Решение № 1581 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2014 г.

Решение № 1581 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Галея" ООД от гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. Симеонов, против решение № 447/24.01.2014 г. постановено по адм. дело № 7240/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна като вместо него бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), чрез процесуалния си представител юрк. Гергова, в депозиран писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и отправя искане да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли също за присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е процесуално допустима. С посоченото решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на "Галея" ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Димитър Георгиев Чилов, против Изпълнителна агенция по лекарства, в която предявената претенция е да бъде заплатена сумата от 3700 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на РС - Бургас (11.01.2013 г.) до окончателното и изплащане, представляваща имуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП № РД-И-118/17.04.2012 г. на изпълнителен директор на ИАЛ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не е налице първата предпоставка на посочената норма, а именно: в настоящия случай отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него нямат характера на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. В мотивите си административният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление е неоснователен. Съдът е посочил, че обезщетението за имуществени вреди не може да се претендира на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като имуществената отговорност по този закон не обхваща административно наказателната дейност. Отделно от това, направените разноски за воденето на делото за отмяна на наказателното постановление не биха могли да се квалифицират като вреди, а невъзможността да бъдат присъдени се извежда от Закона за административните нарушения и наказания, който се прилага в производството по обжалване на наказателните постановления. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: с наказателно постановление за налагане на глоба с изх. № РД-И-118/17.04.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на "Галея" ООД, ЕИК 123735825, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. "Любен Каравелов" № 63, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Димитър Георгиев Чилов, е наложена имуществена санкция "глоба" в размер на 5000 лв. Във връзка с проведеното обжалване цитираното наказателно постановление е отменено с решение № 1341/26.07.2012 г. на РС - Бургас по н. а. х. д. № 1997/2012 г., потвърдено с влязло в сила решение № 101/11.01.2013 г. на Административен съд - Бургас - постановено по к. а. х. д. № 2188/2012 г. За защитата си по така образуваното и водено НАХД пред първоинстанционния съд Чилов е ангажирал адвокат, като същият е сключил договор за правни услуги на 16.05.2012 г. с адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" от САК, представлявано от Асен Александров Джингов и въз основа на този договор е заплатил по банков превод сумата от 2500 лв. без ДДС, което е отбелязано в самия договор за правни услуги, приложен по делото. За следващата съдебна инстанция Административен съд - Бургас на 18.06.2012 г. касаторът е сключил отново договор за правни услуги със същото адвокатско дружество като заплатената по банков път е в размер на 1200 лв. без ДДС, също приложен по делото. Не е спорно, че дружеството действително е било защитавано и представлявано по визираните по-горе договори, като по делото е приложен протокол от открито съдебно заседание от 26.07.2012 г. по НАХД 1997/2012 г. по описа на Бургаския районен съд 11 НК. Установено по делото, че с влязло в сила съдебно решение на 26.07.2012 г. по НАХД № 1997/2012 г. Бургаския районен съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. На 11.01.2013 г., с решение № 101 по КАНД № 2188/2012 г. Административен съд - Бургас е потвърдил решението на районния съд. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС. Неправилен е и изводът на Административен съд - София-град, че заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт, тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, следователно и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че касационният жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на "Галея" ООД вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която касаторът е считал за незаконосъобразно наложена. Следва да бъде споделен довода на касационния жалбоподател, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинната връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд ( така например решение № 248/04.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на IV г. о и други.) По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на "Галея" ООД - гр. Стара Загора, сумата от 3700 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление № РД-И-118/17.04.2012 г., ведно с законната лихва от 11.01.2013 г. ( датата на влизане в сила на решението на Административен съд - Бургас.) до окончателното и изплащане. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 650 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, пред първата съдебна инстанция и копие на фактура от 07.01.2014 г. за изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,