Решение № 228 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 77/2017 г.

Решение № 228 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 77/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - К. против решение № 232/15.11.2016 г. по адм. дело № 188/2016 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Т. Г. Н., от гр. Р. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че независимо от факта, че е бил осигуряван за трета категория труд, работейки като бояджия в "Кремиковци" АД - ЗСНМ гр. Р. е осъществявал трудовите си функции при същите вредности и условия и тежест, предвидени по т. 15 от ПКТП (отм.), поради което органите на ТП на НОИ незаконосъобразно са отказали да му отпуснат пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че изводите на съда във връзка с прилагането на т. 15 от ПКТП (отм.) са незаконосъобразни защото осигуреното лице не е престирало своя труд за спорния период в обособен цех или звено, каквото е изискването на правната норма. Това е обусловило и неточното прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 232/15.11.2016 г. по адм. дело № 188/2016 г. Административен съд - К. е отменил решение № 2153 - 09 - 21/08.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 5711022840/08.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Върнал е преписката на пенсионните органи за издаване на нови актове съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че с разпореждане № 5711022840/08.01.2016 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - К. е отказал да отпусне ЛПОСВ на Т. Г. Н., от гр. Р. по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като е констатирал, че макар и лицето да е навършило предвидената в закона възраст не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. Пенсионните органи са приели, че Т. Г. Н. има придобит осигурителен стаж от втора категория труд - 04 години, 02 месеца и 10 дни и от трета категория труд - 33 години, 05 месеца и 15 дни, които превърнати към трета категория се равняват на 38 години, 05 месеца и 15 дни. Спорен между страните е периодът, през който осигуреното лице е работило на длъжност "бояджия" в "Кремиковци" АД С. - ЗСНМ, гр. Р. за периода 01.02.1986 г. - 05.07.1999 г. и в "Р. СНМ" ООД, гр. Р. за периода 06.07.1999 г. - 31.12.1999 г. Съгласно т. 15 от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на бояджии, шприцьори и помощник - шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Видно от данните посочени в трудовата книжка на лицето и удостоверение обр. УП - 13 изх. № 1042 - 09 - 447 - 1/06.04.2016 г., издадено от Архивохранилище на НОИ с. Н. към ТП К. посочената длъжност за спорния период е "бояджия" без да са налице други уточнения за място на работа - отдел, цех и т. н. Удостоверението е изготвено на база разплащателните ведомости на осигурителя "Кремиковци" АД - ЗСНМ, гр. С.. Подадените данни в Регистъра за осигурените лица за 1998 г. и 1999 г. за Т. Н. са за "работници и служители трета категория труд". За процесния период лицето не спори, че не е било осигурявано при условията на втора категория труд. Кредитирането от първоинстанционния съд на приобщените по делото свидетелски показания досежно характера и условията на труд е процесуално незаконосъобразно. Същите се отличават с ниска степен на достоверност и не установяват конкретни факти, върху които да се изгради представа за вредностите на извършваната от Начев работа. Недопустимо е категорията на положения труд да се доказва със свидетелски показания в административното производство, тъй като с чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвиден специален процесуален ред и писмени доказателства. Приетата по делото съдебно-химическа експертиза установява, че Т. Н. при работата си е използвал органични разтворители, но същата не установява полагания труд за процесните периоди да е бил по тежест и вредност идентичен с този по професиите изброени в т. 15 от ПКТП (отм.). За да бъде отнесен трудът на бояджиите към втора категория той следва да е бил полаган в обособени цехове или звена на съответното предприятие. Обособяването на производствен кът за боядисване не може да бъде приравнен на цех или звено по смисъла на цитираната разпоредба. Отсъствието на тази материалноправна предпоставка налага извода, че полагания труд не може да бъде квалифициран като такъв от втора категория. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. З. Т. Г. Начев не са налице две от кумулативно предвидените основания от цитираната норма - минимален осигурителен стаж от втора категория 15 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100, поради което за него не е възникнало правото за пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Достигайки до различни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването по жалба на Т. Г. Н., от гр. Р. срещу решение № 2153 - 09 - 21/08.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 5711022840/08.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение