Решение № 16514 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2011 г.

Решение № 16514 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 104 АПК. Образувано по жалба на "Екосдружение зелена и чиста Белица" против решение № 61 от 02.03.2010 г. на МОСВ. С него на основание чл. 103, ал. 3 във вр. с чл. 100, 101 и 102 АПК е отказано допускане на възобновяване на производството по издаване на решение № 5-ПР/2006 г. на МОСВ. Възраженията на жалбоподателя са били, че има правен интерес от възобновяване на производството по издаване на решението от 2006 г. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва с писмено становище жалбата с искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок жалба, е неоснователна. Видно от данните по приложената административна преписка, административното производство е по реда на чл. 99, т. 1 АПК. Започнато е по жалба, подадена от сдружението на 09.12.2009 г. за отмяна на решение № 5-ПО/2006 г. на МОСВ с него на основание чл. 93, ал. 5 ЗООС, министърът е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Добива на вермикулитова суровина от находище "Верона" в землището на с. Белица, община Ихтиман и землището на с. Поибрене, община Панагюрище". Сдружението се е позовало на липса на обсъждане на много съществени фактори и обстоятелства и на второ място за противоречие с материалноправни норми. Министърът е извършил проверка за процесуалната допустимост на искането за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила индивидуален административен акт. Преценил е на първо място, че правният субект, съгласно правилата на чл. 100 АПК не е активно легитимиран да иска възобновяване на административно производство на посоченото основание. Независимо от това е изследвал и спазването на сроковете, въведени в чл. 102, ал. 1 АПК и е приел искането й за просрочено. По тези съображения и на административното производство, приключило с влязъл в сила административен акт. Изрично е указал на страната правната възможност да обжалва отказа пред Върховния административен съд. Обжалваното административно решение на министъра на околната среда и водите е постановено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 100 - 103 АПК и в съответствие с основанието на чл. 99, т. 1 АПК. Правилно и законосъобразно в обжалваното решение е посочено, че сдружението не е адресат на решение № 5-ПР/2006 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с който акт по неблагоприятен начин да се засягат неговите права и законни интереси, каквото е изискването на чл. 101 АПК. С оглед посоченото в решението, правилен и законосъобразен е извода, че жалбата, в която е отправено искане за възобновяване на производството, се явява недопустима, като подадена от страна, която няма правно призната инициатива за това. Представеното по делото решение № 1 от 25.05.2006 г. на Софийския градски съд, фирмено отделение, шести състав, не обосновава наличието на правен интерес. Жалбоподателят като юридическо лице е сдружение в частна полза, а не в обществена полза. В цитираното по-горе решение за регистрация е посочено, че "Екосдружение зелена и чиста Белица" - гр. София, е учредено от 21 физически лица като сдружение за осъществяване на дейност в частна полза. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, юридическите лица с нестопанска цел могат свободно да определят целите си и да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. В случая, сдружението - жалбоподател, се е определило като осъществяващо дейност в частна полза. Една от съществените разлики между сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в частна полза се изразява в правата, които сдруженията имат и съответно - в кръга на правните субекти, чиито права и законни интереси могат да защитават. В тази връзка, сдруженията с нестопанска цел в обществена полза, могат да действат в обществена полза именно за осъществяване на целите, които са обявени, като по този начин защитават права и интереси на по-широк кръг правни субекти, докато сдруженията в частна полза могат да защитават интересите само на своите членове. Ето защо "Екосдружение зелена и чиста Белица" - гр. София, не е доказало правния си интерес, който като процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, е основан на прякото и непосредствено въздействие на оспорвания акт в правната сфера на съответния субект и се извежда от диспозитива нa административния акт, с който се определят правата и задълженията на страните по административното правоотношение. В оспореното решение е констатирано, че е недопустимо възобновяване на производството по издаване на решение № 5-ПР/2006 г., поради просрочие на жалбата. В тази връзка в обжалваното решение административният орган се е мотивирал, че предвид нормативно установения в чл. 102, ал. 1 АПК срок, искане за възобновяване на производството при хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК към момента на подаване на жалбата вх. № Ж-336 на "Екосдружение зелена и чиста Белица" - гр. София, а именно - 09.12.2009 г., е недопустимо поради просрочване. Срокът, в който такова искане може да бъде упражнено от лицата, имащи право на инициатива (сред които сдружението не попада), започва да тече от влизането в сила на акта и се преклудира с изтичането на визирания в чл. 102, ал. 1 АПК едномесечен срок. В решението е посочено, че от данните по преписката безспорно е установено, че решение № 5-ПР от 17.04.2006 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на министъра на околната среда и водите е влязъл в сила на 20.05.2006 г. и следователно правото на искане за възобновяване на това основание е погасено и подаването на такова след указания срок е процесуално недопустимо. Отделно от горното, във връзка с изложеното, следва да се има предвид, че производството по възобновяване издаването на административни актове е извънреден способ за контрол в този процес. Законодателят е предвидил използването му само в изрично посочените в правната норма случаи и по предвидения за това ред. Тъй като това производство има за предмет влезли в сила актове на държавно управление, които не са били обжалвани пред съд, основанията за неговото започване са изчерпателно посочени в нормите на чл. 99 и чл. 101 АПК, и не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на влязъл в сила акт. По тази причина са въведени и преклузивни срокове, в които може да се образува производството по възобновяване, което в случаите, когато е по инициатива на органа издал стабилния административен акт е един месец от момента на влизането му в сила. Жалбата подадена от "Екосдружение зелена и чиста Белица" - гр. София, с вх. № Ж-336 от 09.12.2009 г., е подадена след изтичане на законоустановения едномесечен срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Освен това, съгласно чл. 99 АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличие на изчерпателно изброените в т. 1 - 7 от същия законов текст предпоставки. Съгласно чл. 102, ал. 1 и 2 АПК (действащата редакция за периода, в който е издадено решението на министъра) възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Текста на ал. 2 гласи, че възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. С оглед на това неоснователни са доводите за наличие на ново обстоятелство (както към датата на подаване на искането за възобновяване - 09.12.2009 г., така и към датата на подаване на жалбата пред Върховния административен съд - 22.03.2010 г.), тъй като, както краткият едномесечен, така и дългият едногодишен срок по чл. 102, ал. 2 АПК, е изтекъл. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява субективното право за възобновяване на административното производство. Подаването на искане за възобновяване след изтичането на предвидения в закона срок прави искането за възобновяване недопустимо. Изисканата със съдебното удостоверение информация от МОСВ, представена с писмо изх. № 94-00-422/16.11.2011 г., е към предмета на делото. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МОСВ направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,