Решение № 39 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2017 г.

Решение № 39 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 247 ГПК, образувано по молба с вх. № 11100/21.12.2018 г. на Н. С. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. В. В., за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 94/23.11.2018 г. относно сумата за подобренията в имота, до заплащането на които е признато на ответницата право на задържане на имота. Молителката поддържа, че доколкото съдът е приел за основателен предявеният от нея иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от имота, която е изкупена на основание чл. 33 ЗС, и е изменил решението на въззивния съд в тази му част, като е признал разноските за подобрения на имота на ответницата в размер на 11 982 лв. вместо за половината от тази сума, счита, че е налице очевидна фактическа грешка, чиято поправка иска. Ответната страна – Б. М. С., чрез пълномощника й адв. П. А., счита молбата за неоснователна поради поставянето на правен въпрос относно приложението на материалния закон, а не се касае до очевидна фактическа грешка в постановеното решение. Счита, че в тази част въззивното решение не е било обжалвано от другата страна, поради което и същото е влязло в сила и е недопустимо този спор да се повдига за повторно разглеждане чрез способа за поправяне на очевидна фактическа грешка. Излага и съображения по съществото на този спор с оглед определяне на обезщетението за ползване, което тя е осъдена да заплати на молителката, включващо същите разноски, направени от нея в имота. Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира същата за процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Твърдението на молителката, обосноваващо подадената молба, представлява довод за неправилност на постановеното решение в частта му относно размера на подобренията, до заплащането на които е признато на ответника по предявения иск за собственост право на задържане на спорния недвижим имот. Последното е предмет на направено в производството от ответника по иска по чл. 108 ЗС възражение за право на задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения, по което въззивният съд се е произнесъл с оглед отмяната на първоинстанционното решение по иска за собственост /а и в частта по осъдителните искове за заплащане на обезщетение за ползването на имота/. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по направеното възражение за задържане на имота до заплащане на разноските за него, съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС, решението не е обжалвано от заинтересованата страна. Такава е ищцата по ревандикационния иск, сега молител, която с оглед постъпилата от ответната страна касационна жалба срещу решението по ревандикационния иск е могла с насрещна касационна жалба да въведе като предмет на произнасянето в касационното производство и въпросът по възражението за право на задържане на имота до заплащане на направените подобрения, респ. разноски в него от другата страна. Като не е обжалвано решението в тази му част, съдът не се е произнасял по този въпрос с оглед диспозитивното начало в процеса, което обосновава извод за неоснователност на подадената молба по чл. 247, ал. 1 ГПК. Очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, каквато хипотеза не е налице. Пропускът да се изрази в решението част от формираната воля се отличава от липсата на формирана воля, когато е налице непълно решение. Страната може да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективните й права /Р № 247 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 525/2011 г. ІV г. о./. Както се посочи вече, в случая не е налице искане от заинтересованата страна за произнасяне по възражението за право на задържане до заплащане на направените подобрения/разноски в имота, поради което не е налице и тази хипотеза за произнасяне. Доводите на молителката за обусловеност на произнасянето по възражението в частта относно размера на подобренията от изхода по ревандикационния иск не могат да обосноват извод за произнасяне по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, доколкото в хипотезата на необжалването в тази част на решението, съдът не е формирал воля в мотивите на решението, а отстраняването на евентуално противоречие е предмет на друг способ на защита. Както е прието в решение № 27 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. за да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав, тъй като и в двата случая липсва несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда. С оглед на тези съображения подадената молба като неоснователна следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.