Решение № 14593 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2009 г.

Решение № 14593 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Буллог" ЕООД, гр. София, срещу Решение № 20/19.02.2009 г. по адм. дело № 4365/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 174/27.08.2003 г., издаден от данъчен орган на ТДД "Големи данъкоплатци", гр. София, потвърден с Решение № 2116/12.11.2003 г. на директора на РДД - София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно решение, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с ДРА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 12.2000 г. и м. 04.2001 г. по фактури на "Интеркомерс" ООД за доставка на опаковки "Тетрабрик" и "Тетрапак" и за м. 07.2001 г. по фактура на "ЕР - БА" ООД за гаранционно плащане за "Дистрибуционен център" поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) Всички доводи на касатора, свързани с останалите предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит извън реалността на доставката, са неотносими към решението на СГС, тъй като не те са основание за постановения отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Без отношение към настоящия спор е представеното решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "Булвес" АД срещу България, касаещо друго основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит - по-късно начисляване на ДДС от доставчика, което е различно от липсата на доставка. Както правилно е констатирал СГС, липсва каквото и да е доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните опаковки чрез индивидуализирането им по общо съгласие на страните или предаването им на получателя по фактурата (чл. 24, ал. 2 ЗЗД) нито пък за съществуването на дистрибуционния център, така че срещу така нареченото "гаранционно плащане" да е получена някаква насрещна престация - прехвърляне на вещно право върху стока или извършване на услуга. Липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) води до липса на кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.), поради което решението е съобразено с материалното право. Липсват конкретни оплаквания за съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На дирекция "ОУИ", гр. София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение