Решение № 3903 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2011 г.

Решение № 3903 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Константин Николов Спасов от гр. София срещу Решение № 4222 от 26.09.2011 г., постановено по адм. дело № 8224/2010 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Кметът на СО - район "Надежда" изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Константин Николов Спасов срещу Заповед № РД-09-533 от 26.10.2010 г. на Кмета на СО - район "Надежда", с която е наредено "да се влезе във владение и запечати общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 272, вх. А, ет. 1, ап. 1". За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед № 1131 от 16.05.1989 г., издадена на основание чл. 22, б. "а" от Закона за наемните отношения (отм.), оспорващият е настанен временно - до завършване на жилището, с което следва да бъде обезщетен като собственик на имот, отчужден във връзка с разчистването на терена за строеж на Метростанция - 6, в оборотно жилище, представляващо описания имот, актувано с Акт за общинска собственост (АОС) № 218/1997 г. на район "Надежда.

Със Заповед № РД-09-452А от 10.09.2010 г. на кмета е прекратено правоотношението, възникнало от настанителната заповед. Опит за връчване на тази заповед бил направен от мл. полицейски инспектор към 02 РУ "Полиция" - СДВР и документиран в докладна записка до началника на РУ от 21.09.2010 г.

На 21.10.2010 г. служител от районната администрация е съставил Констативен акт № 25, в който е направено заключението, че Спасов държи общинското жилище на отпаднало правно основание и са налице условията по чл. 65 от ЗОбС за пристъпване към действия по изземването на имота.

Назначената от съда съдебно-техническа експертиза установила, че обектът, с който оспорващият е следвало да бъде обезщетен, не е в процес на изграждане или завършен и предаден в експлоатация.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваната заповед съответства на материалния закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, тъй като наемното правоотношение е извършено с нарочна заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, т. е. основанието на което се държи имота е отпаднало. Въпреки, че тази заповед - № РД-09-452А/10.09.2010 г. не е редовно съобщена на г-н Спасов и съответно не е влязла в сила към момента на оспорването, то съгласно правилата на чл. 61 от АПК той е узнал за съдържанието й най-късно в съдебното заседание от 8.03.2011 г., но не я е оспорил нито е поискал спиране на изпълнението й. Предвид обстоятелството, че актът по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е предварително изпълняем, по арг. от нормата на чл. 46, ал. 5, изр. 2-ро от закона, съдът е счел, че следва да зачете действието му.

Съдът, след като е установил, че оспорвания административен акт е с непрецизно формулирана разпоредителна част, не съответства и на изискванията към формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е приел, че тези пороци на акта не пораждат основания за отмяната му, "тъй като от него може недвусмислено да се изведе волята на органа за изземване на жилището, а съществуването на юридическите факти, от които се черпи правомощието по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, са установими от доказателствата в административната преписка.". Приел е още, че дори заповед № РД-09-452А от 10.09.2010 г. да не е влязла в сила, тя е предварително изпълняема. Прекратяването на наемното правоотношение е довело до отпадане на правното основание за държане на имота и оттам е предпоставка да се упражни правомощието по изземването му.

На следващо място съдът е приел за неотносими към спора възраженията на жалбоподателя във връзка с ненастъпването на предвиденото в настанителната заповед прекратително условие, а именно построяване на определеното им в заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) жилище, тъй като този въпрос "би бил относим към евентуалната проверка на законосъобразността на заповедта за прекратяване на правоотношението.". В тази връзка е отхвърлено и възражението за нищожност на акта поради отмяната, с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 3272/2005 г., на предходна заповед за изземване на същия имот, тъй като след влизане в сила на съдебния акт е налице нов юридически факт - прекратяване на наемното правоотношение.

Решението е неправилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил грешни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция не споделя.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че:

1. процесният недвижим имот е частна общинска собственост, съгласно акт № 218 от 3.04.1997 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 2, т. 2 от същия закон и заповед № РД-14-14-1004 от 10.08.1988 г. на ИК на СНС (л. 29);

1. в него са били настанени, със заповед за настаняване № 1131 от 16.05.1989 г., две семейства - това на Константин Спасов и майка му - Мика Мачева Николова и двамата собственици на принудително отчужден през 1981 г., за построяването на Метростанция № 6, недвижим имот пл. № 18 в кв. 183 на ул. "Найчо Цанов" № 60, м. "Центъра", гр. София (л. 31 и л. 32);

1. имотите, присъдени като обезщетение - ап. № 1, за Николова, и ап. № 13, за семейството на Спасов в блок № 28, вх. А, в. ж. к. "Зона Б-5-3", м. "Центъра" гр. София не са изградени и строежът на блока не е започнал и към днешна дата;

1. след смъртта на Мика Николова през хххх г. Кметът на СО издава Заповед № РД-41-243 от 5.11.2003 г., с която изменя Заповед № РД-41-1420 от 1.09.1989 г., издадена на осн. чл. 100 от ЗТСУ (отм.), въз основа на която на Мика Николова е признато обезщетение с ап. № 1 в бл. № 28 в ж. к. "Зона Б-5-3" гр. София за отчуждения й недвижим имот;

Със заповед № РД-41-243 от 5.11.2003 г. е било определено имотно обезщетение за наследниците на Николова, а именно Константин Николов Спасов, съгласно удостоверение за наследници № 932 от 25.09.1991 г. на ОбС "Надежда", а именно ап. № 52, на 12 етаж в бл. № 26 в "Зона Б-5-3", м. Центъра гр. София (л. 30);

На 3.06.2004 г. Константин Спасов е въведен във владение на посочения ап. № 52, за което е съставен Протокол за въвод във владение от същата дата (л. 44);

Правното основание обаче за настаняване в процесното жилище е чл. 22, б. "а" от Закона за наемните отношения (В жилищата от държавния оборотен жилищен фонд се настаняват временно: а) собственици на жилища, отчуждени за мероприятия по планово изграждане на населените места, които се обезщетяват с отстъпване на жилище в новострояща се сграда до предаване на строежа...) вр. чл. 20 от същия закон (За осъществяване на мероприятията по изграждане на населените места при общинските народни съвети в градовете, както и в селата, определени от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, се създава държавен оборотен жилищен фонд.) и в акта изрично е записано, че настаняването е временно "до завършването на жилището, с което се обезщетява като собственик".

Поради особения статут на тези жилища законодателят бе предвидил в чл. 23 от ЗНО (отм.) настаняването в жилища от държавния оборотен жилищен фонд да се извършва със заповед на ръководителя на предприятието или службата по жилищно строителство при народния съвет и със същата заповед да се определя и размерът на наема съгласно тарифата по чл. 10, т. е. на квадратен метър полезната площ въз основа на наемна тарифа. Предвидено бе също, че когато наемател или чл. от неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, свободни и годни за постоянно обитаване, плащането на наема за наетото жилище да бъде в по-високи размери - тези по чл. 25 ЗНО (отм.), но няма предвидена възможност наемното правоотношение да се прекратява преди собственикът да бъде обезщетен, т. е. единственото условие за прекратяване на създаденото въз основа на заповед за принудително отчуждаване на недвижим имот за обществени нужди наемно правоотношение е "завършване на жилището, с което (лицето/лицата) се обезщетява като собственик".

Този извод в случая не може да се промени от факта, че Спасов е получил като законен наследник полагащия се като обезщетение на наследодателя му недвижим имот. Административният орган е длъжен да направи разграничение на правата на Константин Спасов като наследник на правоимащ собственик и неговите лични права за обезщетение като собственик на отчужден за държавна нужда имот.

Ако такова разграничение не се направи ще бъде накърнено по недопустим начин правото на обезщетение при принудително отчуждаване на имот - частна собственост. Това е така, тъй като при отчуждаването е разпоредено и Николова и Спасов да бъдат обезщетени с имот - жилище. Тоест, за отчуждената им в полза на общината собственост те имат право да получат ДВЕ, а не с ЕДНО, жилища индивидуализирани със заповедта за отчуждаването.

Спасов е получил единствено жилището, с което е следвало да бъде обезщетена неговата наследодателка, не и "своето". Общината все още дължи на Спасов обезщетението, представляващо жилище от 96. 14 кв. м, съгласно заповед № РД-41-1421 от 1.09.1989 г. (л. 14) и това задължение не може да "отпадне" само защото другият правоимащ собственик е починал и правата му преминали върху наследниците.

Ето защо изводите на административния орган и на съда, че касаторът обитава оборотното жилище без правно основание или на отпаднало такова и са налице законовите изисквания за неговото принудително изземване са необосновани и противоречат на закона.

Друг е въпросът, че като наемател придобил в собственост жилище Спасов следва да заплаща ненормиран наем за обитаваното от него общинско жилище и ако не изпълнява това си задължение ще възникнат основанията на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение.

Но нормите на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО в случая не могат да намерят приложение. Правно ирелевантно е и Решение № 309 на СОбС от 12.05.2005 г., с което се променя предназначението на 81 бр. оборотни жилища и др. (л. 34).

Оспорваният акт не отговаря и на изискванията на чл. 59, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от АПК, както е констатирал и първоинстанционният съд, но настоящата инстанция счита, че това е допълнително основание за неговата отмяна.

По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, както и оспорваната заповед № РД-09-533 от 26.10.2010 г. на кмета на СО район "Надежда".

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на направените в хода на съденото производство разноски на касатора е основателна и следва да бъде уважена. Видно от представените доказателства - договор за правна защита и съдействие от 28.10.2011 г. на адв. Димитров е заплатена сумата от 750 лева за процесуалното представителство (л. 77); 150 лева са заплатени за възнаграждение на вещо лице (л. 82) и 9 лева - държавни такси, общо 909 (деветстотин и девет) лева, които следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал акта - кметът на СО - район "Надежда".

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,