Решение № 4186 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2009 г.

Решение № 4186 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби - Жалбата на Методи Димитров Миленов от гр. София е подадена против решение от 14.04.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "Д" състав, по адм. д. № 0943/2006 г. Втората касационна жалба срещу горепосоченото съдебно решение е подадена от Георги Славчев Александров, Милена Кирилова Павлова, Ивайло Кирилов Миленов, Светла Спасова Миленова и Краля Борисова Смочевска, всички от гр. София. С жалбите, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Спасов и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите решението на съда е в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като е постановено въз основа на одобрен проект за застроителен план на СПЗ "Слатина - юг" от 2001 г., който не е влязъл в сила. Касаторите твърдят, че вещите лица са работили при непълнота на доказателствата, поради което заключенията са непълни и неточни и е следвало да се съберат доказателства относно липсата на документация и надлежни строителни разрешения за съществуващите съоръжения и техническа инфраструктура в имота. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - кметът на Столична община, район "Слатина" не изразява становище по касационните жалби. Ответникът - Марийка Борисова Котева дава мнение за уважаване на касационните жалби. Останалите ответници - Иванка Славкова Миленова и Латинка Божилова Миленова не излагат становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото по делото са изслушани и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, които сочат, че площта на претендирания имот е заета от постройки, жп линии, път и др. Съоръженията и помощните устройства към тях са функциониращи и изводът в атакуваната пред СГС заповед за отсъствие на свободни и незастроени площи е правилен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение от 14.04.2009 г. е отхвърлена жалбата на Иванка Славкова Миленова, Методи Димитров Миленов, Георги Славчев Александров, Милена Кирилова Павлова, Ивайло Кирилов Миленов, Марийка Борисова Котева, Краля Борисова Смочевска, Иванка Славкова Миленова и Латинка Божилова Миленова, срещу заповед № РД - 09 - 403/23.12.2005 г. на кмета на Район "Слатина" - Столична община. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с приети основна и тройна съдебно- технически експертизи, според които процесният имот попада в границите на регулационен план на м. "ДСО - Булгарпрод - зеленчукова борса", одобрен със заповед № 368/1971 г. и по ново отреждане попада в м. "Слатина - юг" по плана от 2001 г. Съдът се е позовал на текстовата част и приложената скица към заключенията на експертите, от които е извел обоснован извод, че имотът е изцяло застроен - попада в терен с изградени ЖП линия, резервоари за мазут с бетонови фундаменти, мазутозадържател, асфалтирани площадки, едноетажна сграда от етернитови панели за административни нужди, съоръжение за зареждане на мазут, асфалтирана улица, маневрираща площадка за зареждане на цистерни и множество шахти от подземни комуникации, които съоръжения са функциониращи към момента на огледа от тримата вещи лица на 13.05.2008 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският градски съд точно е констатирал, че съобразно заповед № 368/24.08.1971 г. и последваща такава от 01.09.1978 г. имотът попада в терен, отреден за ДСО "Булгарплод", а с решение № 20 по протокол № 23/2001 г. имотът попада в терен, отреден за "Тържища и производство на замразени храни". Основното възражение на касаторите е, че последното преотреждане на имота с горепосоченото решение на СОС от 2001 г. е обжалвано в съда и не е действащо, поради което развиват тезата, че съдът е мотивирал решението си с невлязло в сила решение за отреждане на имота. Решаващият съдебен състав не възприема становището на касаторите, защото първоинстанционният съд изцяло се е позовал на приетата по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи, в които горепосоченото обстоятелство е било надлежно отразено. В случая не е налице нарушение на материалноправни норми и на процесуалноправни изисквания, тъй като от съществено значение в конкретната хипотеза е фактическото застрояване на имота, което е осъществено изцяло и е в съответствие с действащите планове от 1971 г. и от 1978 г., с които отреждането е за "Булгарплод" и именно за тези нужди е изпълнено основното и съпътстващото застрояване в имота с постройки и обслужващи съоръжения. Относно развитите в касационните жалби твърдения, че съдът в нарушение на закона е отказал събирането на доказателства във връзка с наличието на утвърдени по съответния ред строителни книжа и разрешения за строеж и ползване на изградените сгради, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно, защото в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се обсъждат въпросите относно законността на изпълненото строителство, а само фактическото му съществуване и разположение върху процесния имот. По отношение възраженията на касаторите, че без представена официална комбинирана скица вещите лица не са могли да изготвят верни експертизи, Върховният административен съд намира също за неоснователно. Действително преди изготвянето на единичната експертиза в. л. инж. Йоланда Недева е подала молба до съда със съдържание, че без представяне на комбинирана скица не може да идентифицира имота на място, но след това е представила надлежно заключение, към което е приложила скица, изготвена от самия експерт, в която прецизно е отразен процесния имот и наличното застрояване в него. Това означава, че е вещото лице е успяла успешно да идентифицира имота, като в текстовата част на експертизата е вписала изрично, че се е запознала с материалите по делото, извършила е справка в СО - район"Слатина", ДАГ - поземлен кадастър и е направила оглед на място, поради което настоящият съдебен състав приема, че вярно е идентифицирала процесния имот. Тройната СТЕ също е изготвена след оглед на място и извършване на необходимата проверка в Дирекция "Софийски кадастър" - СО и в ДАГ и е представила заключение, с което е възприела изчертаната скица от в. л. Йоланда Недева и трите вещи лица са приподписали тази скица. Следва да се има предвид, че по делото изобщо не е имало спор относно точното идентифициране на имота и отразеното от вещите лица местоположение съответства напълно с твърденията на жалбоподателите и с вписаното в оспорената заповед и одобреното с нея решение на РЕСУТ при район "Слатина". В писмените бележки, представени от процесуалния представител на касаторите се съдържа оплакване за нищожност на оспорената заповед, аргументирано с това, че одобреното с нея решение на РЕСУТ при район "Слатина" не е подписано от всички членове на посочения Районен експертен съвет по устройство на територията при район "Слатина". Върховният административен съд констатира, че това възражение не е изложено в касационните жалби, които очертават пределите на спора в настоящото касационно производство. Твърдението за нищожност не е релевирано от жалбоподателите и при първоинстанционното разглеждане на делото, а едва в писмените бележки от 05.03.2010 г., които са представени в касационната инстанция след даване ход на делото по същество на 24.02.2010 г. С оглед на тези обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда подробно сега въведеното ново оплакване, но за пълнота на изложението следва да се отчете правнорелевантният факт, че твърдяната нищожност не е налице. Първоинстанционният съд точно е преценил, че процесната заповед е издадена от компетентен за това орган в рамките на предоставената му компетентност, а оплакването касае решението на помощния орган, което няма характер на административен акт и от него не произтичат пряко и непосредствено правни последици. Предмет на съдебната проверка е валидността и законосъобразността на заповед № РД - 09 - 403/23.12.2005 г. на кмета на Район "Слатина" - Столична община, относно която за съда е безспорно, че е действителна и валидна. По отношение на приложените към касационните жалби и представените в касационното производство нови доказателства: геодезическо заснемане на имота от "Мапекс"АД /без дата/, ортофото снимка на имота /без дата/, скица - проект за обособяване на имот с проектен № 2372 и комбинирана скица - проект, последните две изработени от ИТИ "Инженеринг" ООД, настоящият съдебен състав счита, че не могат да се противопоставят на приетите по съответния ред в първоинстанционното производство единична и тройна съдебно-технически експертизи и не ги опровергават. В случая Върховният административен съд се съобразява и със забраната за фактически установявания в касационното производство, регламентирана изрично в текста на чл. 220 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационните жалби. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение