Решение № 116 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2012 г.

Решение № 116 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на "Агрогруп ДБ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. "Крайовски договор" № 9, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Даниел Георгиев Дичев, срещу решение № 574/5.03.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3214/2011 г. С първата касационната жалба решението се обжалва в частта му, в която е отменен РА относно начислен ДДС за данъчните периоди м. април - м. август 2010 г. в общ размер 1 500 лв. и лихви за забава. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че данъчното събитие законосъобразно е определено с РА на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Към фактурата има издадено кредитно известие, с което данъкът е сторниран. Въпреки че КИ е неправомерно издадено, то е отразено в дневника за продажбите на ревизираното дружество за данъчния период м. януари 2011 г. и данъкът не е двукратно начислен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в т. ч. в частта му за присъдените в полза на жалбоподателя разноски и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Агрогруп ДБ" ЕООД и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агрогруп ДБ" ЕООД - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С втората касационната жалба решението се обжалва в частта му, в която е потвърден РА, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 12 960 лв. за данъчния период м. август 2010 г. по фактури, издадени от "Строй снаб 09" ЕООД и относно определения за внасяне ДДС в размер на 18 936.10 лв. за данъчния период м. юли 2010 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е доказано реалното осъществяване на доставките на строителни услуги от "Строй снаб 09" ЕООД. В тази връзка съдът неправилно е преценил заключението на вещото лице по назначената ССЕ. По отношение на ДДС в размер на 18 936.10 лв. безспорно в хода на ревизията е установено, че същият е посочен като задължение в подадената от дружеството декларация. Включвайки тази сума повторно като задължение, определено с РА, органът по приходите е процедирал неправилно, като не е съобразил, че сумата ще следва да бъде събрана два пъти - въз основа на декларацията и въз основа на РА. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, включително в частта на присъдените в полза на ответника разноски и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в описаните две части, както и да се присъдят разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 191101117/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Силистра, потвърден в оспорената част с решение № 506/24.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП е основателна. Фактическата обстановка, установена в хода на ревизията е следната: Между "Агрогруп ДБ" ЕООД и ЕТ "Пламък - Пламен Димитров" на 16.03.2010 г. е сключен договор, съгласно който дружество предоставя за ползване под наем на ЕТ товарен автомобил с рег. № СА 1246 КС при наемна цена в размер на 1500 лв., дължима ежемесечно на 30-то число. Страните не оспорват, че наемодателят е предоставил, а наемателят е ползвал в изпълнение на този договор посочения в него товарен автомобил. Според писмените обяснения на Пламен Димитров, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Пламък - Пламен Димитров" - Русе, при връщането на автомобила е заплатена договорената наемна цена в размер на 7500 лв. и ДДС в размер на 1500 лв. "АГРОГРУП ДБ" ЕООД е издало на ЕТ "Пламък - Пламен Димитров" фактура № 194/2.09.2010 г. с данъчна основа 7500 лв. и ДДС 1500 лв. В последствие "Агрогруп ДБ" ЕООД издава ДКИ към фактурата № 202/4.01.2011 г. Ревизиращите органи са приели, че доставчикът /ревизираното дружество/ не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, според която при договори с периодично, поетапно и непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно чл. 25, ал. 5, т. 1 на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Ревизираното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 86, ал. 1, регламентиращ начина начисляване на данъка, когато същият е изискуем - като издаде фактура, като я включи в дневника за продажбите за съответния данъчен период и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация. Поради това с РА допълнително е начислен ДДС в размер на 300 лв. съответно за данъчните периоди от м. април до м. август 2010 г. и са начислени лихви за забава. За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че при установено начисляване на данъка от ревизираното дружество в общ размер 1500 лв. за данъчния период м. септември 2010 г. във връзка с издадената фактура № 194/02.09.2010 г. без да е извършена от ревизиращите органи корекция на начисления данък за м. септември и допълнително начисляване на ДДС в същия общ размер се достига до двойно начисляване на един и същ данък. Изводите на съда биха били правилни и законосъобразни, ако дружеството не беше издало ДКИ към фактура № 194/2.09.2010 г. С издаването на същото и отразяването му в дневника за продажбите за м. януари 2011 г. начисленият по фактурата данък е сторниран и по този начин не се достига до двукратно начисляване. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Варна като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен РА относно допълнително начисления ДДС за данъчните периоди м. април - м. август 2010 г. в общ размер 1500 лв. и съответните лихви за забава и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Агрогруп ДБ" ЕООД. Касационната жалба на "Агрогруп ДБ" ЕООД е неоснователна, поради следните съображения: За данъчния период м. юли 2010 г. е установено, че дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 18 963.10 лв., но същият не е внесен. Във връзка с това с РА е начислена лихва за забава. Неоснователен е доводът на касатора, че с РА повторно се определя задължение в размер на 18 963.10 лв., което вече е декларирано и по този начин данъкът ще бъде събран двукратно. Видно от установителната част на РА /стр. 6/, сумата е посочена като дължима поради това, че е декларирана и начислена от ревизираното лице /колона 5 от таблицата/ и като невнесена, съответно дължима в колона 7 и колона 10. При тези констатации правилно и законосъобразно Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Агрогруп ДБ" ЕООД срещу посочената част от РА. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Агрогруп ДБ" ЕООД и срещу частта от РА, в която не му е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 12 960 лв. по шест фактури, издадени от "Строй снаб 09" ЕООД. Прието е в мотивите на решението, че не е доказано реално осъществяване на доставка на строителна услуга. Посочено е, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, услугата се счита извършена, когато възникнат условията да бъде признат приходът от нея. Приходът съгласно т. 7.2, вр. т. 5.1. от СС 18 "Приходи" се признава, когато разходите по сделката могат да бъдат надлежно измерени. Това означава, че на датата на издаване на фактурата от доставчика разходите за услугата следва да са направени и надлежно да могат да бъдат измерени. Доказателства за отчетени от доставчика разходи не са представени. Не са представени също така доказателства за установяването на обстоятелството кои работници са извършили СМР, командироване от Варна до с. Калина, област Добрич, транспорт на работници и строителни материали, закупуване на строителни материали и пр. Протоколите за приемане на извършени СМР не са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставката при липсата на каквито и да било други доказателства. Изложеното следва да бъде допълнено във връзка с мотивите в решение № 506/24.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА. Във фактура № 701/30.08.2010 г. и фактура № 702/30.08.2010 г. като предмет е посочено "изграждане на ограда". В хода на ревизията е установено, че имотите, които са оградени, са собственост на "БГ Агротърговска компания" ООД по силата на НА № 188 от 28.07.2010 г. и НА № 187/28.07.2010 г. Липсва последваща облагаема доставка от "Агрогруп ДБ" ЕООД за СМР с получател собственика на имотите "БГ Агротърговска компания" ООД. Поради това, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице по тези две фактури на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Не е налице и изключението по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, доколкото не се касае за ремонт, а за подобрение и тъй като липсват доказателства за сключен договор за наем за срок не по-кратък от три години. По отношение на останалите четири фактури правилно е прието от съда, че протоколите за установяване на извършени СМР не следва да бъдат кредитирани като годни доказателства да установят извършването на строителните услуги от посочения доставчик. Извършена е в хода на ревизията от органите по приходите проверка на място в счетоводството на ревизираното дружество, за която е съставен Протокол № 1101439/28.01.2011 г. Видно от същия, в счетоводството на "Агрогруп ДБ" ЕООД не са налични приемо-предавателни протоколи към фактурите за СМР. Протоколите са представени от ревизираното дружество с писмени обяснения от 18.02.2011 г. заедно с двата договора за възлагане изпълнението на хидроизолация и циментова замазка. Както протоколите, така и договорите са с абсолютно нечетливи печати, положени за "изпълнител" от които е невъзможно да се установи, че са на "Строй снаб 09" ЕООД. Дружеството - доставчик не е открито и проверено нито в хода на ревизията от органите по приходите, нито в съдебното производство е била поставена задача на вещото лице по СИЕ да извърши проверка в счетоводството на това дружество във връзка с установяване на относимите за спора обстоятелства. Заключението на вещото лице, според което счетоводно от жалбоподателя СМР по процесните фактури са отчетени като възложени на външен изпълнител - "Строй снаб 09" ЕООД и не се установяват счетоводни записвания за закупуване на строителни материали е правилно преценено от съда като недостатъчно, за да обоснове извод за извършването на строителни услуги именно от този доставчик. С оглед на изложеното, решението и в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Тъй като размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд върху определения общ правен интерес не оспорва от касатора, а само се претендира отмяна на решението в частта му на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер на 27.84 лв., това искане следва да бъде уважено с оглед изхода на спора по първата касационна жалба. За касационното производство разноски на първия касатор не следва да се присъждат, тъй като не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,