Решение № 165 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2007 г.

Решение № 165 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Е. К.,К. Н. М. и С. П. П.- ищци по исковата молба - чрез процесуалните си представители адвокатите Г. и П. против въззивно решение от 21.02.2006 г.по гр. д. № 1* по описа за 2004 г. на Софийски градски съд. В хода на касационното производство С. П. П. е починала, като не е оставила други наследници освен касаторката К. Н. М.. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендират направените по делото разноски. Обстоятелствата по делото са следните: Н. П. М. (наследодател на първите две касаторки) и С. П. П. са предявили против "К. к." Е. гр. С. и "И. ц. И." АД гр. С. иск по чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да им предадат владението върху дворно място от 2360 кв. м, явяващо се част от УПИ *, целият състоящ се от 4 152 кв. м в кв. 13 по плана на гр. С., мест. НПЗ "И.-с.", ведно с намиращите се в имота два броя метални халета - с площ от 340 кв. ми 680 кв. м С решение от 1.12.2003 г. по гр. д. № 153 по описа за 2003 г. на районен съд С. така предявения иск е бил отхвърлен. С обжалваното въззивно решение от 21.02.2006 г. по гр. д. № 1293 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд това решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 75 от ЗС, а именно-установено в полза на ищците владение към момента на извършването на твърдяното нарушение от страна на ответниците. Отделно-съдът е счел, че сключването на друг договор за наем и изявления за оспорване на правото на собственост върху същия имот не могат да бъдат определени като действия на нарушение на владение. Възражението в касационната жалба е за неправилност на така постановения съдебен акт. Твърди, че нарушението на владението е осъществено не с фактически, а с правни действия и се изразява в сключване на договор за наем между двамата ответници, вследствие на което първият ответник вече не държи имота за ищците, а за втория ответник. Становището на ответника "К. к." Е. гр. С., изразено чрез процесуалния му представител-адвокат Н. е за неоснователност на подадената касационна жалба поради липса на непрекъснато владение от страна на ищците в продължение на шест месеца преди извършването на твърдяното от тях нарушение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание страните поддържат становищата си, с изключение на ответника "Ц. И." АД гр. С., за когото не се явява представител. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в процеса, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество-по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, същата е неоснователна. Предявеният иск е с правно основание чл. 75 от ЗС. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК (отм.) - в производството по чл. 75 от ЗС - ищецът следва да установи само два факта - на владението и на нарушението. Други права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство (Р-3941/82 г. на I г. о.). Следва да се установи и че владението е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент, защото съгласно чл. 83 от ЗС, - който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. В случая ищците не са доказали факта на владението, както и че то е продължило повече от шест месеца преди нарушението. Твърдението в исковата молба е, че нарушението на владението им - е осъществено на 3.02.2003 г., със сключването на договор за наем между двамата ответници. Следователно ищците трябваше да установят, че през периода 2.08.2002 г. - 3.02.2003 г. са владели имота. Представените от тях протокол-опис от 3.04.1998 г. за въвод във владение на възстановеното им дворно място от 9 810кв. м, част от което е процесния терен и протокол от 20.05.1999 г., с който управителят на "Асансьорни монтажи" ги въвежда във владение на два временни склада с площ то 340 и 680кв. м - установяват наличието на установена фактическа власт - в полза на ищците към един по-ранен момент (1998-1999 г.). Доказателство, че са владели процесните имоти към този момент са и представените договори за наем от 1.11.1998 г. и 30.12.1999 г., сключени с трето за настоящето производство лице - "К." ООД съответно за отдаване под наем на халета с площ от 400 кв. м и от около 800 кв.м. Установеното обстоятелство, че ищците - и към края на 1999 г.са владели процесните имоти не доказва, че те са упражнявали фактическа власт върху същите и през периода 2.08.2002 г. - 3.02.2003 г. Единственото доказателство, касаещо този период са сключените на 1.10.2002 г. и на 10.10.2002 г. договори за наем с ответника "К." Е. гр. С. за срок от три години за метално хале с площ от около 700 кв. м и склад на два етажа с ползване на терен (който не е конкретизиран), както и договор за наем от 1.10.2002 г. сключен с трето лице - "Т. и." ЕООД - за метално хале от около 280 кв. м и едноетажна сграда с площ от 50 кв. м. Независимо от разминаванията в описанието и в площта на описаните сгради в тези договори и процесните халета-съдът приема, че между тях съществува идентичност с оглед приетите пред въззивния съд в този смисъл две заключения на технически експертизи (единична и тройна). Същевременно-безспорно е установено с показанията на всички разпитани по делото свидетели (свидетелите С., Я., Д., Д. и Л.), както и с договор за охрана от 17.06.2002 г., че фактическата власт на ищците е била преустановена през месец юни 2002 г.от ответникът "Индустриален ц. И." АД гр. С., който е установил своя фактическа власт върху имота с въвеждането на пропусквателен режим. Дори са представени доказателства, че "Индустриален ц. И." АД гр. С. е въведен във владение на процесните две метални халета и земя далеч по-рано (вж.протоколи за въвод от 20.05.1999 г., 29.11.2000 г., 30.11.2000 г.и 10.01.2001 г.). Волята си да владее имота-ответникът е заявил и с изпращането на нотариална покана от 13.01.2003 г.до първия ответник - "К. к." Е. гр. С. и до "Т. и." Е., с която ги е предупредил да освободят процесните метални халета. Последвало е сключването на 3.02.2003 г.на договор за наем между двамата ответници по отношение на процесните две халета от 680 кв. м и 340 кв. м, както и за терена, върху който са построени, съставляващ УПИ * с площ от 4 152 кв. м в кв. 13 по плана на гр. С. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме за правилен извода на виззивния съд, че ищците, върху които е доказателствената тежест - не са доказали, че те са упражнявали фактическата власт върху процесните имоти повече от шест месеца преди нарушението (т.е. през периода 2.08.2002 г.- 3.02.2003 г.), поради което и предявения от тях иск по чл. 75 от ЗС е неоснователен. Отделно - не е налице и другата необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 75 от ЗС - да е налице нарушение на владението. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Затова под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира - всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. Искът по чл. 75 от ЗС - защитава самото владение като фактическо състояние. В този смисъл тезата на касаторите за нарушение на владението с правни действия (със сключване на договор за наем) не се споделя от настоящия съдебен състав. Сключването на договора става с постигането на съгласие, което се удостоверява с полагането на подписите на страните по него. Само по себе си това не може да накърни или да отстрани фактическото господство на владелеца. За последното са необходими конкретния фактически действия, а за наличието на такива - не се излагат твърдения в исковата молба. Ако ищците оспорват правото на ответника "ц. И." АД гр. С. да владее процесните имоти, които считат за свои - те следва да се защитават по друг ред. Изложеното мотивира съда да приеме подадената жалба за неоснователна. Обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Относно направеното искане от ответника - "К." Е. гр. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира същото за основателно (пред вид изхода на делото), но недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства за заплащане на възнаграждение. Водим от изложените съображения,Върховен касационен съд, състав на III г. о.