Решение № 15372 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2009 г.

Решение № 15372 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кракра" АД и по касационна жалба на Община Перник срещу решение № 162 от 05.06.2009 г. по адм. дело № 65/2009 г. на Административен съд Перник, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Министъра на земеделието и храните и ответника Началника на ДНСК изразяват становище за неоснователността на касационните жалби. Останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Кракра" АД, представлявано от Петър Киров-председател на съвета на директорите срещу заповед № РД-14-1 от 07.01.2009 г. на зам. началника на ДНСК София. С оспорената заповед е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Оптична кабелна линия гр. Перник - с. Кладница", изпълнен в община Перник-землищата на кв. Църква на гр. Перник, с. Рударци и с. Кладница. В заповедта са посочени два констативни акта № № ЕЕН-II от 10.12.2008 г. и ЕЕН-III от 11.12.2008 г. на РДНСК Перник, в които е отразено, че е извършен строеж, представляващ траншеен изкоп с дължина 5, 00 км., като в отделни участъци са положени HDPE тръби и им е направен обратен насип, без да са изтеглени оптични кабели в тях, като е посочен период на извършването на строежа м. юни - м. ноември 2008 г., който към момента на проверката е приключил. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради не уведомяването на представляващия търговското дружество, както се излага в жалбата пред първонстанционния съд и отново се излага като довод от касаторите. Този въпрос е обсъден от съда и са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Релевантните за спора доказателства налагат извода до който е стигнал съда, че е уведомено дружеството чрез зам. техническия директор, поради което въпреки, че той не е вписан във фирмения регистър като представител на дружеството, не се оспорва факта, че на него са предоставени права от управляващите дружеството да изпълнява длъжността зам. технически директор, поради което правилно съдът е приел, че дружеството е уведомено чрез него и не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това, тъй като търговското дружеството е упражнило субективното си право да оспори пред съда заповедта, който е извършил контрол за законосъобразността на акта, то неговото право на защита не е нарушено. Неоснователен е доводът, че строежът не е индивидуализиран, както и че не са индивидуализирани имотите през които мината траншейния изкоп. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото в първоинстанционния съд към преписката е представено като доказателство скица, отразяваща трасето на оптичната кабелна мрежа, което доказателство не е оспорено от жалбоподателя с годни доказателствени средства. В касационната жалба на Община Перник се излага, че собствениците на процесните имоти за пръв път са конституирани като заинтересувани страни по делото в първоинстанционния съд, но тъй като не са участвали в административното производство, са нарушени техните права. Този довод засяга правата и законните интереси на трети лица, а не на този касатор, поради което е неоснователен. Изложеното фактическо основание в заповедта за извършването на процесния строеж без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, налагат извода за неговата незаконност, поради което фактите съответстват на посоченото правно основание - чл. 225, ал. 1от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10. от ЗУТ. Доказана е компетентността на органа издал заповедта, с наличие на валидно упълномощаване със заповед № РД-13-070 от 06.03.2007 г., която е приложена по делото и също не е оспорена от страните. Възраженията на страните са обсъдени от първоинстанционния съд, като са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221 ал. 2 от АПК