Решение № 5084 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16827/2013 г.

Решение № 5084 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16827/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димчо Георгиев Димов от гр. Балчик, чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, против решение № 147 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 682/2013 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-15-2234/8.08.2013 г. на гл. инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" (КД) Добрич. Касаторът оспорва решението, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Иска отмяна на същото и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - главен инспектор в областен отдел КД - ДАИ, чрез процесуалния си представител мл. експерт Георгиев, в отговора си на касационната жалба, оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Димчо Георгиев Димов срещу заповед № РД-14-15-2234/8.08.2013 г. на гл. инспектор в областен отдел КД - ДАИ - Добрич, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - Спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табелите с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № 004028360 на автомобил Мерцедес Ц220 с рег. № ТХ0730ХВ и е определено място за домуване охраняем паркинг в гр. Балчик ул. "Варненска" № 54А. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 2.07.2013 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че жалбоподателят осъществява обществен превоз на пътници срещу заплащане с описания автомобил, за който от направената справка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") е установено, че няма издадено заверено копие от лиценз от Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията Република България и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Няма спор, че автомобилът, с който е извършван превозът, е собственост на касатора и след съставяне на акт № 172605 от 8.08.2013 г. за установяване на административно нарушение е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, като същият е мотивиран и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложил е съображения, че актът е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАП необходимо е да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на ИА "АА", при която е установено, че касаторът извършва обществен превоз на пътници, без да притежава удостоверение за това. Правилно съдът не е кредитирал показанията на двете свидетелки, тъй като същите са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Противоречие е налице както между казаното от тях, така и между казаното от тях и писмените им обяснения. Решаващият съд подробно е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства по делото и е достигнал до извод, че лицата, пътували в проверения автомобил са заплатили на водача извършения превоз, като стойността на услугата е възлизала на 0.80 лева - цената на автобусния билет. При това положение съдът е счел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания за прилагане на предвидената в закона ПАМ. След точен анализ на приложимата нормативна уредба съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Възражението на касатора относно липсата на мотиви и посочване на правното основание в заповедта са неоснователни, тъй като в заповедта изрично е посочено, че същата е издадена, като са взети предвид констатациите съдържащи се в акт № 172605 от 8.08.2013 г., където е посочена и конкретната разпоредба, която е нарушена, а именно чл. 6, ал. 1 ЗАвП. От друга страна, както правилно е приел първоинстанционният съд, липсата на правни основания за издаване на акта не води до незаконосъобразност на акта, която да налага отмяната му, доколкото правните квалификации на органа не обвързват съда. Събраните по делото доказателства са дали основание на съда да приеме, че Димчо Георгиев Димов е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтП с посочения в заповедта лек автомобил, тъй като за извършването на този вид превоз е от значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, независимо от причината на извършването му и взаимоотношенията между страните. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение