Решение № 11197 от 6.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Емануилов, от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Спасов срещу Решение 2556 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело 11950/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му с която е отхвърлен частично предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в цялост, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Панайотова взема становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от С. Емануилов против СДВР иск за присъждане на сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди болки и страдания и влошено здравословно състояние от лишаването му от жизнено важни лекарства, вследствие на незаконно задържане със заповед 22933-4214/04.12.2016 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ СДВР, отменена от съда, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Изложени са твърдения, че е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания почувствал се унизен, била засегната собствената му самооценка, тъй като бил третиран като престъпник и затворен среда на такива лица. В резултат на това кръвната захар му се вдигнала прекомерно и му станало много лошо, чувствал се много зле и затова се наложило да ходи по лекари, за нормализиране на състоянието му. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Емануилов иск за сума в размер от 600 лв., като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 2000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е обжалвано само в отхвърлителната му част, като в осъдителната като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съобразен е периода на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Правилен е извода в обжалваното решение, че установените в конкретния случай факти основават обезщетение във възприетия размер. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение