Решение № 14650 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2020 г.

Решение № 14650 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби, подадени от И. Христов, представляван от адвокат И. Караиванова и от Главния архитект на Община Варна чрез главен юрисконсулт И. Стамова. Оспорва се Решение № 139/05.02.2020 г., постановено по административно дело № 3229/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. Христов срещу Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019 г. на Началника на РДНСК - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 171/24.09.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: "Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в поземлен имот 3980, кв. 151 по плана на СО "Боровец – юг", район "Аспарухово", гр. Варна. В касационните жалби се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обосноваващи незаконосъобразност на разрешението за строеж. Ответната страна – Началника на РДНСК – Варна, посредством писмено възражение оспорва касационните жалби и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Контролният орган е отменил издаденото от Главния архитект на Община Варна разрешение за строеж на две основания: поради липса на действащ подробен устройствен план за имота и поради принадлежността му към зона "Гз" съгласно ОУП на гр. Варна, за която няма предвидени градоустройствени показатели. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е възприел тези изводи, което го е мотивирало да отхвърли подадената жалба. Настоящият съдебен състав споделя основният мотив, обуславящ незаконосъобразност на разрешението за строеж, а именно отсъствието на действащ подробен устройствен план за поземления имот, което е достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна с оглед разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Установено е, че за поземлен имот 3980, кв. 151 по плана на СО "Боровец – юг", район "Аспарухово", гр. Варна, не е налице одобрен план за регулация и застрояване по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което имотът не представлява урегулиран поземлен имот по смисъла на § 5, т. 11 ДР ЗУТ. Това обстоятелство е безспорно установено от събраните по делото доказателства и не е опровергано от оспорващия. Одобрен е план за улична регулация, който обаче не може да замести липсващия регулационен и застроителен план, тъй като служи единствено за регулация на улиците и на поземлените имоти – публична собственост. Следователно, за процесния имот не са определени регулационни граници, устройствена зона, конкретното му предназначение, видът и характерът на застрояването в него, което възпрепятства издаването на разрешение за строеж. Издадената виза за проектиране е различен по вид и предназначение административен акт, поради което отново не може да замести липсващия план за регулация и застрояване, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, съгласно която застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведено е открито съдебно заседание, на което е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. С оглед на горните мотиви, Административен съд – Варна е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,