Решение № 14270 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2009 г.

Решение № 14270 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба вх. № 1680/30.02.2009 г. по регистъра на Министерски съвет (пощенско клеймо от 27.01.2009 г.), подадена от адвокат Елена Милева от АК-Свиленград като пълномощник на Екатерина Георгиева Моллова, Николай Чанков Николов и Тодорка Чанкова Хърсева, срещу Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 4/09 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ЖП линия Пловдив-Свиленград - турска/ гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час, в участъка "Гара Харманли-Свиленград", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС, в частта, в която е определено дължимото на Моллова, Николов и Хърсева парично обезщетение за отчуждена площ от 0, 210 кв. м от недвижим имот - поземлен имот, с идентификатор 14708.34.97 по кадастралната карта на с. Генералово, без трайни насаждения в него (лозя). По същество се твърди, че е определено в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение, респективно че е налице отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Моли съда да измени акта в обжалваната част, като увеличи размера на определеното обезщетение както за земята така и за унищожените трайни насаждения, лозя. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателите поддържат подадената жалба и молят съда да я уважи. Ответната страна - Министерски съвет моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на транспорта, Министерство на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители - също оспорват жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следното: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България е отчужден поземлен имот, с идентификатор 14708.34.97 по кадастралната карта на с. Генералово, без трайни насаждения в него (лозя). За този имот на собствениците е определено обезщетение в размер на 140 лв. за терена, въз основа приложената по делото независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена на 30 юли 2008 година. Жалбоподателите се легитимират за собственици на процесния имот с решение № 01006 от 14.04.1999 г. на Поземлена комисия гр. Свиленград (сега Общинска служба по земеделие и гори), придружено със скица на имота, с което на наследодателя им Чанко Николов Моллов (п. 30.08.2006 г.) е възстановено право на собственост върху земеделската земя като "лозе" с площ от 0, 761 дка, IV категория, м. "Семра", землището на с. Генералово. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че с оспореното решение на МС на РБ е отчуждена част - 0, 210 кв. м, от поземлен имот, с идентификатор 14708.34.97 по кадастралната карта на с. Генералово, и че имота по предназначение е лозе, което не е оценено в процедурата по отчуждаване. Според заключението на вещо лице инж. Теодора Дачева, изготвено по допуснатата съдебно - оценителска експертиза, площта на отчуждената част от имотът е 0.210 кв. м, с начин на трайно ползване- лозе. Използвайки като пазарни свидетелства за имоти със съпоставими характеристики (досежно земята), с процесния, а именно: четири броя нотариални актове №№ 104/2007 г., 62/2006г, № 192/06г, № 182/06 г. и Договор за замяна от 05.05.2007 г., сочи, че пазарната стойност за един кв. м, възлиза като средна претеглена стойност на 268, 57 лева. Всички сделки сочени от в. л. са за имоти извън землището на с. Генералово, като гр. Свиленград, гр. Любимец и с. Капитан Андреево. Вещото лице сочи също така, че с оглед неравностойност на имотите, пазарната стойност на процесния имот следва да се определи след прилагане на корекционен коефициент 0, 65 и определя цената му в размер на 36 621 лева. В тази част заключението е оспорено от ответника и заинтересованите страни, доколкото същото е базирано на нотариални актове и договор, в който имотите са извън землището на с. Генералово, където се намира отчуждения имот. Тъй като законодателят в § 1а, т. 2 от ЗДС посочва изрично, че "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко- продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, настоящият състав приема, че сделките по сочените нотариални актове, не следва да бъдат ползвани като пазарен аналог. При това положение доколкото по делото липсват пазарни аналози за сделки в землището на с. Генералово то стойността на земята по административната оценка няма с коя да бъде съпоставяна и осреднена, за да се получи "пазарна цена" по смисъла на § 1а от ДР на ЗДС, поради което заключението на експерта в тази му част, не следва да се възприема. По отношение на трайните насаждения (лозя) вещото лице сочи, че неправилно административния орган не е извършил оценяване на същите, тъй като отчуждената земя е с установено трайно ползване - лозе, видно и от документа за собственост. Същото определя пазарна стойност на насажденията, при отчитане на площта на лозето, което се отчуждава, разходите за създаване и отглеждане, оставащите години на ползване, доход за периода, в който не се експлоатира, стойността на насажденията и при спадане на амортизационни отчисления определя размера му на 1060 лева (хиляда и шестдесет) лева. Съдът приема заключението, в тази му част, за правилно и законосъобразно. Експертът правилно е определил оценката на лозовите насаждения съобразно Наредбата за базисни цени на трайни насаждения и доколкото заключението за трайните насаждения е съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената от Екатерина Моллова, Николай Чанков Николов и Тодорка Чанкова Хърсева част от имота възлиза на 1060 (хиляда и шестдесет) лева, изразяваща се в неоценените трайни насаждения - лозя. По изложените съображения решението на МС, следва да бъде частично изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждената част от недвижимия имот със 1060 (хиляда и шестдесет) лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите направените в хода на производството съдебни разноски - 700 (седемстотин) лева - 200 лева възнагаждение за вещо лице и хонорар за адвоката повереник в размер на 500 лева, поради ниската правна и фактическа сложност на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,