Решение № 7656 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4396/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Й. С. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв.Киряков против Решение 1231/05.02.2024 г., постановено по адм. д. 1321/2023 г. по описа на Административен съд Варна (АС - Варна), с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касаторката срещу ОД на МВР Варна по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за понесени от нея неимуществени вреди в периода 13.08.2022 г., до 12.05.2023 г., в следствие на незаконосъобразно бездействие и неизпълнение на вменени от закона задължения от страна на полицейските органи , произтичащи от чл.21, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е приетото от съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР Варна. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение свързано с разпоредбата на чл.139, ал.1 от АПК, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК, евентуално решаване на спора по същество от настоящата инстанция и уважаване изцяло на исковата претенция. Моли да бъдат присъдени и сторените разноски, прави възражение за прекомерност за разноските на ответната страна. Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС Варна е образувано по исковата молба на Й. С. К. против ОД на МВР гр.Варна, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от началото на бездействието 13.08.2022 г. до изплащането на сумата. Ищцата посочва, че вредите са настъпили във връзка с бездействие от страна на полицейските служители от Първо РУ и Второ РУ при ОД на МВР гр. Варна във връзка с невръчването от тяхна страна на издадената в полза на К. Заповед 79/05.08.2022 г. по ЗЗДН на задълженото лице У.Д. С., както и бездействие във връзка с това да следят за нейното изпълнение. В исковата молба се твърди, че поради бездействието на полицейските служители от І РУП и на ІІ РУП при ОД на МВР Варна психическият тормоз върху нея от лицето У. Н. С. е продължил до момента на ареста му на 12.05.2023 година. Това е довело до значително влошаване на нейното емоционално и психично здраве, което е наложило няколко пъти да постъпва в лечебно заведение за продължително лечение. Счита, че бездействието от страна на посочените полицейски органи е причинило в нейната правна сфера значителни неимуществени вреди, за които претендира обезвреда. Периодът, върху който се претендира обезщетение, е от 13.08.2022 г. до 12.05.2023 година. От фактическа страна първоинстанционният съд установил следното: Ищцата е имала романтични взаимоотношения с чужд гражданин У. Д. С., с когото е живяла в собствения й апартамент в гр. Варна. Разказва за случай от началото на 2022 г., когато спрямо нея е упражнено физическо насилие от чужденеца, за което обаче не е подала сигнал, поради изразеното съжаление от негова страна. На дата 29.03.2023 г. подробно разписани в исковата молба събития довели до физически и психически поражения на ищцата отново от страна на чуждия гражданин, който същият ден е арестуван от пристигналите на място полицейски служители. Във връзка с нанесения й побой в нощта на 29.03.2022 г. К. подала жалба пред Районен съд Варна, по която е образувано гражданско дело 5314/ 2022 година. Съдебното производство е приключило с Решение 2631/05.08.2022г., влязло в законна сила на 13.08.2022 година. С него съдът е задължил У. Д. С. да се въздържа от извършването на домашно насилие над К. (ограничителна мярка по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН). С отделен диспозитив на същия е забранено да доближава К. на по-малко от 100 м. /сто метра/, както и обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. Варна, а така също и нейната месторабота (чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН). Мярката е наложена за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/месеца. Издадена е и заповед 79/05.08.2022 г. по ЗЗДН. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети множество писмени доказателства, като също така е изслушана и приета съдебнопсихиатрична експертиза. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба по отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е неоснователна и недоказана. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищцата не е успяла да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на допустимите си искови претенции и съответно за ангажиране на отговорността на ОД на МВР Варна за вреди. Прието е, че по делото не се установява незаконосъобразно бездействие на служители от структурата на ответника, доколкото те са изпълнили законово вменените им задължения във връзка с чл.21, ал.1 от ЗЗДН и не се установява настъпилите неимуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с действия/бездействия на органите на ОД на МВР Варна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОД на МВР - Варна. Както правилно е приел решаващият съд, тексът на чл.21, ал.1 от ЗЗДН гласи, че при наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 5 полицейските органи следят за изпълнението на заповедта и анализът на посочената разпоредба от ЗЗДН сочи недвусмислено, че законодателят не е вменил на полицейските органи задължение да връчват издадените от съда решения и ограничителни заповеди. По делото са представени доказателства, че въпреки липсата на такова задължение, полицейските служители са положили усилия да връчат ограничителната заповед на У. Д. С. на дата 18.08.2022 г. полицай от Пето РУ в телефонен разговор на разбираем за чужденеца език, го е уведомил за Решение 2631/05.08.2022г. по гр.дело 5314/ 2022 година, във връзка с което е издадена и Заповед 79/05.08.2022 г. по ЗЗДН на задълженото лице, а на дата 29.03.2023 г. след арестуването на Д. С. при поредното му осъщестяване на тормоз спрямо ищцата при подаден от нея сигнал, при отвеждането на чуждия гражданин в районното управление му е връчен и препис от заповедта, която отново му е изчетена на разбираем за него език. Правилен е решаващият извод на съда, че служителите от структурата на ответника са положили усилия да връчат заповедта и да я доведат до знанието на задълженото лице, въпреки отказът за съдействие от негова страна. По отношението на твърденията за незаконосъобразно бездействие осъществено от длъжностни лица от структурата на ОД на МВР гр. Варна да следят спазва ли се Заповед 79/05.08.2022 г. по ЗЗДН от задълженото лице , настоящата инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че не се установява наличието на такова. Доказва се обстоятелството, че полицейски служители са се отзовавали на сигналите подадени от К.. От удостоверение с рег. 365000-65052 от 20.11.2023 г. /лист 140 от делото пред АС Варна/ се установяват сигналите, които К. е подавала до органите на полицията и действията във връзка с тях. Първият е от дата 28.03.2023 г. като служители от Първо РУ два пъти са се отзовали на адреса на ищцата и при втори сигнал от същата дата, лицето Д. С. е задържан. Образувано е досъдебно производство 485/29.03.2023 г. за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. На дата 31.03.2023 г. е подаден нов сигнал от ищцата, за това че Д. С. отново нарушава заповедта за защита. Образувано е ново досъдебно производство 498 за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. От справка от дата 13.11.2023 /лист 142 от делото пред АС Варна/ се установява, че на дата 26.04.2023 г. К. е подала жалба по ел.поща на ОД на МВР гр.Варна, заведена с 365000-24593/2023 г. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. Горепосочените досъдебни производства и подадената от К. жалба са обединени към ДП 396 от 29.03.2022 г. На подаден сигнал от ищцата 15.04.2023 г. автопатрул на Първо РУ се е отзовал на адрес, но нарушителят Д. С. не е бил установен на място. На 28.04.2023 г. У. Н. С. е обявен за общодържавно издирване с телеграма 11503 по описа на ГДНП София във връзка с постановление за обявяване на ОДИ с предприета мярка за неотклонение Принудително водене от водещия първоначалното разследване по ДП 396/ 2022 г. с оглед необходимостта да бъде приведено в Следствения арест Варна на основание определение 358 от 13.04.2023 г. на Окръжен съд Варна по ДП 396 на І-во РУ. На 10.05.2023 г. лицето е задържано в Първо РУ, а на дата 26.10.2023 г. разследващ полицай при Първо РУ е входирал ДП 396/2022 г. в деловодството на Районна прокуратура Варна с мнение за предаване на съд на обвиняемия У.Д. С.. С оглед на дотук изложеното, настоящата инстанция намира, че не се доказва незаконосъобразно бездействие от страна на служители от структурата на ОД на МВР гр. Варна. По възражението на процесуалния представител на касаторката за извършено съществено процесуално нарушение по чл.139, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховен административен съд намира същото за неоснователно, доколкото според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото само ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят поради неотстранимо препятствие. Адв. Киряков е представил доказателство установяващо причината, поради която е в невъзможност да се яви, но за ищцата К. такова не е представено. Настоящата инстанция по никакъв начин не се опитва да омаловажи преживяното от Й. К., но претърпените негативни преживявания не обосновават невъзможност за явяване в съдебно заседание при редовно уведомяване, още повече че обсъжданата в това съдебно заседание съдебнопсихиатрична експертиза е била поискана от нейна страна. Дори да се разгледа хипотезата, в която обстоятелството, че административният съд е допуснал процесуално нарушение като не е отложил делото, то това нарушение не е съществено, доколкото крайният резултат няма да бъде различен при безспорно доказано отсъствие на бездействие от страна на административния орган. Безпредметно се явява доказването наличието на неимуществени вреди, каквито несъмнено се установяват, но не и във връзка с действия/бездействия на полицейските органи. Негативните преживявания и последствия върху психиката на засегнатото лице са предизвикани от поведението и действията на лице, което не е административен орган. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска за неимуществени вреди претендирани срещу ОД на МВР Варна. Оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение