Решение № 8400 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2022 г.

Решение № 8400 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2022 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Б., [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. Х. Якимов, против решение № 2 от 04 януари 2022 г., постановено по адм. д. № 297/2021 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. Б. против заповед № РД-15-110 от 23 февруари 2021 година на заместник кмета на Община Етрополе, с която, на осн. чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 2 и § 8, ал. 4, вр. § 6, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и решение на ОЕСУТ, е одобрен ПИ ПУП - ПР в частта на УПИ ІХ-292, УПИ Х-293 и УПИ ХІ-294, кв. ЗЗ, с. Лопян, Софийска област, в параметри, конкретизирани в заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Спорът в първоинстанционното производство е по твърдение за неправилно отразена имотната граница между поземлените имоти с планоснимачен № 292 и № 658. Касаторът в настоящото производство твърди, че след като тези спорни 6 кв. м. не са заети и досега от собствениците на УПИ Х-658, то явно те са част от имота на Ц. Б.. Безспорно е, че А. Й. е собственик на поземлен имот, съставляващ УПИ X- 293, кв. ЗЗ. В това си качество същата е поискала изменение на УПИ IX-292 в кв. ЗЗ по регулационния план на с. Лопян, от който се отчуждават 6 кв. м. Безспорно е и, че Ц. Б. е собственик на имот пл. № 292, УПИ IX, в кв. ЗЗ по регулационния план на с. Лопян, целият с площ 451 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 157 кв. м. Искането на А. Й. е с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. С процесната заповед е изменен неприложения дворищно-регулационен план на УПИ X-293, кв. ЗЗ, с. Лопян, с поставяне на вътрешните регулационни линии по имотните граници на имоти пл. № 292 и 294. Извършено е изменение и в отреждането на УПИ X - преотреждането му за имот пл. № 658, кв. ЗЗ. Поставена е вътрешната регулационна линия на УПИ IX-292 по имотната граница с имот пл. № 658 и поставяне на вътрешната регулационна линия на УПИ XI-294 по имотната граница с имот пл. № 658. Основанието за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ, за разлика от това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, а промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия върху придаден имот, за който отчуждителното действие е отпаднало по § 8, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че имотните и дворищно - регулационни граници не си съответстват, а с изменението на регулационния план, парцеларните граници ще бъдат приведени в съответствие с имотните граници. Доводът на касатора, че след като тези спорни 6 кв. м. не са заети и досега от собствениците на УПИ Х-658, то явно те са част от имота на Ц. Б., е неоснователен. Неоснователен е и доводът от касационната жалба относно обстоятелството, че оспорената заповед е издадена от лице без изискуемата материална компетентност и това е довело до нищожността на акта. Компетентността на издателя на процесната заповед се установява от приложената на стр. 41 от първоинстанционното дело заповед № РД-15-020 от 15 януари 2020 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка на ответниците А. Й. и Община Етрополе следва да бъдат присъдени разноски съответно в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав