Решение № 15528 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2013 г.

Решение № 15528 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "ЧЕЗ Разпределение България ", "ЕВН България Електроразпределение", против решение № 6845 от 20.05.2013 г. по адм. д. № 12837/2012 г. по описа на Върховния административен съд, на четвърто отделение с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г. на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-про мрежи" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България "АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., т. 12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200, въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38лн/МВтч. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се иска неговата отмяна на основание чл. 209, т 3 от АПК. Твърди се още, че необосновани се явяват и изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Ответниците - "Агриплам" ЕООД, "Мениджпроект" ЕООД, "Солар Парк" ЕООД, "Фиштрейд" ЕООД, "Екоенержи Солар" ЕООД, "Екосолар" ЕООД, и "Веселиново Енерджи ЕООД" чрез процесуалните си представители - адв. Точева и адв. Динев оспорват жалбите, като неоснователни. Прави се възражение от в съдебно заседание, че не е налице правен интерес от воденото съдебно производство, тъй като междувременно раздел трети, т. 12 на Решение Ц-33 е вече отменено с влезли в сила решения. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба подадена от ответниците по делото срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му относно Раздел III, т. 12, с което са определени временни цени за достъп да електропреносната и електроразпределителните мрежи за ФЕЦ с инсталирана мощност 200 киловата въведени в експлоатация в периода от 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38МВтч. С решение № 6845 от 20.05.2013 г., което е предмет на настоящото съдебно производство постановено по адм. д. № 12837/2012 г. е отменено Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по Раздел ІІІ, т. 12. При направената служебна проверка с оглед възражението на адв. Точева, че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР в тази му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения се установи, че същото е основателно. С решение № 10300 от 08.07.2013 г. постановено по адм. д. № 5733/2013 г., петчленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 3616 от 14.03.2013 г. по адм. д. № 12395/2012 г. на четвърто отделение на ВАС с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по Раздел III, т. 12. В този смисъл е и решението по адм. д. № 6075/2013 г. на петчленен състав на ВАС. т. е. действително въпросът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по Раздел III, т. 12 е разрешен с влезли в сила съдебни актове. Решението на административния орган в тази му част относимо към ответниците по чиято жалба е започнало първоинстанционното съдебно производство е отменено. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правния интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици, или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретния случай. Конституционния съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела, административния акт по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружествата първоначални жалбоподател е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметен, т. е отпаднал е правния интерес от търсената защита. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, дори ако актът е отменен, решението има действие по отношение на всички. Решението за отмяна на административния акт, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, важи не само между страните по делото. Настъпилата материаноправна промяна следва да бъде зачита от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,