Решение № 7248 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2016 г.

Решение № 7248 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Академичния съвет на [ЮЛ] – [населено място]. срещу решение № 5325/21.07.2016 г. на Административен съд София град по адм. д. № 12410/2013 г., поправено с решение № 5645/15.08.2016 г. Релевира възражения за неправилност на основание чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Я. Й. Ш. срещу решение по т. 27, Протокол № 12/26.11.2013 г. на Академичния съвет на [ЮЛ]. Намира за неправилни изводите на съда, че АС на [ЮЛ] не притежава правомощия за одобряване на избора на класираните кандидати в процедурата по избор на "доцент". Твърди, че Законът за висшето образование /ЗВО/ регламентира правото на всяко висше учебно заведение на самоуправление. Позовава се на чл. 27а, ал. 2 от Закона за развитие на академичния състав на Република България, съгласно който факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на "доцент" по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след получаване на предложението. Твърди, че в чл. 132, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности на [ЮЛ] – [населено място] /Правилника на университета/ е предвидено, че съответното приемащо структурно звено прави предложение до АС за одобряване на избора на класиралите се кандидати. Тази разпоредба от правилника не противоречала на закона, а била в рамките на правомощието на университета сам да регламентира условията и реда за избора на "доцент". АС бил компетентен да отхвърли предложението на ФС за одобряване на избор на "доцент" при явно констатирана незаконосъобразна процедура по провеждане на избора. Излага аргументи, че сключването на трудов договор с кандидата е част от сложния фактически състав на процедурата по заемане на длъжността и докато той не е завършен, процедурата не е реализирана. Ответникът, доцент д-р Я. Ш. чрез адв. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, д-р Н. С. и ответникът, гл. ас. П. У., не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не въвежда възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Я. Й. Ш. срещу решение по т. 27, Протокол № 12/26.11.2013 г. на Академичния съвет на [ЮЛ], с което АС е отхвърлил предложението на факултетния съвет на МФ за одобряване на избора на доц. Я. Ш. за заемане на академична длъжност "доцент" по М. физика в Катедра по М. физика и биофизика и е прекратил процедурата, поради допуснати съществени процедурни нарушения, давайки възможност на катедрата да открие нов конкурс за заемане на същата академична длъжност. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Спорът между страните на касационна инстанция касае приложението на материалния закон: За да прогласи нищожността на решението на АС, съдът след анализ на разпоредбите на ЗРАСРБ, ЗВО и Правилника на университета е обосновал, че АС няма компетентност да одобрява решението на ФС по чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ. Приел е, че в случая АС е действал като контролно-отменителна инстанция и в частта досежно прекратяването на производството, каквато компетентност също няма. Административната процедура приключвала с избора на доцент, поради което и същата не била висяща, за да бъде прекратена от АС. Решението е правилно. Съгласно разпоредбите на ЗРАСРБ процедурата по избор на "доцент" приключва с решението на ФС въз основа на предложението на научното жури. Академичният съвет, съгласно чл. 50 ЗВО има компетентността да вземе решение за обявяване на конкурса за заемане на длъжността, но не и компетентността да отхвърли предложението на ФС за одобряване на избора. Правилен е извода на АССГ, че компетентността на ФС и АС е разписана в нормативен акт с ранг на закон. В тази насока, решението за избор на доцент по предложение на научното жури е на ФС. Дори и чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ да въвежда правомощие на университета с подзаконов нормативен акт да регламентира условията и реда за провеждане на избора, последните не включват възможност за възлагане на компетентност с подзаконов нормативен акт. Редът и условията за провеждане на избора за "доцент" включват поредицата от действия и документи, които следва да се спазят в хода на провеждането й, но в рамките на законово регламентираната компетентност на органите, оправомощени да я проведат. В тази насока, неоснователно е възражението, че компетентността на АС да отхвърли предложението на ФС се извежда от нормата на чл. 132, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности на [ЮЛ] – [населено място]. Дори и в същата да е предвидено, че съответното приемащо структурно звено прави предложение до АС за одобряване на избора на класиралите се кандидати, същата не следва да се прилага от съда, доколкото противоречи на ЗРАСРБ и ЗВО, като възлага компетентност на орган на университета с подзаконов нормативен акт, без същата да е предвидена в акт с ранг на закон. Правилни са изводите на АССГ и в частта досежно волеизявлението на АС за прекратяване на процедурата да избор на "доцент". Като орган на университета, който има компетентност да вземе решение за обявяване на конкурс за заемане на длъжността "доцент", АС има и компетентността да прекрати процедурата. Правилно АССГ е разграничил обаче компетентността на органа да прекрати процедурата в горната хипотеза от компетентността му да я прекрати като контролно-отменителна инстанция спрямо ФС, при това при вече взето решение на ФС за избор /т. е. приключила процедура/. АС определено не е контролно-отменителна инстанция спрямо решенията на ФС по чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ. Последните подлежат на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 32 ЗРАСРБ. Извън този съдебен контрол, министърът на образованието, съгласно чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. Правилен е извода на АССГ, че в случая процедурата е приключила с решението на ФС, като сключването на трудов договор с избрания кандидат не е елемент от фактическия състав по избора. Горното обосновава извод за правилност на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила, поради липсата на релевираните възражения за касирането му. Предвид изхода на спора, на ответника Я. Й. Ш. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд