Решение № 1265 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2007 г.

Решение № 1265 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр с чл. 218а б. "a" ГПК (отм.). М. Н. В. гр. Б. обжалва и иска да се отмени Решение № IV-85 от 10. 05. 2007 година по гр.възз. д. № 799/2007 година на Бургаския окръжен съд,с което е оставено в сила Решение № 2205 от 4.07.2006 година по гр. д. № 2429/2005 година на Бургаския районен съд по допускане на делбата на апартамент в гр. Б., при равни права. Поддържа се, че обжалваните решения са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответника по касационната жалба Я. Я. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на М. Н. В. е оставил в сила решението на първата инстанция по допускане делбата на апартамент в гр. Б. при равни права, след като на базата на самостоятелни правни изводи е приел, че нотариалното удостоверяване по НА № 75/1990 година е недействително, прехвърлителната сделка не е породила вещно правното си действие, имотът е останал собственост на В. Я. и след смъртта и е наследена от двете и деца при равни права. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл. 188 ГПК (отм.) във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗС. Производството е делбено, в първата фаза - по допускане на делбата. Страните - Я. Н. Я. и М. Н. В. са брат и сестра, наследници на покойните Н. Д. починал 14.10.1986 година и В. А. Я. -починала на 29.08.2001 година. Същите са били собственици на апартамент в гр. Б. к/с "С" придобит по време на брака им, по силата на Договор по реда на чл. 117 по ЗТСУ от 15.12.1975 година. С НА № 75/1990 година В. Я. е прехвърлила на дъщеря си М. Н. В. собствеността на апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, след като през 1988 година, с НА № 26/88 година е придобила частите на двете си деца, получени по наследство от покойния Н. Д. За да приеме, че сделката по НА № 75/1990 година не е породила вещно-правените си последици, решаващият съд е приел, че нотариалното удостоверяване по сделката е опорочено, тъй като издадените екземпляри- този на страните, представен пред съда и този-подреден по книгите на нотариуса и в службата по вписванията, не са еднообразни. Намиращият се екземпляр от нотариален акт № 75/1990 година, в Службата по вписванията и подреден в книгите на нотариуса, няма подпис на изповядалия сделката нотариус. Правилен и законосъобразен е извода на решаващия съд, че оригиналният нотариален акт е този, който се съхранява в книгите на нотариуса и след като този нотариален акт не съдържа подпис на нотариуса, то нотариалното удостоверяване на сделката е опорочено. Порокът е съществен, този порок води до липсата на основен елемент от фактическия състав на сделките, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти- а именно липса на нотариалната форма. Нотариусът, по силата на дадените му от закона права, под формата на нотариален акт или друга предвидена в закона форма, удостоверява съществуването на определени обстоятелства и факти т.е упражнява своята нотариална компетентност. Правилата, касаещи нотариалната компетентност на Нотариуса са от публичен ред и са императивно формулирани от законодателя. Липсата на подпис на нотариуса, вписан в акта, че е изповядал сделката създава неяснота за спазване на императивните изисквания на чл. 466 ал. 1 ГПК (отм.), чл. 468 ГПК /отм./, чл. 471 ГПК /отм./ във вр с чл. 472 ГПК /отм./ и чл. 153 ал. 6 от ПОРРОВС (отм.), и само по силата на представения екземпляр, подписан от нотариуса, но без съответната заверка на службата по вписванията, не може да се приеме, че е налице валидно нотариално удостоверяване на сделката за прехвърляне на вещни права с недвижим имот. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че нищожното нотариално удостоверяване не поражда правните последици, към който е насочено. След като липсва предписаната от закона форма,а съгласно чл. 18 ЗЗД сделката е формална, то липсата на форма правилно и законосъобразно е квалифицирана като порок на сделката, който не позволява да се породят целените последици- а именно вещно прехвърлителното действие на процесния алеаторен договор. Решението на въззивния съд, в частта, с която е отхвърлено правоизключващото възражения за придобиване на имота на основание придобивна давност е неправилно, постановено при допуснати нарушения на съществени процесуалните правила- чл. 188 ГПК (отм.) и материалния закон- чл. 79 ал. 1 ЗС . Сключеният алеаторен договор по НА № 75/1990 година, с оглед на опорочената форма на сделката, не е породил своето вещно-правно действие, но от фактическа страна са променени редица обстоятелства, на който правната норма придава значението на правно-релевантни факти за възникването на право на собственост на друго-оригинерно основание. За да приеме възражението на ответника М за неоснователно, съдът е базирал изводите си на обстоятелството, че В. Я. е починала в гр. Б. и до смъртта си е живяла в процесния апартамент. Изводите са едностранни, незадълбочени и повърхностни. Не е съобразена правната същност на разпоредителната сделка/ като такава/ с която се прехвърлят вещни права. Разпоредителната сделка не само прехвърля право на собственост, но и поражда задължение за предаване владението на имота. Липсата на форма на нотариалното удостоверяване обуславя извод, че сделката не може да породи последиците, желани от страните, но този порок на формата/ който не е порок на волята на страните по сделката / не може да опорочи факта на предаване на владението. След като поради порок на формата М. В. не с станала собственик, то не може да и бъде отречено правото на владелец на имота именно от 1990 година. Защо и с какво намерение по отношение на недвижимия имот майката В. Я. е останала в имота са ангажирани и представени писмени доказателства от В. Съдът не е обсъдил данъчната декларация на М. В. от 1998 година, в която В. Я. е посочена като "ползувател на имота". Фактите са игнорирани от съда, без анализ във връзка с всички обстоятелства по делото и доводите на ответника. Ако съдът би съпоставил този факти с правната същност и характер на самия алеаторен договор, както и с липсата на каквито и да е доказателства, че до завеждане смъртта си В. Я. е живяла със съзнанието, че не тя е собственик на апартамента, а нейната дъщеря, би направил различни изводи от тези по обжалваното решение. Констатираният порок на обжалваното решение налага неговата отмяна и връщане на въззивния съд за ново разглеждане, при което следва обстойно да се разгледа възражението на М. В. за придобиване на имота на основание придобивна давност, като се съобрази факта, че от 1990 година същата има качеството на владелец на имота и само доколкото това възражение е неоснователно, изводът че е налице съсобственост, възникнала по наследство от В. Я. и подлежаща на съдебна делба, би бил законосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК /отм./, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия