Решение № 7405 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2014 г.

Решение № 7405 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане Анета Миткова Бодурова, гр. Карлово, ул. "Петър Юруков" № 8 за отмяна на решение № 14451 от 05.11.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 7958/2013 г., с което е отменено решение № 993 от 07.05.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 3984/2012 г. и е отхвърлена жалбата й срещу решение № 380 от 03.12.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № к-48934 от 23.10.2012 г. на ръководителя на контрола на разходите на държавното обществено осигуряване. Искателят иска съдът да отмени решение № 14451, тъй като са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Излага фактите по делото и сочи, че както правилно приел и съдът, спорът по делото е досежно датата, на която детето й е отписано от детската ясла. Въпреки, че в хода на съдебното производство многократно правила опит да се снабди и да представи на съда всички необходими за установяване на датата на изписване на детето й от детската ясла документи, поради неоказано от директора на детската ясла съдействие, не успяла. Представените по делото от директора документи, за които съдът го задължил, не отразяват датата на изписване на детето. В представената от директора справка е посочено, че детето Пламен Паунов посещавало детската ясла от 15.02.2010 г. и "в приемния журнал е изпусната датата на изписването му от детските ясли" като само в здравния картон е написано "изписан", а "В присъствения журнал е требван до 16.04.2010 г. и 31.05.2010 г.". Едва след оказаното от заместник-кмета на община Карлово съдействие директорът на детската ясла издал подробна справка, изготвена на база на всички документи, съхранявани и водени от детската ясла, относно периодите на приемане и изписване на детето. В служебна бележка № 1 от 08.01.2014 г., издадена от директора на детската ясла, е посочено, че детето е прието на 15.02.2010 г. и е изписано на 16.04.2010 г. като отново е прието на 31.05.2010 г. Издадено е и удостоверение № 8 от 28.02.2014 г. в уверение на това, че служебната бележка е издадена на основание молба на Бодурова. Искателят твърди, че тези два документа са доказателства за обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция. Касае се за доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания и които по обективни причини - неоказано съдействие от директора на детската ясла, не са могли да бъдат представени. Счита, с оглед на това, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 14451 от 05.11.2013 г. на Върховния административен съд. Сочи, че постановената с потвърдения акт сума за събиране, ведно с лихвите и разноските по делото - около 2 000,00 лв., е прекомерно висока. Представя служебна бележка № 1 от 08.01.2014 г. и удостоверение изх. № 8 от 28.02.2014 г., издадени от директора на Обединени детски ясли "Ана Кузманова". Моли съда да отмени решението и върне делото за ново разглеждане. Искателят се представлява от адв. Димитър Деков, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, счита искането за неоснователно. Представените с искането служебна бележка № 1 от 08.01.2014 г. и удостоверение, изх. № 8 от 28.02.2014 г., са издадени от директора на детската ясла след постановяване на решение № 14451 от 05.11.2013 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 142 АПК съответствието на административния акт със закона се преценява към момента на издаването му, а представените документи са новосъздадени и не са съществували към този момент. Сочи, че по делото са представени доказателства, които безспорно установяват, че в периода 15.02.2010 г. - 26.05.2010 г. детето е било прието в детската ясла, не е изписано и за този период са платени всички такси. Не са налице доказателства за твърдяното неоказано съдействие от директора на детската ясла. По делото е представена справка от директора на детската ясла и искателят не я е оспорил, т. е. не е положил нормално дължимата грижа за водене на делото. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение искането за отмяна. Ответникът се представлява от юрисконсулт Калина Минкова. Върховният административен съд счита искането за отмяна за допустимо - подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК и срещу влязло в сила съдебно решение. Разгледано по същество, искането е неоснователно. За да се произнесе по искането, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С разпореждане № К-48934 от 23.04.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Анета Миткова Бодурова била задължена да възстанови недобросъвестно полученото за периода 15.02.2010 г. - 26.05.2010 г. парично обезщетение при отглеждане на малко дете в размер на главница 802,11 лв. и лихви 407,75 лв. Бодурова оспорила разпореждането пред ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, който с решение № 380 от 03.12.2012 г. отхвърлил жалбата. Бодурова оспорила акта пред Административен съд, гр. Пловдив, който с решение № 993 от 07.05.2013 г. отменил решение № 380 и потвърденото с него разпореждане. Съдебното решение било обжалвано и с решение № 14451 от 05.11.2013 г. Върховният административен съд го отменил и отхвърлил жалбата на Бодурова. Предмет на доказване в хода на съдебното производство пред първата и втората съдебни инстанции била датата, до която детето било настанено в детската ясла като досежно датата, от която е било настанено - 15.02.2010 г., не е имало спор. Бодурова твърдяла, че детето е отписано на 16.04.2010 г., а органът твърдял, че това е станало на 26.05.2010 г. В хода на съдебното производство, по искане на Бодурова съдът изискал от директора на Обединени детски ясли справка за датите, на които детето Пламен Паунов било прието и изписано. По делото е представена исканата справка и в нея е посочено, че детето е посещавало детската ясла от 15.02.2010 г., в приемния журнал била изпусната датата на изписването му, само на здравната карта било написано "напуснал", в журнала за таксите били отбелязани заплатени такса присъствени дни и постоянна такса за м. април и май, а в присъствения журнал било вписано требване до 16.04.2010 г. и 31.05.2010 г. Представеното писмено доказателство не било оспорено от Бодурова. По искане на Бодурова била назначена и съдебна експертиза. Касационният съд, при проверката на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, обсъдил подробно доказателствата по делото и въз основа на тяхната преценка направил извод за недоказаност на твърдяния от Бодурова факт на отписване на детето на дата 16.04.2010 г. В представената по настоящото дело служебна бележка № 1 от 08.01.2014 г., директорът на Обединени детски ясли "Ана Кузманова" удостоверява, че детето Пламен Паунов бил приет в яслата "на 15.02.2010 г. и е изписан на 16.04.2010 г. Отново е приет на 31.05.2010 г." като за посещението е заплатена такса за м. февруари, март, април и май 2010 г. В представеното по делото удостоверение, изх. № 8 от 28.02.2014 г. директорът удостоверил, че служебна бележка № 1 е издадена по молба на Анета Бодурова до заместник-кмета на община Карлово. При така установените по делото факти съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК сочи, че влязло в сила съдебно решение може да бъде отменено, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Порокът, заради който е допустима отмяната, е непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след влизане на решението в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Релевантно за допустимостта на отмяната е не всяко ново обстоятелство, а само това, което е от съществено значение за предмета на спора. В практиката на Върховния административен съд по прилагане на това отменително основание е трайно разбирането, че нормата е приложима и в случаите, когато се представят нови писмени доказателства за твърдян в хода на производството факт, с които доказателства страната не е могла да се снабди своевременно. И в този случай е необходимо новите писмени доказателства да са за факт, който е от съществено значение за предмета на делото, и тяхното непредставяне по делото да не се дължи на небрежност на страната. Какво показват фактите по делото? Искателят представя две писмени доказателства - служебна бележка и удостоверение. Двете писмени доказателства са нови - издадени са след влизане на съдебното решение в сила и не са били приобщени към доказателствата по делото. Едното писмено доказателство - служебната бележка, се отнасят до твърдян от искателя в хода на съдебното производство факт. Бодурова е твърдяла в хода на административното и на съдебните производства, че детето й е отписано от детската ясла на 16.04.2010 г. Другото писмено доказателство - удостоверението, установява причината за издаване на служебната бележка - молба на Бодурова до заместник-кмета на общината. Безспорно е, че служебната бележка се отнася до факт, който е от съществено значение за предмета на делото - именно датата на изписване на детето от детската ясла е правопораждащ факт за задължението, предмет на оспорените административни актове с оглед на чл. 53, ал. 1 КСО във вр. с чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Тоест това писмено доказателство съответства на визираното в чл. 239, т. 1 АПК изискване за новост и за съществена значимост за делото. То обаче не съответства на другото кумулативно законово изискване - непредставянето му да не се дължи на небрежност на страната. От представеното по делото удостоверение е безспорно, че служебната бележка е издадена въз основа на молба на Бодурова до кмета на общината. По делото не се установяват нито нормативни, нито фактически пречки, които да са направили невъзможно в хода на административното и на съдебното производство Бодурова да е сезирала кмета на общината и да е изискала чрез него представения писмен документ. Единствено и само преценката на Бодурова за начина на защита на твърдяните от нея нарушени субективни права е причина процесната служебна бележка да не бъде представена и приобщена към доказателствата по делото в хода на съдебно производство. Нещо повече. По делото не се установява твърдяното от искателя поведение на директора на детската ясла. Напротив, въз основа на служебно изисканата от съда информация директорът представил справка за датата на приемане и на напускане на детската ясла от детето на Бодурова - Пламен Паунов. В съдебното заседание от 04.04.2013 г., когато съдът приел представената по делото от неучастващо лице писмена справка, Бодурова не оспорила съдържанието й и не поискала събирането на нови доказателства. Това процесуално поведение на искателя в хода на съдебното първоинстанционно производство установява неговото разбиране за релевантните за предмета на делото доказателства и за попълването на делото с тях. Следователно непредставянето по делото на представеното в производството по чл. 239, т. 1 АПК ново писмено доказателство е само и единствено поради процесуалното поведение на искателя. Производството за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК не е средство за поправка на допусната от искателя небрежност при попълване на делото с релевантните доказателства. С оглед на това искането на Бодурова за отмяна на решение № 14451 от 05.11.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 7958/2013 г., не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 239, т. 1 АПК, и като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд