Решение № 1229 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4889/2007 г.

Решение № 1229 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4889/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК. Х. Б. М., Ж. Б. М. и М. А. М., и тримата от гр. Г. обжалват и искат да се отмени Решение № 206 от 29.11.2006 г., постановено по гр.въз.д.№ 1269/2004 г. на Благоевградския окръжен съд в отхвърлената част на заявените по делото установителни исковете за собственост. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). С втора - самостоятелна касационна жалба Е. М. и Л. Б. обжалват и иска да се отмени Решение № 206 от 29.11.2006 г., постановено по гр.въз.д. № 1269/2004 г. на Благоевградския окръжен съд по отношение на уважената част на заявените установителни искове за собственост на тавана /за частта над пристройката/, поради допуснати нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). От същите лица е подадена и частна жалба срещу Определение № 1018/29.11.2006 г. по същото дело на въззивния съд за неприсъдени в тяхна полза разноските по отхвърлената част, като се поддържа, че разноските по делото са определение неправилно. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не са постъпили писмени отговори от страните - по подадените касационни жалби. В съдебно заседание, всяка една от касационните жалби се оспорва по съображения за необоснованост. По подадените от страните касационни жалби и частна жалба досежно разноските по делото, състав на първо отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Касационните жалби, както и частната такава, са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) - респ. чл. 214 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и са процесуално допустими. Процесуално недопустима се явява касационната жалба на Х. М., Ж. М. и М. М., в частта досежно отхвърлените искове за признаване права в собствеността на таванското подпокривно пространство, тъй като решението на първата инстанция, с което са признати права в съсобствеността на таванското подпокривно пространство и двете тавански стаи, не е обжалвано пред въззивния съд, в тази част не е имало подадена въззивна жалба, а българския ГПК не урежда института на т.н. "прескачаща касация ". Съдебното исково производство е образувано по исковете, заявени от Х. Б. М., Ж. Б. М. и М. А. М. срещу Е. Б. М., С. Б. М. и Л. Е. Б. по чл. 97 ал.1 ГПК (отм.), чл. 108 ЗС и чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) за признаване на право на собственост / на основание наследяване от Л. Б. Н. / в обем на 2/3 идеални части от едноетажната пристройка/ складови помещение/ от 60 кв.м., в обем на 1/3 ид. част от таванското подпокривно пространство от 110 кв.м., в обем на 2/3 идеални части от двете тавански стаи, съответно с площ от 34 кв.м. и 16 кв.м, на 2/3 идеални части на петте мазета, на 2/3 идеални части на складово помещение от 14 кв.м., като ответниците съответно бъдат осъдени да предадат владението тези части, както и че са собственици на 56/102 идеални части от магазина в партера на пристройката и на 2/3 идеални части на складово помещение от 14 кв.м, като ответника Л бъде отстранена от собствеността по пътя на евикцията от собствените им идеални части и ответниците бъдат осъдени да предадат владението на частите, както и да се отмени частично НА № 26/2003 г. до размер на 2/3 идеални части. С обжалваното решение, въззивният съд, по жалба на Е. М., С. М. и Л. Б. срещу цялото първоинстанционно решение и по жалба на Х. М., Ж. М. и М. М. - само срещу решението на РС, с което им е определената обща квота от 1/3 идеална от петте мазета, вместо претендираните 2/3 идеални части, е отменил решението на първата инстанция В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици на 1/3 идеална част от таванското подпокривно пространство на жилищната сграда от 110 кв.м. и на 1/3 идеална част от двете тавански стаи- съответно от 34 кв.м. и 16 кв.м. и на 1/3 идеална част от петте мазета на сградата и вместо него е постановил ново решение, с което е 1./ признал за установено по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици ОБЩО на 2/3 идеални части от таванското подпокривно пространство, включващо и двете тавански стаи и е осъдил първите двама да предадат владението на тези части на ищците, както и 2./ е признал за установено, че по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици общо на 2/18 идеални части на двете мазета от пристройката на жилищната сграда и е осъдил първите да предадат владението на тези части на ищците, като е отхвърли иска над уважения размер за таванското подпокривно пространство и двете тавански стаи и за трите мазета, находящи се в старата част на жилищната сграда. Със същото решение, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, в частта, с която е признато по отношение на Е. М. и С. М., и Л. Е. Б. че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици общо на 1786/3400 идеални части от пристроения дюкян с площ от 34 кв.м. в пристройката към жилищната сграда и общо 2/3 идеални части от складово помещение от 14 кв.м. към преустроения дюкян и постановява ново, с което отхвърля исковете за собственост в тези части. Със същото решение е обезсилено решението на първата инстанция, в частта, с която Л. Б. е съдебно отстранена от собствените идеални части от дюкяна в пристройката и складовото помещение. Със същото решение, в останалата част/ обжалвана / решението на първата инстанция е оставено в сила. Процесният недвижим имот се намира в гр. Г., ул."И"4, УПИ VII-3063, кв. 104 по плана на града от 1993 г., като в него има изградени- ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 120 кв.м., състояща се от мазета, партерен етаж- магазини, жилищен етаж и тавански етаж-подпокривно пространство с обособено таванско помещение; ПРИСТРОЙКА към жилищната сграда със застроена площ от 34 кв.м.-мазе с две складови помещения, партерен етаж - магазин, първи етаж- жилищна площ, свързана функционално с жилищния етаж на старата сграда и таванско помещение с тераса към него откъм запад; складово помещение, изградено зад пристройката към жилищната сграда и над гаража с площ от 14 кв.м.,ГАРАЖ със застроена площ от 18 кв.м., изграден зад мазетата на пристройката към жилищната сграда и свързан с нея; СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ откъм южната страна на гаража със застроена площ от 12 кв.м.; ЕДНОЕТАЖНА ПРИСТРОЙКА /складови помещение/ откъм източната страна на старта жилищна сграда/ южната част на дворното място/ със застроена площ от 68 кв.м. ГАРАЖЪТ, изграден въз основа на отстъпено право на строеж със Заповед на община Г..10.1987 г. и строително разрешение № 1/5.01.1988 г. и СКЛАДОВОТО ПОМЕЩЕНИЕ до гаража- 12 кв.м., не са предмет на заявените права по настоящата искова молба. По отношение уважените положителен установителен иск по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), ревандикационен по чл. 108 ЗС и чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), с които е признато, че Х. М.,Ж. М. и М. М. са собственици, на основание наследяване от Л. Б. Н., в обем на 2/3 идеални части от ЕДНОЕТАЖНАТА ПРИСТРОЙКА / складови помещение/ от 60 кв.м., намираща се в южната част на дворното място и Е. и С. М. са осъдени да предадат владението на тези части. Решението на въззивния съд, в тази обжалвана от Е. и С. М., част, с което потвърдено решението на първата инстанция, е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато, релевираното нарушение на чл. 188 ал. 1 и 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗС. Ищецът Х. Б. М. и ответникът Е. Б. М. са деца на покойната Л. Х. /по баща/ Б. М., починала 30.01.1992 г., а Ж. М. и М. А. М.- са наследници на починалия през 2000 г. трети син на наследодателката- А. Б. М. По реда на ЗОЕГПНС, с решение на Н. комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 12.08.1948 г. от Х. Ч. А. е отчужден "дюкянско помещение с площ от 40 кв.м. от двуетажна постройка в гр. Н.. Г. Д. /, построена в парцел ****а кв. 92 по плана на града, целият от 342 кв.м., заедно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и толкова от дворното място, обхващащо целия парцел". Реституцията на отчуждения имот е извършена по силата на ЗВСОНИ през 1992 г. Като наследник на Х. А. починал 1975 г./откази от наследство на останалите наследници, изселили се в Т./, през 1978 г. Л. Н. се снабдява с констативен нотариален акт № 257/1978 г., с който е призната за собственик на основание давностно владение на 5/6 идеални части от дворното място, имот пл. № 1342, за който е отреден парцел XVI от кв. 104 по плана на града, заедно с изградената двуетажна жилищна сграда, 5/6 идеални части от общите части на сградата и на две дюкянски помещения/ извън това което е отчуждено. С НА № 336/1978 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСГ, Л. Н. прехвърля на сина си Е. М. / по време на брака му със С. М. / ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, ведно с 5/6 идеални части от общите части на къщата, построена върху имот пл. № 1342, за който имот се отрежда парцел XIV от кв. 104 по плана на гр. Г.. По ПМС № 60/75 г. двете дюкянски помещения в сградата са одържавени и с Договор за изкупуване от 6.02.1979 г. са продадени на Окръжно аптечно управление - Благоевград като един магазин с площ от 70.80 кв.м. и припадащото се на магазина дворно място от 35.40 к.м., като за обекта е съставен АДС № 1028/6.04.1979 г. Реституцията на одържавения магазин и дворно място е извършена по силата и реда на ЗВСВНМРСА през 1992 г. Процесната постройка, съставлява сграда с масивна стоманобетонна конструкция и тухлени стени, и е изградена от окръжно аптечно предприятие като складово помещение, като подобрение в чужд имот. Строителни книжа за изграждането не се съхраняват, но съгласно Удостоверение № 94-00-0769/ 14.04.2003 година на Общинската администрация гр. Гоце Д. "едноетажната пристройка, със застроена площ от 60 кв.м. е изградена преди 1961 г./без да се съхраняват строителни книжа за това/, поради което и съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, сградата режим на търпим строеж". По делото е представен и Договор от 17.07.1961 г., в който се съдържа уговорка, че сградата ще се изгради за нуждите на аптечно управление/ наемател/ и при прекратяване на облигационните отношения, сградата ще остане за собственика на терена. С фактура от м.юли 1992 г., пристройката е заплатена от Е. М. С констативен НА № 26/2003 г, е признато право на собственост на Е. М. и С. М. на основание придобивна давност на - ЕДНОЕТАЖНА ПРИСТРОЙКА със застроена площ от 60 кв.м, към двуетажната жилищна сграда в южната част на парцел VII-3077 лв. 104 по плана на гр. Г.. Съдът правилно не е уважил възражението на Е. М. / респ. и съпругата му С. М. /, че ищците нямат права в собствеността на процесната едноетажна постройка от 60 кв.м. и не е зачел констативния нотариален акт като титул за собственост. Изводът, че по отношение на едноетажната пристройка от 60 кв.м./ според в.л.68 кв.м./ не може да има придобиване на основание давностно владение, тъй като има наследници на наследодателя Х/ починал 1975 г./, които са направили откази от наследството едва през 2001 г. и по отношение на тях Е. М., не е демонстрирал властническите си намерения, е правилен, логичен и обоснован . Този извод е направен, след като съдът е обсъдил доказателствата по делото, сочещи, че постройката е изградена през 1961 г. като подобрение в съсобственото дворно място на Х. А. и държавата, и на основание чл. 92 ЗС е станало собственост на собствениците на терена. Отчитайки този факт, както и реституцията на тази част от дворното място на основание ЗВСОНИ, правилно съдът е приел, че едноетажната пристройка е сънаследствен имот, който имот, доколкото би бил владян от един от сънаследниците / в случая от Е. М. за времето 92 г.-2003 г./, осъщественото владение е от името на всички наследници - в т.ч. и от името на ищците и останалите наследници на Х. А. При липсата на конкретни данни за промяна на владелческото намерение и манифестирането на новото намерение от страна на Е. М. да се владее само и единствено за себе си по отношение на всеки един от останалите сънаследници, изводите на съда се явяват законосъобразни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. Решението на въззивния съд, в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция по уважените искове по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС, с които са признати претендираните правата на собственост на ищците Х, Ж. М. и М. М. от 2/3 идеални части/ общо/ по отношение на ПРИСТРОЙКА СКЛАД към магазин / ЗП 14 кв.м., а по заключението на в.л.12 кв.м./ е изградена извън сградата въз основа на Скица № 140/5.03.1992 г. и разрешително за строеж № 152 от 12.11.1993 г. и одобрен арх.проект от 4.11.1993 г., е валидно, процесуално допустимо и правилно. Конкретни доводи за незаконосъобразност по жалбата на Е. и С. М. досежно тази обжалвана част на въззивното решение няма, но с оглед позицията по делото, че този обект е придобит на основание давностно владение, следва, че правният интерес от обжалването е свързан именно с неуважаване на релевираното възражение за изключителна собственост на обекта. След като складовото помещение е изградено като такова върху съсобствен терен, без надлежно учредено право на строеж, то се явява подобрения на чужд имот и за липсата на предпоставки за придобиване правото на собственост н това обслужващо помещение само от съсобственика Е. М. в индивидуална собственост важат същите съображения, изложени по-горе досежно правата на собственост в едноетажната пристройката от 60 кв.м. Липсата на основания за отмяна на обжалваното решение в тази му обжалвана част налага извод за оставено му в сила. Въззивното решение, В ЧАСТТА, с която е отменено решението на първата инстанция по уважените искове по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, чл. 108 ЗС и 432 ал.1 ГПК (отм.) като е признато за установено по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици на 1/3 идеална част от таванското подпокривно пространство на жилищната сграда от 110 кв.м. и на 1/3 идеална част от двете тавански стаи- съответно от 34 кв.м. и 16 кв.м. и вместо него е постановил ново решение, с което е признал за установено по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици ОБЩО на 2/3 идеални части от таванското подпокривно пространство, включващо и двете тавански стаи и е осъдил първите двама да предадат владението на тези части на ищците и е отменен НА, е процесуално недопустимо. Процесното таванско подпокривното пространство е общо складово помещение в средата на която, с тухлени стени, е изградена стая с площ 17.75 кв.м., останалата площ е 92.75 кв.м., има изградена и таванска стая в пристройката към жилищната сграда с площ от 23.50 кв.м., като достъпът до двете тавански стаи и подпокривното пространство се осъществява по съществуващото в жилищата сграда дървено стълбище. Решението досежно претендираните права от ищците в собствеността от таванското подпокривно пространство от 110 кв.м. и от двете тавански стаи, е постановено при допуснати груби нарушения на съдопроизводствените правила, нарушено диспозитивно начало- без да се съобрази обема на търсената защита на правото на собственост по отношение на подпокривното пространство и несъобразяване с установения от чл. 208 ал. 2 ГПК (отм.), принцип на reformatio in peius. Срещу решението на районния съд, в частта, с която на ищците са признати права в таванското подпокривно пространство / 1/3 идеална част при съотношение 1/6 ид. част за Х. М. и 1/6 ид. част общо за наследниците на А. М. / и толкова идеални части от двете тавански стаи, въззивна жалба има подадена само от Е. и С. М. . След като решението е обжалвано от тях, то е недопустимо съдът по тяхна жалба и в тяхна вреда, да постанови по-неблагоприятен резултат от този, който се обжалва. При определяне правата на ищците в съсобствеността на таванското подпокривното пространство като обща част / в т.ч. и на изградените две стаи, приети като част от това подпокривно пространство/, въззивният съд не е съобразил дори обема на заявената с исковата молба претенция. Констатираният порок в тази част на обжалваното решение, налага неговото обезсилване и връщане на въззивния съд за ново разглеждане в тази част/ по въззивната жалба на Е. и С. М. / и постановяване на валиден съдебен акт по заявените искове досежно таванското подпокривно пространство и изградените в тавана две стаи, като при това разглеждане решаващият съд следва да даде ясен отговор / след като е прието, че към старата част от жилищния етаж има присъединяване по см. на чл. 97 ЗС с частта от пристройката / сградата има ли единен покрив, обхващащ старата и нова/ пристройката/ част на сградата, единно ли е подпокривното таванско пространство и могат ли двете стаи, изградени в различните части да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост - както е прието от районния съд или са част от подпокривното пространство като обща част на сградата, в режим на етажна собственост. Въззивното решение, В ЧАСТТА с която отменено решението на първата инстанция по уважените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 108 ЗС и 432, ал. 1 ГПК (отм.) като е признато за установено по отношение на ответниците Е, С. М. и Л. Е. Б., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици общо на 1786/3400 идеални части от ПРИСТРОЕНИЯ ДЮКЯН С ПЛОЩ ОТ 34 кв.м. в пристройката към жилищната сграда и общо 2/3 идеални части от СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ от 14 кв.м. към преустроения дюкян и постановява ново решение, с което тези исковете за собственост са отхвърлени изцяло, е правилно и законосъобразно. Не са допуснати релевираните основания за отмяна на обжалваното решение - нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и материалния закон - чл. 92 ЗС. Дворното място в гр. Г., ул. "И" 4, в което са изградени постройките, предмет на исковете за собственост, съставлява УПИ VII-3063, кв. 104 по плана на града от 1993 г. и е съсобствен /по наследство/ при равни права - по 1/3 идеална част между Е. Б. М., Х. Б. М. и за наследниците на покойния брат А. Съсобствеността на дворното място е резултата на наследяване на Л. Н., реституция на 1/6 идеална част по силата на ЗВСОНИ и отказите от наследство от 2001 г. на останалите наследници на наследодателя Х. Към съществуващата стара жилищна сграда, през 1982-1983 г./ към който момент дворното място е в режим на съсобственост между Л държавата при права от 5/6 идеални части и 1/6 идеална част, а сградата в режим на етажна собственост, като жилищната част, без одържавения магазин на първия етаж и продадените по ПМС 60/75 г. магазини, е била собственост на Л. Н. - НА № 257/78 г. / е изградена ПРИСТРОЙКА към жилищната сграда, състояща се в партерния етаж- магазин 5.75 кв.м., две стаи над него със застроена площ от 34 кв.м., ведно с ДВЕ МАЗЕТА и таван с обособена таванска стая и тераса . Правилно и законосъобразно, съобразявайки изводите си с данните по делото - Удостоверение 7/18.01.1989 г. на Общинския народен съвет ГД- "жилищната сграда заедно с пристройката, построена в имот пл. № 1342 - еднофамилно жилище", Разрешение за преустройство, взето с Протокол № 22 на ОНС Благоевград, вместо проход на сградата да се изгради магазин и гараж, Строително разрешение на Е. М. № 169/26.09.1981 г. за изграждане на гараж, магазин и проход-копие от арх. проекти, съдът е приел, че ПРИСТРОЙКАТА като такава, в т.ч. и магазина на първия етаж като част от нея, съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, по отношение на който обект могат да признаят права на съсобственици, на ищците по делото. За да направи крайния си извод, че ПРИСТРОЙКАТА като цяло не е самостоятелен обект - т.е. че липсва обект на собствеността, въззивният съд е съобразил както представените арх. проекти, съгласно които пристройката е следвало да бъде самостоятелно жилище, както и констатациите на вещите лица, че изпълнението на новата "сграда" не е съгласно плановете. Съдът е подвел логично установените факти, приемайки за приложима като цяло към пристройката, така и към преустройството на МАГАЗИНА/ дюкян/ в пристройката, изграден като такъв с площ от 7.2 кв.м. и преустроен в магазин с площ от 34 кв.м., със самостоятелен вход от улицата, въз основа на строително разрешение № 169/81 г., като разширението за сметка на прохода, разпоредбата на чл. 97 ЗС, а не тази на чл. 92 ЗС. Законът е приложен правилно, тъй като пристройката като цяло е инкорпорирана в съществуващата старта сграда, т.е. към един обект на правото на собственост/ старата сграда/ е придадена несамостоятелна част/ пристройката като цяло/, като двете части са станали компоненти на едно цяло, един единен нов обект - сграда, включваща жилищна част, магазини, мазета и таванско подпокривно пространство. Собственик на новопостроеното е собственика на главната вещ, в която е инкорпорирана несамостоятелната нова вещ. Правилно съдът не е приел тезата на ищците, че построеното следва да се третира като приращения върху съсобствен имот и по силата на чл. 92 ЗС да се счита, че собствениците на терена са собственици и на построеното, тъй като построеното не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост като цяло. Въззивното решение, В ЧАСТТА, с която е отменено решението на първата инстанция по уважените искове по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, чл. 108 ЗС и 432 ал.1 ГПК (отм.) като е признато за установено по отношение на Е. М. и С. М., че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици на 1/3 идеална част от ПЕТТЕ МАЗЕТА В СГРАДАТА и е постановено ново, с което на ищците са признати на основание чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) права в от 2/18 идеални части само в собствеността на ДВЕТЕ мазета, изградени в пристройката на сградата, а искът за признаване права на собственост по отношение на останалите три мазета е отхвърлен, е валидно, процесуално допустимо, но ОТЧАСТИ неправилно. В сградата има изградени общо ПЕТ МАЗЕТА - три в жилищата сграда и 2 мазета в пристройката към нея, като достъпът до мазетата е преминаване едно в друго, няма пряка функционална връзка между мазета и магазините над тях. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че ТРИТЕ МАЗЕТА, намиращи се в старата част на жилищната сграда са собственост на Е. и С. М. . Тези мазета не са били обект / като прилежащи /към продадения през 1979 г. магазин от Л. Н., а са предмет на сделката по НА № 336/1978 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСГ, с който договор Е. М. / по време на брака му със С. М./придобива собствеността на ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, ведно с 5/6 идеални части от общите части на къщата, построена върху имот пл. № 1342, за който имот се отрежда парцел XIV от кв. 104 по плана на гр. Г., като несамостоятелни, обслужващи обекти на собствеността на разпореденото жилище. Изложените с касационната жалба на Х. М., Ж. М. и М. М. доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази част, са неоснователни и същото следва да бъде оставено в сила. Необоснован и нелогичен е изводът, че останалите ДВЕ МАЗЕТА, изградени в пристройката на жилищната сграда са съсобствени между страните и са признати права на съсобственици на ищците. Ищците не претендират права по отношение на жилищния етаж, а претендираните права от подпокривното пространство се основават на обстоятелството, че са съсобственици на самостоятелни обекти - магазинните помещения и съответните прилежащи части от общите части на сградата в т.ч. и на подпокривното пространство - т.е. на основание чл. 38 и чл. 40 ЗС Претендираното право си на собственост по отношение на ДВЕТЕ МАЗЕТА в пристройката се обосновава от ищците с разпоредбата на чл. 92 ЗС. Процесните две мазета се намират под магазина, изграден в пристройката на старата сграда, но нямат статут на обща част на сградата. Доколкото са изградени като обособени обекти имат статут на обслужващи собствеността на жилищната сграда / или на други обекти/ помещения. С исковата молба се претендират права на собственост от пристройката само в преустроения магазин от 34 кв.м. и мазетата. След като по отношение на преустроения магазин от 34 кв.м. в първия етаж на пристройката и обслужващото го складово помещение, решаващият съд приема, че тези два обекта са собственост на Е. и С. М., респ. по силата на дарение по НА № 32/2003 г., на ответника Л, то липсват факти, които да обосновават приложимостта на твърдяното правно основание- чл. 92 ЗС, въз основа на което да се приеме, че по отношение собствеността на тези две мазета, изградени да обслужват обектите/ жилище и магазин със складово помещение от 14 кв.м. и гараж /в пристройката, ищците притежават претендираните от тях идеални части. В тази аспект само касационната жалба на Е. М., С. М. и Л. Б. се явява основателна, а решението на въззивния съд, с което са признати права на ищците за тези две мазета следва да се отмени и с оглед на изложените съображения се постанови ново, с което исковете за собственост досежно мазетата се отхвърли изцяло. Касационната жалба на Х. М., Ж. М. и М. М. по отношение на отхвърлената част за мазетата / относно трите мазета в старата сграда и частта за разликата над 2/18 идеални части до претендираните 2/3 идеални части от всичките пет мазета/ се явява изцяло неоснователна. По отношение на частната жалба на Е. и С. М. . Същата е основателна, като обжалваното определение следва да се отмени. Присъждане на суми за направените по делото разноски по делото са поискали и двете страни / ищци и ответници/. С обжалваното определение това не е отчетено от съда, както и не е съобразено, че по делото са съединени обективно и субективно няколко иска за собственост, няколко ревандикационнииска, като някой от тях са уважени, други-не/. С оглед на постановения от ВКС резултата при обжалването и наложилото се връщане за произнасяне по едни от исковете и на основание чл. 218и ГПК (отм.), настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като разноските бъдат определение от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед на крайния резултат . По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия