Решение № 155 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2014 г.

Решение № 155 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Народно читалище "Селска пробуда - 1904" със седалище и адрес на управление [населено място], обл. София за отмяна на влязло в сила решение № 187/18.10.2012 г. г., постановено по гр. д. № 753/2012 г. на Районен съд, [населено място], 3 - ти състав, потвърдено с решението по гр. д. № 962/2012 г. на Софийски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 4783/2013 г. по описа на ВКС, 3-то г. о. С решението, чиято отмяна се иска НЧ "Селска пробуда- 1904" [населено място] е осъдено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Е. Д. Д. обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение в размер на 1118,90 лв. за периода 01.06.2012 г. -18.10.2012 г. и разноски в размер на 210 лв. Молбата е предявена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че на 12.04.2013 г. са узнали, че Е. Д. Д. е била в трудово правоотношение с друг работодател от 31.07.2012 г., обстоятелство за което не са имали възможност да узнаят по- рано. Счита, че става въпрос за ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК, което има съществено значение за решаване на делото, за което представя справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори на Е. Д. Иска се влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Ответницата по молбата Е. Д. Д., [населено място], оспорва допустимостта и основателността на молбата в писмен отговор по делото. Застъпва становище, че соченото от молителят обстоятелство не е ново, което не е могло да бъде известно по време на процеса или молителят да не е могъл да се снабди с доказателства за същото. Моли молбата да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят направените в производството разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна поради следните съображения: Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая, обстоятелството, на което молителят се позовава, е могло да му стане известно по време на процеса, доколкото не е имало обективна пречка да поиска съответната справка от НАП с каквато се е снабдил след приключване на делото. Непопълването на делото със соченото доказателство, е резултат от непроявена процесуална активност, която не може да бъде поправена чрез извънредния способ на отмяната, доколкото противното би означавало да се стимулира небрежността на страните във връзка с попълване на делото с относимите към спора доказателства. С оглед на това, следва да се приеме, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не е изпълнена и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на Е. Д. Д. направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.