Решение № 6763 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2020 г.

Решение № 6763 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез процесуалния представител адв. Д. М., срещу решение № 206 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 227 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № П-04 от 5.03.2020 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Председателят на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Е. Г.. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № П-04 от 5.03.2020 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. П.. Лицето е заемало длъжността "главен инспектор" в Главна дирекция "Надзор на пазара," регионален отдел "Надзор на пазара Североизточна България", с месторабота гр. Варна при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с ранг III младши. В мотивите на съдебното решение, което се обжалва, е изложена фактическа обстановка по спора и конкретно, че със заповед № А-100-55 от 26.11.2015 г., издадена на основание чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ДАМТН е определен териториалния обхват на регионалните отдели на Главна дирекция "Надзор на пазара". Тези регионални отдели са "Надзор на пазара Североизточна България" и "Надзор на пазара Северна Централна България", като жалбоподателят е работил в първия регионален отдел и е заемал длъжността "главен инспектор". В него съгласно длъжностно разписание е имало общо 2 броя служители на длъжност "главен инспектор", едната от които е заемал той. Със заповеди № А-149 от 4.03.2020 г. и № 1-150 от 4.03.3030 г. на Председателя на ДАМТН е осъществена промяна в териториалния обхват на тези два регионални отдела и в структурата им, респ. е намалена числеността в регионален отдел "Надзор на пазара Североизточна България" от 6 щатни бройки на 4 щатни бройки. Установява се от длъжностното разписание, в сила от същата дата, че се съкращават и двете длъжности "главен инспектор", в резултат на което е издадена оспорената заповед. В другия регионален отдел "Надзор на пазара Северна Централна България" е увеличен броят на длъжностите с две. Основният спорен момент по делото е бил дали е реализиран съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, т. е. дали е осъществено реално съкращаване на заеманата от П. П. длъжност. Административният съд - Ловеч е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и при спазване на материалноправните разпоредби, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е нарушена целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. За да се осъществи реално съкращаване по смисъла на посочената разпоредба трябва да бъде установено, че тази длъжност не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, в условия на кумулативност. В процесния случай такова реално съкращаване е реализирано, респ. е осъществен съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Правилно съдът е стигнал до този извод като е проследил промяната в нормативно определената структура на администрацията и промяната в длъжностните разписания (новото е от 4.03.3030 г.) за двата регионални отдела преди и след издаване на процесната заповед. По повод възраженията в първоинстанционната жалба, които се повтарят и в касационната жалба правилно съдът е приел, че в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респ. да открива и/или закрива отдели в нормативно определена структура, да определя териториалния обхват на същите, включително и да определя численост на персонала, ангажиран с дейността по надзора на пазара, като неговите действия не подлежат на съдебен контрол. Коректно съдът е посочил, че в случая те са направени с цел подобряване дейността на съответната администрация. Не могат да бъдат споделени, респ. обсъждани, възраженията на касационния жалбоподател, свързани с неосъществен от страна на съда контрол върху тези действия на ръководителя на конкретната администрация, насочени към формално според него оптимизиране дейността на същата, както и за нарушаване целта на закона, което се определя и от обхвата на касационния съдебен контрол осъществяван от настоящата касационна инстанция. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение