Решение № 2414 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2022 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие срещу решение 999/29.07.2022 г. на Административен съд Бургас по адм. д. 1884 по описа за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 01-6500/4922 от 05.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва правните изводи на съда за наличие на форсмажорни обстоятелства за частта от площите в обхвата на помощта по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., за които в уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката е прието, че не е доказана обективна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент, като основание да се отрече съществуването на установеното публично държавно вземане. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Д. Салим, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Бургас АУПДВ е установено в тежест на Д. Салим задължение за плащане на сумата 17 089.18 лева, представляваща 40 % от изплатени на ползвателя на помощта суми по заявления за кампании 2013 - 2015 по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 2013 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1). Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент на Салим с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 с изх. 01-6500/4922 от 25.07.2019 г. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. б във вр. с чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По установяванията на първостепенния съд по заявления за подпомагане/плащане за 2013, 2014 и 2015 г. на жалбоподателя е изплатена безвъзмездна финансова помощ в общ размер 42 722.95 лева по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 2013 г. Прекратяването на агроекологичния ангажимент през 2016 г. е в четвъртата година от поемането му, поради което определената за възстановяване част от БФП е определена по правилата на чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба 11. Прекратяването на ангажимента е по отношение на 3.22 ха от общо заявени по мярката 59.03 ха. Според съда при издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следва от заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт и са дефинирани фактическите основания, пораждащи спорното държавно вземане. Първостепенният съд е отрекъл съществуването на установеното с акта публично държавно вземане. Възприел е осъществяването на правоизключващият за възстановяване на получената помощ факт на настъпване на форсмажорни обстоятелства, тъй като администрацията е квалифицирала като обективни обстоятелства, изключващи възможността на ползвателя на помощта за изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент прекратяването от община Айтос на сключените с него договори за наем за площите и за тях не е прекратен поетия ангажимент по мярката. Прието е, че площите по договорите за наем, представляват по-голямата част от стопанството на жалбоподателя, което е хипотеза на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, което не е могло да бъде предвидено към датата на подаване на заявлението, а това е проявление на непреодолима сила или извънредни обстоятелства по чл. 2, § 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., изключващо при действието на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. възстановяването на получената помощ. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. Осъществени са фактическите основания по АУПДВ, но от тях не е възникнало установеното публично държавно вземане. Източник на вземането е пропускът да се подаде заявлението за подпомагане по реда и в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и схеми по мерки за директни плащания във вр. с чл. 60 от Наредба 11 от 06.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПСРС 2007-2013 г. При действието на чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 последица от неизпълнението на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия ангажимент е изключването от подпомагане по наредбата и възникването на задължение за земеделския стопанин за възстановяване на получената финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване е обусловен от годината на прекратяване на участието на земеделския стопанин по мерките. При прекратяване в четвъртата година се дължи възстановяване на 40% от получените до момента компенсаторни плащания. Възникването на публичното държавно вземане е изключено от настъпването на форсмажорни и изключителни обстоятелства от категорията на тези по § 1, т. 4, б. в от Наредба 11. Правомощието за въвеждане на такива обстоятелства като основание да не се изисква от бенефициера пълно или частично възстановяване на изплатената безвъзмездна финансова помощ е предоставено на държавите-членки с чл. 47, § 1 от Регламент (ЕС) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕД) 1898/2005 та Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРС). Този акт от вторичното право на Съюза не се прилага за възстановяване на неправомерно платени суми по програма за помощ, одобрена и съфинансирана от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., когато възстановяването се извършва след този програмен период. Затова и за изплатените суми за кампания 2013 г., както и за кампании 2014 и 2015 г. възстановяването следва да се основава на разпоредбите на Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (така т. 40 от решението на Съда по дело С-656/22). Правилно с позоваване на разпоредбата на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 административният съд е определил като правоизключващ за задължението за възстановяване на получената помощ юридически факт прекратяването на наемните правоотношения между жалбоподателя и община Айтос за имоти, представляващи значителна част от стопанството, в резултат на изменение на националното законодателство. Обсъденото от инстанцията по същество прекратяване на договора за наем на земи от ОПФ на основание § 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г. и чл. 37и ЗСПЗЗ може да представлява: отчуждаване на стопанството по смисъла на посочения член 47, параграф 1, буква в), когато прекратяването представлява лишаваща от собственост мярка, която лишава посочения бенефициер от правата да използва наетите земеделски земи и да получава доходите от тях. (вж. т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-656/22). Цитираното решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване на Върховния административен съд за отнасянето към категориите на непреодолимата сила или на извънредните обстоятелства на прекратяването на договора за наем в хипотезата на § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Засегната от прекратяването на наемните правоотношения е голяма част от стопанството на бенефициера /около 95 %/, което е било непредвидимо в деня на поемането на ангажимента и представлява изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 4, б. в от ДР на Наредба 11. Без да съществува задължението на бенефициера за частично възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ за кампании 2013 2015 г. липсва и насрещното публично вземане на държавата. Установяването вземането с утежняващия административен акт е неправомерно, а отмяната на акта с първоинстанционното решение правилна. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 780 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение