Решение № 333 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2019 г.

ВАСПетчленен състав10.01.2020 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. дело № 8647/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати разноски по делото в размер на 1200 ( хиляда и двеста) лева на Български лекарски съюз, гр. София, бул. "Академик Иван Гешов" № 15. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати разноски по делото в размер на 500 ( петстотин) лева на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", гр. София, ул. "Нишава" № 121. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати разноски по делото в размер на 500 ( петстотин) лева на Сдружение "Национално сдружение на частните болници", гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" 115 А, ет. 3, офис 18. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 333 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представляван от председателя и от НЗОК, представлявана от управителя й, срещу решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. дело № 8647/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е обявена нищожността на решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г. Касаторите поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, искат отмяната му, постановяване на ново решение, с което се оставя в сила решението на НЗОК или се връща делото на друг тричленен състав за ново разглеждане и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба - Български лекарски съюз, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Ответниците по касационна жалба - Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" и Сдружение "Национално сдружение на частните болници", чрез процесуални представители в съдебно заседание, искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, като касаторът Надзорен съвет на НЗОК е надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство. Вторият касатор - НЗОК не е участвал в първоинстанционното производство, но е правен субект по чл. 210, ал. 2 АПК, за когото решението на първата инстанция е неблагоприятно и има сила за него на основание чл. 193, ал. 2 АПК.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба, петчленният състав на ВАС, взе предвид следното:

Обжалваното в настоящето производство съдебно решение е постановено след като с решение № 8955/02.07.2018 г. по адм. дело № 3423/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено решение № 13422/08.12.2016 г. по адм. дело № 4933/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на мотивите на съдебното решение на петчленния състав. В мотивите са дадени задължителни указания по чл. 224 АПК по тълкуване и прилагане на закона - а именно да съобрази, че към датата на издаване на Наредба № 2/2016 г. и към датата на постановяване на първото първоинстанционно съдебно решение по делото текста на чл. 45, ал. 2 ЗЗО е бил обявен за противоконституционен с решение на КС. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от решаващия съд, тъй като Наредба № 2/2016 г. е един от нормативните актове, залегнали в оспореното решение на НС на НЗОК като промяна в действащото законодателство. Следва да се обсъдят и влезлите в сила решения на ВАС за обявяване на нищожността на Наредба № 2/23.05.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и за обявяване на нищожността разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/2006 г. Дадени са указания и по тълкуването на разпоредбата на чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Тричленният състав на ВАС при новото разглеждане на делото е приел, че обжалваното решение на НС на НЗОК е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО - а именно при липса на подписан Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД) за 2016 г. и НС на НЗОК е приел, че се налагат изменения и допълнения на предходния НРД поради промени в действащото законодателство. Предметът на решението на НС на НЗОК са:

  1. обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО; условията и редът за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г., във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 27.06.2015 г.; изм. и доп., бр. 72 от 18.09.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (ЗБНЗОК за 2016 г.) (обн., ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗИДЗЛЗ) (ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г.);
  1. медицинските дейности във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г. и отменяща Наредба № 11 от 2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК);
  1. други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 2016 г. и други посочени в разпоредбата актове, както и условията и редът за съставяне на уникален идентификационен номер на здравноосигуреното лице - ЗОЛ (УИН на ЗОЛ) и процедурата по електронна автентификация на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Тричленният състав на ВАС е взел предвид, че към момента на приемане на решението на НС на НЗОК разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО е била обявена за противоконституционна с решение № 3/08.03.2016 г. по конституционно дело № 6/2015 г., обн. в ДВ бр. 20/15.03.2016 г. Обявената за противоконституционна норма предвижда изменение на начина за оказване на медицинска помощ, чрез разделяне и обособяване на пакети - основен и допълнителен, които да са определени с наредба на министъра на здравеопазването (Наредба № 2/25.03.2016 г. Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК). Наредба 2/2016 г. е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 11779/05.10.2017 г. по адм. дело № 5798/2017 г., обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г., в чиито мотиви е посочено, че още към момента на издаване на наредбата, правното й основание - чл. 45, ал. 2 ЗЗО е обявено за противоконституционно. Освен това с нея са уредени първични отношения, извън уредените в закона, в нарушение на чл. 12 ЗНА, което е довело до липса на компетентност на издателя на акта и нищожност на Наредбата. Посочено е и, че е обявена за нищожна и разпоредбата на на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/2006 г. Поради това решението на НС на НЗОК е без основание и предмет. Освен това разширява, допълва и въвежда ред нови процедури и правила спрямо НРД 2015 г., с каквито правомощия НС на НЗОК не разполага при несключен НРД за текущата година. Тези пороци според тричленния състав на ВАС водят до нищожност на цялото решение.

Решението е правилно.

Доводите в касационната жалба за необосновани констатации на тричленния състав на ВАС относно съдържанието на докладната на Управителя на НЗОК и неправилна преценка за допуснати административно - процесуални нарушения не кореспондират с мотивите на обжалваното решение и цитираните по-горе основания за обявяване на нищожността на подзаконовия нормативен акт, между които не фигурира нито съдържанието на доклада, нито административно - процесуални нарушения. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка относно компетентността на издателя. Както е посочил тричленният състав, НС на НЗОК е излязъл извън компетентността по чл. 54, ал. 9 ЗЗО, изрично регламентираща какви точно изменения в НРД за предходната година може да направи НС на НЗОК при липса на НРД за текущата година. Изложените от тричленния състав на ВАС мотиви за липса на компетентност за приетите мащабни изменения с форма и съдържание на нов НРД са изпълнение на задължителните указания на първия касационен състав по тълкуването и прилагане на закона и напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК същите не следва да бъдат повтаряни. Неоснователни са изложените в съдебно заседание твърдения на касаторите, че е следвало да бъде назначена експертиза по делото. Така формулираното пред първата инстанция искане за експертиза е оттеглено от процесуалния представител на НС на НЗОК в съдебно заседание на 05.11.2018 г. ( л. 19). Освен това въпросът за компетентността на издателя на подзаконов нормативен акт е въпрос по приложението на материалното право, и за решаването му е недопустимо да се назначават вещи лица, тъй като специалните познания за решаване на този въпрос са правни, а не от областта на науката, изкуството, занаятите и т. н. по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторите разноски. На ответниците по касационна жалба следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски, както следва: на Български лекарски съюз - 1200 лева, на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" - 500 лева и на Сдружение "Национално сдружение на частните болници" - 500 лева - заплатени адвокатски възнаграждения, платими от НЗОК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

Цитирани разпоредби

1