Решение № 11960 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2016 г.

Решение № 11960 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР - гр. Д. срещу Решение № 135/14.05.2016 г. по АД № 55/2016 г., по описа на Административен съд - Д.. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, неясно и издадено в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че настъпилата вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Участието на адвокат в производството по обжалване на НП не било скрепено с императивно задължение в тази насока. Заплащането на възнаграждение на адвокат произтичало от облигационно отношение в резултат на договор за правна защита и съдействие, сключен съзнателно и доброволно от обжалващия, поради което заплащането представлявало изпълнение на договорно задължение. Адвокатът, представляващ ищеца, се явил в едно заседание пред компетентния да разгледа жалбата съд. иска се отмяна на атакувания съдебен акт, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., направени в първоинстанционния съд. Ответникът по настоящото производство не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за подадена в срок, редовна и допустима. Твърди, че е частично основателна. В частта в която се обжалвал присъденият адвокатски хонорар в размер на 300 лв., същата била недопустима, тъй като в чл. 248 от ГПК е предвиден специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Върховен административен съд, трето отделение, намира касационната жалба подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. И. Г. срещу ОД на МВР - Д. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се търси заплащане на сума от 200 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно НП с № 14-1717-000460/14.08.2014 г. на Началника на I-во РУП към ОД на МВР - Д., отменено с Решение № 43/17.03.2015 г. по КНАХД № 6/2015 г. по описа на административен съд - Д.. Сумата представлявала заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството по обжалване на НП. С оспорения пред настоящата инстанция акт искът е уважен изцяло, като в полза на лицето е присъдена и сума в размер на 310 лв., представляваща направени в хода на производството пред Административния съд разноски, от които 10 лв. ДТ и 300 лв., възнаграждение на адвокат. Съдът е приел, че са налице претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване на описаното по- горе НП, отменено като незаконосъобразно, като е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат. Развити са подробни съображения за реда и начина на търсене на обезвреда на настъпилите за лицето във връзка с обжалване на НП имуществени вреди. В хода на съдебното дирене са събрани всички относими към производството доказателства. Безспорно е изяснена фактическата обстановка, довела до формулиране на извод за основателност на предявения иск. Първоинстанционният съд е установил, че е налице реално заплатена сума за ангажирането на адвокат, който да осъществи процесуално представителство и ефективна защита на Г. в хода на производството по оспорване на законосъобразността на НП с № 14-1717-000460/14.08.2014 г. на Началник на I-во РУП - Д. при ОД на МВР - Д., за което е приложен и съответен екземпляр от Договор за правна защита и съдействие с № 0000255701/13.11.2014 г. Решението на Административен съд - Д. за отмяна на това НП е влязло в законна сила. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от В. И. Г. и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 14-1717-000460/14.08.2014 г. на Началник на I-во РУ при ОД на МВР - Д.. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене са събрани доказателства, че в хода на производството по н. а. х. д. № 1316/2014 г. на РС Д., на упълномощения адв. Б. е изплатена сума, равняваща се на договореното възнаграждение в размер на 200 лева. В хода на производството пред първоинстанционния съд е представен надлежно оформен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е описано, че адвоката има право да осъществи процесуално представителство по адм. д. № 55 от 2016 г. по описа на Административен съд Д., за което и му е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева. Налице е редовно упълномощаване за осъществяване на процесуално представителство, тъй като е налице формулирано изрично и недвусмислено изявление в тази насока. Процесуалното представителство е осъществено съобразно изискванията на закона и не е налице нарушение, което да води до опорочаване на производството, а от там и на постановения от съда завършващ го акт. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд Д. следва да бъде оставено в сила. Искането на жалбоподателя за присъждане на направените поред първоинстанционния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение