Решение № 5953 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2016 г.

Решение № 5953 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 40/3.05.2016 г., постановено по адм. д. 217/2015 г. по описа на Административен съд - Л. (АС-Л.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъдат потвърдени отменените заповеди. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. И. П. Б. оспорва касационната жалба по подборни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 40/3.05.2016 г., постановено по адм. д. 217/2015 г. по описа на АС-Л. е отменена Заповед № РД01-1465/24.09.2015 г., издадена от заместник-изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител И. П. Б., Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л. с ранг I младши и Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Б. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната Заповед № РД01-1465/24.09.2015 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане е издадена от компетентен орган и макар да е издадена в писмена форма, същата не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като наказващият орган е спазил само формално процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения относно спазване на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС - Л. по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащи на обжалване актове. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводстевните правила, фактическата обстановка по спора е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Независимо, че е приел, че наказващият орган не е спазил процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, поради което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДС съдът е длъжен да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, административният съд е разгледал спора като е извършил проверка относно наличието на всички основания по чл. 146 от АПК, което не може да бъде възприето като нарушение на закона, като мотивите му са достатъчно подробни и направените правни изводи са ясно изразени и недвусмислени, което позволява осъществяването на касационен контрол относно спазването на материалния закон. На практика са изложени допълнителни съображения в подкрепа на крайния извод на АС - Л., които не му противоречат и не съставляват касационно основание за отмяна независимо от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно съдът приема, че Заповед № РД01-1465/24.09.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител И. П. Б. и Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Б. са постановени от компетентния орган, заместник-изпълнителният директор на АСП, на който изпълнителният директор на АСП със заповед № РД01-1407 от 9.09.2015 г. на основание чл. 4, ал. 5 от Устройствения правилник (УП) на АСП е възложил да изпълнява функциите му за периода от 23.09.2015 г. до 25.09.2015 г., включително, като (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията). Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че въпреки това Заповед № РД01-1465/24.09.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И. Б. следва да бъде отменена, защото като при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в съдебния акт. Мотивите на административния съд за нарушения на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл при санкционирането на служителя не се споделят от настоящата инстанция. С оглед ангажираните доказателства следва да се приеме, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изпълнена. Съгласно императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. По делото са депозирани писмени обяснения на Б. от 24.09.2015 г., като същият е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата, за което е съставен протокол, наименован разписка. Представените писмени и устни обяснения на служителя са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган, защото са цитирани в заповедта за налагане на наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния орган не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съображенията за съществени нарушения, свързани с формиране на състава на дисциплинарния съвет, следва да бъдат споделени. Дисциплинарният съвет е заседавал и е взел своето решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за дисциплинарно уволнение на Братулев, което е предоставил на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, в незаконен състав. Установено е, че в заседанието на ДС като редовен чл. са участвали резервният такъв - Г. И. (юрисконсулт в отдел "ПООП" - Дирекция "Правна и обществени поръчки") и Г. Т. (началник отдел "ВО" - Дирекция "Човешки ресурси"), на мястото на редовните такива членове - А. М. и Р. Г., без да е налице заповед от органа по назначаването за това заместване, което е в нарушение на чл. 95, ал. 4, изр. 2 от ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото нормата е императивна, поради което рефлектира върху компетентността на дисциплинарният съвет. Неоснователно е твърдението на касатора, че в чл. 95, ал. 4 от ЗДСл няма изискване за писмена заповед за заместване на редовен чл. на съвета от резервен такъв, в случай на отсъствие на двама от редовните членове. Систематичното тълкуване на чл. 95, ал. 2 във връзка с ал. 3 и 4 от ЗДСл води до извода, че всяка промяна на състава на ДС следва да бъде извършвана с писмен акт на органа по назначаването, в т.ч. и при заместването на отсъстващ редовен чл. с конкретен резервен член. В конкретния случай отсъствието на двама от редовните членове, при липса на изготвена заповед за заместването им принципно опорочава заседанието на дисциплинарния съвет по образуваното против Братулев дисциплинарно дело в още по-голяма степен, противно на твърдяното в касационната жалба. На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Бланкетната формулировка "системно не е осъществявал контрол в ДСП Луковит относно законосъобразното изпълнение на Правилата на АСП за отпускане, изплащане и възстановяване на социални и семейни помощи и добавки от дирекциите "Социално подпомагане" (ПАОИВССПДДСП), утвърдени със Заповед № РД01-38/13.01.2014 г." лишава от една страна държавния служител да организира адекватно защитата си, а от друга препятства осъществяването на контрол по законосъобразността на издадената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи какви са конкретните действия, които служителят не е извършил при осъществяването на контрол в ДСП Луковит. Посочените нарушения обуславят извод за допуснато противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при липса на яснота относно наличието на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от Б., както и нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСЛ неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция И. Б. е направила разноски в размер на 500 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на Агенция за социално подпомагане. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение