Решение № 5644 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 218/2010 г.

Решение № 5644 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 218/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Добрич срещу решение № 184 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 513/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че при сравняване на данните в информационните масиви, длъжностни лица при РЗОК установили, че лекарите при лечебното заведение "Медицински център Добрич" ЕООД (изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор № 2904-03-19 от 26.02.2008 г.) за периода от м. февруари до м. септември 2008 г. са извършили прегледи на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ), при които са поставили диагнози за заболявания, подлежащи на диспансерно наблюдение според изискванията на Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39) и според приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, но вместо да отчете тези прегледи като диспансерни, лечебното заведение ги е отчело като първични консултативни прегледи. Затова със заповед № РД-09-127 от 28.04.2009 г. директорът на РЗОК наредил да се извърши тематична проверка на лечебното заведение със задача да се осъществи контрол върху отчетените от лекари-специалисти първични консултативни прегледи през 2008 г. на ЗЗОЛ със заболявания, подлежащи на диспансерно наблюдение. За своите констатации и изводи длъжностните лица съставили медицински протокол № МП-02-056 от 07.05.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-02-110 от 13.05.2009 г. Заповедта и протоколите били изпратени с обща пощенска пратка на лечебното заведение, получена от негово длъжностно лице на 15.05.2009 г. (известие за доставяне, наричано още "обратна разписка", на л. 42 от делото на ДАС). Лечебното заведение направило обстойно и много добре аргументирано възражение (л. 43 - 49 от делото на ДАС), което директорът на РЗОК изпратил за разглеждане от арбитражната комисия. Тя не постигнала решение поради равен брой противоположни гласове. По делото няма данни дали директорът на РЗОК е приложил санкция на лечебното заведение, но с писмена покана изх. № 2904-03-69 от 11.08.2009 г., в която се сочи, че е издадена на основание чл. 234, ал. 2 във връзка с чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006), директорът на РЗОК е поставил началото на производство за събиране на сумата 4157 лв. ведно с изтекли лихви в размер на 598,29 лв., която той счита, че лечебното заведение е получило неоснователно. С посоченото по-горе решение Добричкият административен съд е отменил писмената покана, издадена от касационния жалбоподател и е възложил направените от лечебното заведение деловодни разноски в тежест на РЗОК. За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) връчването на заповедта за извършване на проверка едновременно с резултатите от тази проверка е в нарушение на принципа административното производство да се провежда при знанието и активното участие на адресата на акта и поради това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила; б) оспорената от лечебното заведение писмена покана не отговаря на изискванията за форма на административния акт, тъй като не е мотивирана - директорът на РЗОК не е обсъдил нито едно от направените възражения на лечебното заведение, дадени конкретно за всеки отделен случай и за дейността на всеки от посочените в медицинския протокол лекари - специалисти; в) писмената покана не е съобразена и с материалния закон, тъй като изводът на директора на РЗОК, че процесните прегледи следвало да бъдат отчетени от лечебното заведение като диспансерни, е необоснован и не е съобразен с всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Съдебното решение е правилно с изключение на извода по б. "а" по-горе. Няма пречка длъжностните лица при РЗОК да правят констатации за изпълнението на договора от конкретен изпълнител на медицинска помощ въз основа на данните, които се съдържат в информационните масиви на РЗОК. Въпросът е след това тези констатации да бъдат доказани. А връчването на заповедта, с която се възлага проверка, едновременно с медицинския протокол и с протокола за неоснователно получени суми ще бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила само когато има за последица нарушаване на правото на защита. Данните по делото в случая сочат, че на лечебното заведение е била предоставена възможност да организира и проведе защитата си, поради което посоченото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено. Останалите изводи, изложени от Добричкия административен съд в мотивите към оспореното с касационната жалба решение, са правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Същественият въпрос, на който касационният жалбоподател не е дал отговор в първоинстанционното производство, е въпросът съществува ли нормативно или договорно задължение за лечебното заведение за СИМП, респ. за лекаря-специалист при това лечебно заведение, да диспансеризира ЗЗОЛ, ако при преглед установи заболяване от списъка на заболяванията по приложения № 6 и № 7 към Наредба № 39. В касационната жалба по този въпрос е изразено следното становище: "В приложение № 13, раздел I "Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП" - "Основен пакет специализирана извънболнична медицинска помощ" - в т. А. "Общомедицински дейности" е включен код 89.09 "Диспансеризация - приложения № 8 и № 9 от Наредба № 40 от 2004 г. на МЗ", с което е въведено задължение за съответния специалист да обясни на пациента нуждата от диспансеризация." Очевидно е, че това становище не дава отговор на поставения въпрос. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство искането на лечебното заведение да му бъдат присъдени деловодните разноски в това производство е основателно и следва да бъде уважено за пълния размер на заплатеното от него възнаграждение за един адвокат - 400 лв. Доводът на касационния жалбоподател за прекомерност на присъденото от Добричкия административен съд възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция не е съобразен с правилото на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е неоснователен. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,