Решение № 12024 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2013 г.

Решение № 12024 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Старткерамик" ООД, с. Михалци срещу Решение № 407 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 215/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 151201741 от 25.10.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново в частта, потвърдена с Решение № 77 от 08.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, както и "Старткерамик" ООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 951,80 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се поддържа, че АС Велико Търново е преповторил мотивите на ревизиращите органи за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Нипет" ЕООД и "Ай Ем Би Инженеринг" ЕООД, както и е изменил частично изложените от данъчните органи мотиви. Иска се отмяната на съдебния акт със законните последици.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, не се представлява, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представения писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е РА № 151201741 от 25.10.2012 г., издаден от Снежанка Георгиева Гатева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит:

1. За данъчни периоди м. 04 и м. 07.2008 г. на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в размерна 222,88 лева по фактури № 435 от 30.04.2008 г., № 555 от 30.05.2008 г., № 575 от 30.06.2008 г. и № 654 от 31.07.2008 г., издадени от "Нипет" ЕООД с предмет на доставките - хидравлично масло, диференциално масло и други видове масла;

1. За данъчни периоди м. 05 и м. 06.2009 г. на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 16283,60 лева по фактури № 448 от 06.05.2009 г., 0 451 от 11.05.2009 г., 0 454 от 14.05.2009 г., № 456 от 18.05.2009 г., № 10320 от 01.06.2009 г., № 10321 от 05.06.2009 г., № 10324 от 11.06.2009 г. и № 10325 от 19.06.2009 г., издадени от "Ай Би Ем Инженеринг" ЕООД, гр. Варна с предмет - шлам, промишлен продукт, транспортна услуга превоз на шлам, основен ремонт на фадрома, ремонт на скоростна кутия на фадрома, ремонт на хидр. система на фадрома;

1. За данъчен период м. 04.2008 г. в размер на 1918,17 лева на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 от ЗДДС по фактури за закупени материали и ползвани услуги с дата преди регистрацията по ЗДДС на дружеството.

Съдът е приел, че РА в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е формирал мотиви за всяка една от доставките, във връзка с които на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е достигнал до извода, че доказателства за реалното извършване на доставките не се ангажирани от дружеството - касатор нито в рамките на ревизионното, нито по време на съдебното производство.

Така постановеното съдебно решение е правилно. Не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна на обжалваното решение - нарушение на материалния закон.

На първо място, изводът на АС Велико Търново за законосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. относно закупени материали преди регистрацията на "Старткерамик" ООД по ЗДДС, е правилен и се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на ревизията. Съгласно дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. 04.2008 г. са отразени фактури за закупени материали и ползвани услуги с ДО 9590,85 лева и ДДС 1918,17 лева с дата преди регистрацията му по ЗДДС. Установено е, че задълженото лице не е представило регистрационен опис на наличните активи и получените услуги преди регистрацията му по ЗДДС / 08.04.2008 г./. В този смисъл законосъобразно ревизиращите органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1918,17 лева относно закупените материали и ползвани услуги преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, след като ревизираното лице не е спазило императивното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 от ЗДДС - да е съставило регистрационен опис на наличните активи и услуги към датата на регистрацията и да го е подало не по-късно от седем дни от датата на регистрацията/. В процесния случай не се твърди от ревизираният субект да е бил съставен такъв регистрационен опис, поради което отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. с процесния РА е обоснован при правилно прилагане на закона, както правилно е прието от първостепенния съд.

На второ място, касационната инстанция споделя мотивите на АС Велико Търново за материална законосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Нипет" ЕООД и "Ай Би Ем Инженеринг" ЕООД.

Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки.

Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им.

В процесния случай предмет на фактурите, издадени от "Нипет" ЕООД са стоки - хидравлично масло, диференциално масло, масло М 10 Д, а предмет на фактурите, издадени от "Ай Би Ем Инженеринг" ЕООД, са стоки/ шлам - промпродукт, кантар/ и услуги / основен ремонт на фадрома, транспортна услуга превоз на шлам, ремонт на скоростна кутия на фадрома и ремонт на хид. с-ма на фадрома/. В рамките на ревизията и на съдебното производство не се ангажирани доказателства за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, като условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Не са представени доказателства за реалното предаване и прехвърляне на собствеността върху процесните стоки, за транспортиране на стоките и тяхното съхранение / горивата/, респ. относно фактическото извършване на възложените услуги / с какво превозно средство е извършен транспортната услуга превоз на шлам, как е осъществена, как е извършен и от кого ремонта на скоростната кутия и на хид. система на фадрома, в какво се изразява основният ремонт на фадромата/. Представени са само копия от процесните фактури и документи за заплащане на ДО и ДДС, като на ревизираното лице е било указано от първостепенния съд, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата си. До приключване на устните състезания пред АС Велико Търново адресатът на РА не е представил, респ. не е направил конкретни доказателствени искания. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че сами по себе си издадените фактури не представляват доказателство за реално извършени облагаеми доставки на стоки/ услуги и следва да бъдат придружени с други писмени доказателства. Нито по време на ревизията, нито при оспорването на РА пред съда са били ангажирани доказателства за наличието на реално извършени доставки по процесните фактури, издадени от "Нипет" ЕООД и "Ай Би Ем инженеринг" ЕООД. Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка, а в процесния случай това задължително условие не е доказано да се е осъществило.

Следователно, твърдяното от касатора основание за отмяна на обжалваното решение - нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 от АПК не е налице и съдебният акт следва да се остави в сила като правилен.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника, направено с писмения отговор по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение