустрийс ООД, като същото е прието и за фактурите за авансовово плащане. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата за отказаното право на данъчен кредит и увеличен финансов резултат и за дължим корпоративен данък по фактури от Топаз Мел ЕООД и Мототехника Логистик ЕООД,е правилно. От Топаз Мел ООД са представени договори за отдаване под наем на яхта, марка Princess . Правилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенният съд са приели, че не са представени доказателства от ревизираното дружество, че на процесната яхта са заснети рекламни кампании на продуктите му, нито къде са излъчвани. Така установеното е довело до обосновани изводи на съда, че яхтата не е използвана за икономическата дейност на дружеството поради което на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС законосъобразно съдът е потвърдил отказа на ревизиращите органи за правото на данъчен кредит, упражнено от СИС Индустрийс ООД. Относно издадената от Мототехника Логистик ЕООД фактура 10 01/05.05.2017 г. в размер на 833,33 лв. обосновани с доказателствата по делото са изводите на решаващия съд за незаконосъобразно упражнено право на приспадане на данъчен кредит, тъй като предмета на дейност участие в меню . Тази фактура не се придружава от други документи, от които да се установи реалността й, нито по какъв начин предмета на процесната фактура ще се използва за последващи доставки по смисъла на чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в тази й част. Относно увеличения финансов резултат на дружеството за 2017 г. с фактурите, издадени от Топаз Мел ЕООД и Мототехника Логистик ЕООД решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. При непризнаване правото на данъчен кредит по посочените по горе фактури, не е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗКПО, поради което законосъобразно е увеличен финансовия резултат на ревизирания субект на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и са определени задължения за корпоративен данък. В частта за непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 123 273,84 лв. за данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по фактурите, издадени от АБВ Транс 2016 ЕООД, Битрейд 123 ЕООД, Хад 7 ЕООД и Деметра ЕООД решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че представените в хода на ревизията, а след това и в съдебното производство доказателства не установяват реалността на предмета на доставките, но в същото време те не са обсъдени и преценени в достатъчна степен от съда и затова е направена и неправилна преценка на доказателствата. Относно доставката на грозде съдът се е позовал на разпоредбите на Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Наредбата) и в Закона за виното и спиртните наитки (ЗВСН). Изрично в чл. 1, на който се е позовал решаващият съд и в чл. 116 ЗВСН се указва, че при доставка на грозде, същото следва да има придружителни документи съобразно наредбата при превоз в страната или страни членки на Европейския съюз. Тези документи е предвидено в Наредбата и в ЗВСН да се съставят от производителя или търговеца, като вторият и третият екземпляр от тях се дава на получателя по арг. и от чл. 116 от цитирания закон. Приетото от съда, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на изключението по чл. 25 от Регламент (ЕО) 436/2009 г, към който препраща чл. 116, ал. 5 ЗВСН, е неправилно. Пояснено е в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, че първият екземпляр остава при изпращача, а вторият и третият, които придружават стоката при получателя. Въпреки така приетото в приложимата Наредба и липсата на доказателства от преките доставчици, посочени по горе на изброените придружителни документи към доставките на грозде, не може в тежест на получателя да се вмени непредаването от трети лица на тези документи, съобразно изискванията в цитираната Наредба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на ревизираното дружество, че ЗВСН е отменен, считано от 16.09.2012г., поради което са неприложими разпоредбите, изискващи придружителни документи при превоз на грозде, предназначено за производство на вино. Посоченият закон е отменен, но в същото време е налице е приет ЗВСН, в сила от 16.09. 2012 г. и е действащ и към момента на постановяване и на настоящето касационно решение. В него в чл. 116, ал. 3, т. 3 изрично е регламентирано представяне на такъв документ, придружаващ стоката, като съдът въз основа на посочените нормативни актове се е аргументирал за отказа на правото на данъчен кредит по тези доставки. Липсата на документ, който да придружава процесното грозде, не е вменено нито от ЗВСН, нито от Наредбата, посочена по - горе като задължение на получателя, а на доставчика или транспортиращият стоката, поради което не може поради тези пропуски на трети лица, да не се признава правото на данъчен кредит, упражнено от получателя по доставките на грозде. От значение за признаване на правото на данъчен кредит реалното предаване, респ. приемане на съответната стока, което в процесния случай е доказано. И в ревизионното производство, както и пред първостепенния съд от жалбоподателя са представени доказателства, но неправилно съдът е приел, че всички представени документи са неясни кантарни бележки и приемателно- предавателни протоколи и затова те не могат да установят по безспорен начин реалното предаване на стоката. Наистина има нечетливи копия за част от документите, но има и такива, които са ясни и съдът е следвало да ги обсъди и едва тогава да направи извод за реалност или нереалност на тези доставки. Някои от тях се съпровождат и с транспортни документи, но и по отношение на тях липсва каквото и да било обсъждане от съда. При постановяване на решението си съдът не е обсъдил заключението на съдебно счетоводната експертиза и не е извършил преценка на писмените доказателства и на заключението на експерта. Изрично е посочено в експертизата, че вещото лице е работило с приложените по делото документи, вкл. и тези по административната преписка и допълнително представените с молба от 26.02.2021 г. от адв. Енчев доказателства. Освен това експертът е отразил изрично, че от счетоводството на СИС Индустрийс ООД са му изпратили по електронен път по четливи копия на кантарни бележки и приемателно предавателни бележки, счетоводни регистри и справки, които са посочени в отговорите на въпросите на експерта. Като се има предвид, че на хартиен носител са представени посочените част от доказателства по процесните доставки на грозде, вкл. и за авансово плащане, вещото лице е потвърдил реквизитите в представените от ревизирания субект документи, но съдът не е изискал от жалбоподателя да представи на хартиен носител (заверени от ревизираното лице разпечатки на данни от технически носители съгласно чл. 54, ал.1, т. 3 ДОПК) ползваните от експерта документи в електронен вид, предоставени му от счетоводството на СИС Индустрийс ООД. Това се отнася до всички фактурирани доставки от АБВ Транс 2016 ЕООД, Битрейд 123 ЕООД, Хад 7 ЕООД и Хад 7 ЕООД. Не предоставен и техниеческия носителр, койтои е ползван от експерта, поради което от фактическа страна в тази част делото не е било изяснено от първостепенния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на СИС Индустрийс ООД срещу ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит в размер на 123 273,84 лв. за посочените по - горе дружества, издали фактури за грозде и авансово плащане за данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане относимите доказателства, не е обсъдил заключението на съдебно счетоводната експертиза и не е дал указания на жалбоподателя да представи на хартиен носител използваните от експерта електронни документи или технически носител, съдържащ проверените от експерта документи на част от доказателствата по процесните доставки. Това нарушение е основание да се отмени решението в посочената част и да се постанови на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в настоящето решение. В тази част настоящата касационна инстанция не се произнася за разноски, като на основание чл. 226, ал. 3 АПК това следва да стори първоинстаницонният съд при новото разглеждане на делото в тази му част и предвид изхода на спора. По решение 173/12.01.2022 г за поправка на очевидна фактическа грешка. Правилно съдът е постановил решение 173/12.01.2022 г. по адм. дело 1476/2020 г. на АССГ, с което е поправена допусната грешка в диспозитива на основното решение 4604/09.07.2021 г. по адм. дело 1476/2020 г. на АССГ. Същото решение е постановено в изпълнение на разпореждане от 15.10.2021г. на Председателя на Първо отделение на ВАС, поради което същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция съобрази решението на първоинстанционния съд за допусната поправка на очевидна фактическа грешка съгласно чл. 175 АПК предвид постановеното в определение 6086/07.06.2023 г. по адм. дело 7597/2022 г. на ВАС, Първо отделение, с което делото беше изпратено на АССГ за отстраняване на допуснатата грешка в решение 4604/09.07.2021 г. по адм. дело 1476/2020 г. в отхвърлителния му диспозитив поради грешка в пресмятането по чл. 175 АПК. В изпълнение на определението на ВАС, Първо отделение правилно е постановено решение 4085/19.06.2023 г. по адм. дело 1476/2020 г. на АССГ на основание чл. 175 АПК, като е поправен отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение, като втори абзац от същия диспозитив да се чете в смисъл, че се отхвърля жалбата за отказаното право на данъчен кредит в размер на 250 307,17 лв., ведно с лихви в размер на 46 089,43 лв.Със същото решение и на основание чл. 175 АПК е посочено, че се увеличава финансовият резултат за 2017 г. със сумата 231 000 лв. по фактури, издадени от Топаз Мел ЕООД и със сумата от 4 166,67 лв. по фактура, издадена от Мототехника Логистик ЕООД. наличието на допусната грешка в пресмятането от първоинстанционния съд, установена от касационната инстанция на ВАС, Първо отделение. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските за сумата над 5 088,62 лв. за разликата до пълния размер от 5 847 лв., а в останалата част за разноските следва да бъде оставено в сила. По исканията за разноски: Предвид изхода на делото на СИС Индустрийс ООД с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция в размер на 58,75 лв. и в размер на 2 459,38 лв. лв. за касационната инстанция. На Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 1 700 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция предвид направеното възражение от адв.Енчев за прекомерност и разноски за държавна такса за касационната инстанция в размер на 530 лв. или общо 2 230 лв. Относно намалението на юрисконсултското възнаграждение с оглед направеното възражение за прекомерност съдът се съобрази и с решение на СЕС по дело С - 438/22, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нито писмен отговор срещу касационната жалба на "СИС Индустрийс" ООД, нито писмени бележки по съществото на спора от процесуалния представител на приходната администрация, което определя и обема на осъщественото процесуално представителство на тази страна в настоящето касационно производство, като възражението за прекомерност се явява основателно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение