Решение № 6303 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2017 г.

Решение № 6303 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба подадена от заместник - главен директор на ГД "Г. и регионално развитие" и изпълняващ функциите на заместник - ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2007-2013 г. и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 -2020 г., срещу решение № 7538 от 30.11.2016 г. по адм. д. № 3490/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено писмо изх. № 99-00-6-7895/24.02.2016 г. на Главен директор на ГД "ПРР" и зам. ръководител на управляващия орган на ОПРР към МРРБ, с което е установена нередност по сигнал за нередност с рег. № 1213-1, на основание т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС № 134/5.07.2010 г. и е определена финансова корекция в размер на 5 % от всички подлежащи на верификация разходи по договор № BG161P0001/4.1-05/2011/014-U-05 от 24.06.2013 г., с предмет "Избор на консултант за изготвяне на тръжни процедури за избор на изпълнител по проект "Преустройство и оборудване на многопрофилна болница за активно лечение гр. Л.", сключен между О. Л. и изпълнителя "А." ООД. Излага касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила- неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост. Неправилно съдът приел, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Управляващият орган доказал, че е нарушена национална разпоредба свързана с правото на Европейския съюз и нарушението има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Управляващият орган изложил подробни мотиви относно размера на финансовата корекция. Претендират се разноски по делото по представен списък. Ответната страна О. Л. е представила писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по съображения различни от изложените в нея. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган административен орган. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от МОФК компетентни да налагат финансови корекции по реда на методологията са договарящите органи на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондови и Кохезионния фонд на ЕС за програмния период 2007-2013 г. В случая договарящият орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР с рег. № № BG161PO001/4.1-05/2014 е МРРБ, в качеството си на УО на ОПРР чрез ГД "Програмиране на регионалното развитие", представлявано от ръководителя на УО на ОПРР. Посочил, че оспореният акт е подписан от Главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на управляващия орган на ОПРР, изрично упълномощен от министъра на РРБ със заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г. поради което направил извод, че е издаден от компетентен орган и не са налице пороци водещи до неговата нищожност. Решението е неправилно. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. В случая административният акт е постановен от некомпетентен орган, което не е установено от административния съд. Актът за налагане на финансова корекция е издаден след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, а съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Законът не предвижда възможност ръководителят на управляващият орган да делегира правомощията си на зам. ръководителя на управляващия орган. Освен това посочената от съда заповед № РД-02-14-39/12.01.2015 г., издадена от министъра на МРРБ за възлагане на функции на заместник- ръководителя на управляващия орган А. С., е за администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, но не и за издаване на актове за налагане на финансова корекция. Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на УО на ОП "РР" 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП "РР" 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване и с нередности, установени при изпълнение на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. и на ОП "Региони и растеж" 2014-2020 г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато се явява и МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА) В ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), а конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в МОФК (приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г.), с който акт са определени основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Методологията тя се прилага при налагане на финансови корекции, включително от договарящите органи на оперативните програми съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 г. 2013 г. В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на от Постановление № 121 на МС от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г. (ПМС № 121) е дадена легална дефиниция на "ръководител на договарящия орган", като е посочено, че това е ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира договарящият орган, или оправомощено от него длъжностно лице. В чл. 2, т. 1 от ПМС № 121 е регламентирано, че договарящи органи са управляващите органи на оперативните програми. По силата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице. Видно от изложеното ръководител на УО на ОП "РР", разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил главния директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал определени правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена. Освен това в заповедта са посочени функции по администриране, а не изрично правомощие за налагане на финансови корекции. Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, на съда е служебно известно, че към датата на издаване на оспорения акт, е действала заповед № РД-02-14-1090 от 17.11.2014 г. (отменена със заповед № РД-02-14-361 от 11.05.2016 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Д. Н. за ръководител на УО на ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., което лице е различно от издателя на акта. Следователно и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", в качеството му на зам. ръководител на УО би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, за което няма твърдения и доказателства по делото. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Неотносими са приложените към касационната жалба доказателства - заповед № РД 02-14-392/19.05.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с която, в раздел I, e определена г-жа А. С., главен директор на Главна дирекция "Г. и регионално развитие", за заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020, като й са възложени следните функции: 1. Да ръководи и организира дейността на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020, в качеството си на заместник-ръководител на Управляващия орган. С втората представена заповед № РД 02-14-1017/7.09.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е изменена Заповед № РД-02-14-392/19.05.2016 г., както следва: 1. Точка 1.1 на раздел I се изменя така: "1.1. "Организиране, провеждане на процедури и сключване на договори по Закона за обществените поръчки със средства, финансирани по линия на приоритетна ос 8 "Техническа помощ" от Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., включително подписването на документи във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗОП, в случаите на отсъствие на г-жа Д. Н., заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган, поради отпуск или командироване." Тези заповеди касаят период след датата на издаване на оспорения пред съда акт- 24.02.2016 г. и от тях също може да се направи извод, че зам. ръководителя на управляващия орган може да подписва документи само при отсъствие на ръководителя на управляващия орган поради отпуск и командироване, каквито доказателства не са представени към момента на издаване на оспорения пред съда акт, освен това издадените по-късно заповеди са за подписване на документи за администриране, а не на актове за налагане на финансови корекции, в раздел I. 5 от заповедта са изключени индивидуалните административни актове по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Решението на административния съд, с което актът е отменен като незаконосъобразен се явява неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което да се обяви оспорения пред съда акт за нищожен. Постановява се решение по чл. 172, ал. 2 АПК и с постановяване от касационната инстанция на решение по същество се изчерпва предмета на спора. Не се постановява решение по чл. 173, ал. 2 АПК при което при обявяване на нищожност на акта поради некомпетентност на издателя му или когато естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган по тълкуването и прилагането на закона. Разликата е, че решение по чл. 173 АПК се постановява, когато след обявяване на нищожност на акта е останало неразгледано искане на заинтересовано лице за издаване на административен акт, а в случая от управляващия орган е образувано административно производство за налагане на финансова корекция, което приключва с обявяването на издадения акт за нищожен. При този изход на спора, независимо, че се отменя обжалваното съдебно решение и се постановява ново решение по същество, решението е неблагоприятно за жалбоподателя, поради което няма право на разноски по делото. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение