Решение № 2646 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Я. М. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Б. Байрактаров, срещу решение 26043/05.12.2024 г., постановено по адм. дело 11694/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 20-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Терзийска, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Я. М. Х., гражданин на Сирия, срещу заповед рег. 5364з-4696/30.10.2024 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ лицето е принудително настанено в [заличен текст]. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, решение 9521/12.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ и молба вх. ЦУ-15-285/04.09.2024 г. по регистъра на ДАБ, съдът установява следната релевантната за спора фактическа обстановка, която се възприема от касационната инстанция, а именно: С решение 1443/17.02.2022 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, на Я. М. Х. е предоставен хуманитарен статут. С решение 9521/12.09.2024 г. на председателя на ДАБ, за което по делото липсват данни да е било оспорено, този статут е прекратен на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците, вследствие изрично заявен от чужденеца отказ да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България /РБ/, обективиран в негова молба до ДАБ от 04.09.2024 г. /вх. ЦУ-15-285/04.09.2024 г. по регистъра на агенцията/. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, на 30.10.2024 г. сирийският гражданин е трансфериран от Кралство Белгия в РБ, за което с писмо от ДАБ на същата дата е уведомена Дирекция "Миграция" при МВР. В тази връзка е изготвено предложение рег. 5364р-26173/30.10.2024 г. от началника на отдел "Противодействие на незаконната миграция" /ПНМ/ в Дирекция "Миграция", по което директорът на тази дирекция издава заповед 5364з-4694/30.10.2024 г., с която налага на чужденеца принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. При това, във връзка с предложение рег. 5364р-26175/30.10.2024 г. от началника на отдел ПНМ в дирекцията /сочещо наличието на възможност чужденецът да се укрие и съдържащо данни, че същият е с неустановена самоличност, не притежава валиден национален паспорт или друг документ за пътуване, липсва декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за осигуряването на жилище и финансова издръжка на чужденеца, както и данни последният да притежава финансови средства/, директорът на Дирекция "Миграция" при МВР издава атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за принудително настаняване на сирийския гражданин в [заличен текст] до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за срок до 6 месеца, считано от датата на фактическото настаняване. При тези данни, за да отхвърли предявената от сирийския гражданин жалба и присъди на Дирекция "Миграция" при МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, административният съд обосновано приема, че актът за принудително настаняване на чужденеца в [заличен текст] е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в това число на правилото по чл. 34, ал. 4 АПК, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните по приложените доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на оспорената пред него заповед. Противно на релевираните от касатора възражения, в обжалваното решение съдът е изложил подробни, ясни и споделени от касационната инстанция мотиви, в които е обобщил становищата на страните и е посочил приобщените по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, както и правните си изводи за извършена проверка на основанията по чл. 146 АПК. При това обосновано административният съд е приел, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, независимо, че актът е издаден без чужденецът да е предварително изслушан от административния орган и да е взел участие в развилото се пред органа производство. При безспорната фактическа установеност по делото, в това число, че чужденецът сам се е отказал от предходно предоставената му с решението на заместник-председателя на ДАБ международна закрила в РБ, заявявайки в подадената за тази цел на 04.09.2024 г. молба до председателя на ДАБ, че е напуснал територията на РБ и не смята да се завръща в страната, както и че същият е трансфериран от Кралство Белгия в РБ на 30.10.2024 г. при условията и по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, настоящият съдебен състав приема, че неизслушването на засегнатото лице преди издаването на процесната заповед не може да се квалифицира като отменително основание, тъй като по никакъв начин не засяга материалната законосъобразност на разпоредената със заповедта, мярка на държавна принуда. Още повече, че видно от събраните по делото доказателства, неучастието на чужденеца в административното производство не му е попречило да организира адекватно защитата си пред съда. Документи, оборващи посочените в предложение рег. 5364р-26175/30.10.2024 г. данни, не са представени, независимо, че в съдебната фаза на производството жалбоподателят е запознат с административната преписка и надлежно представляван от упълномощен от него адвокат. Извод в противоположния смисъл не налагат представените пред първата инстанция договор за наем на недвижим имот от 20.11.2024 г., /който освен това не е подписан от всички участващи в договарянето страни/ и две декларации на българския гражданин Т. А. М., подписани с дата 14.11.2024 г., които макар и част от доказателствената съвкупност по делото, правилно не са кредитирани от съда при формиране на правните му изводи. Отделно от това, с оглед конкретно наведените от касатора оплаквания следва да се посочи, че спецификата на регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавно произнасяне на органа за защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, поради което и допуснатото от органа отклонение от общите правила на административния процес в случая се явява оправдано от легитимна цел. Дори процедурата по осигуряване възможност на чужденеца да изрази становище по събраните доказателства преди издаването на процесния акт да се приеме за неизпълнена, какъвто не е разглежданият случай, то и в тази хипотеза не би било налице допуснато от органа съществено процесуално нарушение, тъй като то не би променило преценката на административния орган, обективирана в процесната заповед. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление и в този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Но в случая, в хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител, предвид което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Затова неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваната заповед е издадена при допуснати съществени процесуалния нарушения, а оттам и че изведените от административния съд изводи в обратния смисъл са неправилни. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за необоснованост на формирания от първата инстанция извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Противно на наведените от касатора в тази връзка оплаквания, касационният съдебен състав счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за отсъствието в случая на основанията за прилагане спрямо него, на някоя от по-леките обезпечителни мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. При безспорната фактическа установеност, че на сирийския гражданин е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ /със заповед 5364з-4694/30.10.2024 г. на директора на Дирекция "Миграция"/ след трансферирането му от Кралство Белгия в РБ и за която по делото липсват данни да е оспорена, както и че чужденецът не разполага с документ за самоличност и финансови средства за своята издръжка, както и че при прекратената международна закрила, лицето няма право да пребивава законно на територията на страната, правилно в оспорения съдебен акт административният съд е приел наличието на материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за принудителното му настаняване в [заличен текст]. По делото са приети достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от съда, а преди това - и от административния орган, извод, че по отношение на касатора е осъществена втората хипотеза по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ /опасност лицето да се укрие/, а оттам и правилно със съдебния акт е прието, че наложената мярка е законосъобразна. Изводът не се разколебава от пространно наведените, в това число пред касационната инстанция, възражения на касатора за "трайна уседналост" на чужденеца в РБ и представените в подкрепа на тази защитна теза, писмени доказателства /неподписан от всички страни договор за наем и два броя декларации/, изготвени след издаването на процесния акт, по всяка вероятност за целите на процеса. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение, като правилно и предвид установената липса на допуснати при постановяването му други нарушения, съставляващи основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,