Решение № 4686 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2009 г.

Решение № 4686 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Руслан Николов Донев от гр. Търговище срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 37 и т. 37.1 по протокол № 5 от 4.02.2009 г., с което му е наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" като административен ръководител и като съдия в районен съд гр. Търговище по чл. 308, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира неговата отмяна със законните последици. Твърди се, че с действията си дисциплинарно наказаният съдия не е уронил престижа на съдебната власт, медийните публикации не могат да са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание; счита, че във връзка с ч. гр. дело № 1729/2007 г. по описа на Търговищкия районен съд образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, съдът не би могъл да действа като разследващ орган, като в производството по издаването на изпълнителни искания не лихва могли да се правят никакви искания, които са извън изпълнителното производство, както и да се изследва истинността на декларираните от молителя обстоятелства, а местната подсъдност не е абсолютна предпоставка за разглеждане на производството по реда на чл. 242 ГПК (отм.). Не са взети предвид възраженията по констатациите на проверяващия орган, че е установено практика в Районен съд Търговище молбите за издаването на изпълнителен лист да бъдат разглеждани в деня на постъпването им в съда. Счита, че констатациите на Инспектората от направената проверка са през месец август след 16, 40 ч., поради което следвало, че повечето съдии били в платен годишен отпуск и е било нормално в сградата да се намира само един съдия, както и че е била налице заповед, с определен заместник на председателя на съда. С изложени доводи в тази посока счита, че оспореното решение на ВСС не съдържа мотиви съответстващи на наложеното му дисциплинарно наказание - уволнение от заеманата длъжност председател на съда и съдия в Районен съд Търговище. Ответникът Висш съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Руслан Николов Донев от гр. Търговище съдия в РС гр. Търговище и председател на същия съд е образувано по предложение изх. № 2051 от 26.09.2008 г. на Инспектората към ВСС за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени дисциплинарни нарушения, попадащи в приложното поле на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ - постановяване на съдебни актове в производство по чл. 237 ГПК (отм.) без да е проверил наличието на изискуемата процесуална предпоставка за местната подсъдност по чл. 242, ал. 4 от ГПК, изречение последно (отм.) и допуснати редица нарушения по ч. гр. д. № 1729/2007 г. по описа на Районен съд Търговище, изразяващи се в освобождаване от държавна такса в размер на 70 000 лв. без да е преценил редовността на акта, въз основа на който се иска издаването на изпълнителен лист. Излагат се съображения, че като председател на Районния съд, Руслан Донев в противоречие с чл. 9 от ЗСВ не е спазил принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение на делата, като за установяване на това обстоятелство е направена разпечатка от програмата за електронно разпределение на делата за периода от 3.01.2007 г. до 17.12.2007 г., като името на съдия Донев не фигурира по нито една от датите за този период. По 11 броя частни граждански дела по чл. 237 от ГПК (отм.) разгледаните от съдия Донев за периода от 1.01.2006 г. до 1.03.2008 г., конкретно изброени в предложението, с молител едно и също лице - "Агродимекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, които са разгледани от съдията при нарушение на принципа за случайния подбор при електронно преразпределение на делото. По ч. гр. д. № 1729/2007 г. съдията Донев поради неточно и непълно прилагане на закона е освободил молителя от заплащане на държавна такса от 70 000 лв. Нарушена е местната подсъдност при разглеждане на молбата по това дело по чл. 237 от ГПК (отм.). Сочи се, че изложените закононарушения са довели до неприемливи правни резултати, имащ за последица укоримо обществено обсъждане, включително в тази връзка и публикация във вестник "Труд", "Измама за 12 милиона още кръстосват страната", с упрек за зависима и корумпирана съдебна система, като по този начин е уронен престижа на съдебната власт, с наложен извод за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Излага се, че към 20.08.2008 г. Руслан Донев в качеството си на председател на районния съд не е осъществил общо организационно и административно ръководство на Районен съд Търговище - нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Излага се, че при проверката се е установило, че председателят е бил в отпуск, като неофициално и двамата му заместници също са били в отпуск, а в цитираната от председателя заповед № 250/30.07.2008 г. не е посочен поименно неговия заместник. Практически районният съд за времето, за което председателят е бил в отпуск е останал без административен ръководител - нарушения на чл. 9 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и същият е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Образувано е с решение на ВСС от 1.10.2008 г. по т. 6.1 и 6.2 дисциплинарно производство по дисциплинарно дело № 23/2008 г., което е приключило с решение № 10-00-002/27.01.2009 г. на дисциплинарния състав, избран по реда на чл. 316, ал. 3 от ЗСВ чрез жребий и с протоколно решение от 29.10.2008 г. Дисциплинарният състав при ВСС е разгледал дисциплинарното дело при спазване на процедурата по чл. 316 и сл. ЗСВ. С мотивирано решение № 10-00-002/27.01.2009 г. на дисциплинарния състав при ВСС е прието, че е извършено дисциплинарно нарушение от магистрата, но е преценено, че е съпоставимо с налагането на по-леко дисциплинарно наказание от предложеното от инспектората С решението на дисциплинарния състав е отхвърлено предложението на инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия Руслан Николов Донев - административен ръководител - председател на РС-гр. Търговище и е наложено на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия и административен ръководител - председател на РС гр. Търговище за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 % за срок от 6 месеца. Това решение е взето с необходимото мнозинство съгласно чл. 319, ал. 2 от ЗСВ, подписано е от тримата членове на дисциплинарния състав - Иван Колев и Георги Гатев и Марияна Дундова, като последната е подписала решението с особено мнение, възприемайки мотивираното предложение на инспектората за налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрата по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Особеното мнение е неразделна част от решението на дисциплинарния състав, което е представено на представляващия ВСС и е внесено в съвета. При обсъждането с оспореното решение на ВСС на предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание на Руслан Донев по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, същото не е прието от ВСС. За този резултат членовете на ВСС на проведеното заседание, видно от протоколно решение № 5 на 4.02.2009 г. са гласували както следва: "за" приемането му - 7 члена от ВСС и "против" - 15 члена от ВСС, от което следва, че с необходимото мнозинство това решение не е прието. Висшият съдебен съвет е обсъждал и е възприел особеното мнение на члена на дисциплинарния състав Марияна Дундова и с изискуемото мнозинство от 13 гласа "за" и 9 гласа "против" и един въздържал се, е взел валидно и законосъобразно решение, с което на основание чл. 320, ал. 3 от ЗСВ е наложил дисциплинарно наказание на Руслан Донев - административен ръководител на Районен съд гр. Търговище по чл. 308, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" като ръководител и като съдия в Районен съд гр. Търговище. Решението на ВСС е прието с мнозинство на повече от половината на неговите членове и е мотивирано, тъй като формираната воля на ВСС да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на магистрата и административен ръководител на съда се основава на възприемане на мотивите изложени в особеното мнение на члена на дисциплинарния състав, възпроизвеждащо фактически основания, установени от дисциплинарния състав, както и мотивираното предложение на инспектората към ВСС за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Мотивите се съдържат и в изказаните съображения в същата посока и на членовете на ВСС на проведеното заседание, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на магистрата в подкрепа на особеното мнение - /пет на брой/. ВСС е наказващият орган съгласно ЗСВ, а дисциплинарният състав е помощен орган, поради което последният има задължението да изясни фактическата обстановка във връзка с искането на инспектората за дисциплинарното нарушение и да предложи на наказващия орган налагане на съответно дисциплинарно наказание на магистрата и ръководител на съда, но ВСС не е обвързан от предложеното дисциплинарно наказание на този помощен орган. Съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи такова, каквото той прецени, като негово изключително право е да определи степента на дисциплинарното нарушение и съответстващата тежест на дисциплинарното наказание. Законовото правомощия на ВСС го определят като субект на дисциплинарната власт, който е анализирал и съпоставил степента на нарушението с вида на дисциплинарното наказание и с мотиви, е то е достатъчно тежко е обосновал налагането на дисциплинарно уволнение. При проверката от настоящия състав на ВАС на законосъобразността на оспорения акт се налага извода, че при извършена проверка от инспектората към ВСС се установява, че съвсем необосновано и при условията на неточно прилагане на закона е постановено от съдия Донев определение от 8.10.2007 г. по ч. гр. дело № 1729/2007 г., с което молителят Петър Атмаджов, който иска в производство по чл. 237 от ГПК да му бъде издаден изпълнителен лист е освободен от заплащането на дължима държавна такса от - 2 % върху материалния интерес върху сумите 500 евро и 3 500 000 лв., общо в размер на 70 000 лв. Съдия Донев е разгледал молбата на Атмаджов без да провери дали са спазени правилата за местната подсъдност, установени в чл. 242, ал. 2 от ГПК (отм.). Тъй като във всички материали по делото е посочен адреса на длъжника по делото Господин Велев гр. Чирпан, а само в молбата е посочен адрес с. Васил Левски, община Търговище, в срока за произнасяне от 4 дни би могло да се направи справка, но това не е сторено, за сметка на "бързо" произнасяне по искането в същия ден, в който е подадена молбата. Тези конкретни действия на магистрата налагат извода, че той е действал при грубо и системно нарушение на принципите на правораздаването, в какъвто смисъл има изказвания на членове на ВСС, мотивирали мнозинството да вземе оспореното решение. Установени са множество нарушения от инспектората, като същите са обсъдени от дисциплинарния състав. Приети като такива и изложени като фактически основания в решението на дисциплинарния състав са нарушения във връзка с 11 дела, касаещи едно и също търговско дружество - "Агродимекс" ООД, по молба на което са образувани производства по чл. 237 от ГПК (отм.), и разпределени на съдия Донев, без да е спазен принципа на случайния подбор при електронното разпределение на делата и в нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Тези обстоятелства са квалифицирани като нарушения на магистрата от дисциплинарния състав, но е прието, че същите нарушения, изчерпателно посочени в предложението на инспектората са извън рамките на двугодишния преклузивен срок за образуване на дисциплинарно производство, поради което е погасено правото на ВСС да наложи дисциплинарно наказание. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че нарушенията във връзка с цитираните дела сочат, че не се касае за изолиран случай на дисциплинарно нарушение по ч. гр. дело № 1729/2007 г. от магистрата, а точно обратното, че системните нарушенията са стил на работа на магистрата. В тази посока са изложени мотиви в предложението на инспектората към ВСС и в особеното мнение на члена на дисциплинарния състав, която теза е изложена в изказване на чл. на ВСС и мотивира мнозинството от членовете му да вземат оспореното решение за налагане на магистрата на дисциплинарното наказание уволнение. В мотивите на решението на ВСС правилна е констатация, че проверяващия орган /Инспектората към ВСС/, не е излязъл извън рамките на своята компетентност и неговото предложение в определени аспекти е възприето от дисциплинарно наказващия орган. Мнозинството от членовете на ВСС са възприели особеното мнение на члена на дисциплинарния състав М. Дундова, основаващо се на конкретни нарушения установени с Акта с резултатите от извършена проверка № 2051 от 26.09.2008 г., на инспектора към ВСС и съдържащите се в него изводи, а именно: немотивираност и нарушение на законовите разпоредби в производство по чл. 237 от ГПК, от страна на магистрата и необосновано освобождаване молителя по ч. гр. дело № 1729/2007 г., при наличието на убедителни данни за неговата платежоспособност от заплащането на държавна такта в особено голям размер от 70 000 лв., което е в противоречие с целта на процесуалния закон; не спазване от съдията на процесуалните правила за местна подсъдност по същото дело, системно извършване на закононарушения от съдията, поставящи под съмнение неговата компетентност и даващи основание да се счита, че действията му са не обективни и преднамерени; нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата и неизпълнение на задълженията му и липса на контрол в качеството му на административен ръководител на съда; действията на съдията са станали достояние на обществото чрез множество публикации, които са допринесли за уронване престижа на съдебната власт и за негативна оценка за нейната дейност, което нарушения са конкретизирани при проверката на инспектората, изложени са в особеното мнение на члена дисциплинарния състав и са възприети от членовете на ВСС в оспореното решение. При преценката на установените и доказани фактически обстоятелства, какво по вид дисциплинарно наказание следва да се приеме, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразявайки се с установеното виновно поведение на дисциплинарно отговорното лице, съгласно критериите по чл. 309 във връзка с чл. 308 и 309 ЗСВ. В случая, след преценка по целесъобразност, ВСС е наложил на съдия Донев най-тежкото наказание - "уволнение", с оглед тежестта на нарушението и поведението на нарушителя /формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено и вредните му последици, преценявайки, че с това наказание се постига целта на ЗСВ за освобождаване от системата на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи, което поведение на магистрат и ръководител на съда, рефлектира върху авторитета на магистратите и е вредоносно по своя резултат както за останалите магистрати, така и за обществото. При тази комплексна преценка са съпоставени законно предвидените срокове за произнасяне с "бързото" произнасяне от страна на конкретния магистрат в производство по чл. 237 от ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 1-729 от 2007 г. по описа на ТОС, необосновано освобождаване на молителя по същото дело от държавна такса в големи размери, при липса на законови предпоставки за това; не спазване правилна на местната подсъдност, не изпълняване на контролни функции от страна на магистрата в качеството му на ръководител на съда, описани от проверяващия орган. Поведението на магистрата е станало достояние на обществеността чрез публикации в ежедневния печат на в. "Труд" и има за последица уронване престижа на съдебната власт и намаляване кредита на доверие в нея, в каквато посока са и изказванията на членовете на ВСС, мотивирали го да стигне до този резултат. Този факти в тяхната съвкупност очертават фактическата обстановка, приета от ВСС да наложи на магистрата и ръководител на съда дисциплинарно наказание при доказани критерии за неговото определяне съгласно чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, които обстоятелства не са опровергани от жалбоподателя. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение на ВСС е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди от настоящата инстанция, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Петкова в проведеното съдебно заседание на Върховния административен съд в настоящия състав за спиране на основание чл. 166 от АПК предварително изпълнението на оспорената заповед, Върховният административен съд приема следното: Съгласно чл. 323, ал. 2 от ЗСВ "жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго". Върховният административен съд приема, че ЗСВ не съдържа разпоредба относно приложимите критерии, в случай когато съдът постановява спиране на изпълнението на решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно уволнение на магистрата. От друга страна чл. 328 от ЗСВ, който намира систематично място в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" от същия закон и предвижда, че "Доколкото тази глава няма посочени правила, прилагат се правилата на ГПК", от което следва, че по отношение на цитираната уредба за дисциплинарната отговорност, субсидиарно се прилага само ГПК, като не е предвидено прилагането на АПК. След този анализ на цитираните правни норми се налага извода, че въведените с чл. 60 от АПК критерии за спиране на допуснато предварително изпълнение в случая не са приложими, а основанията за спиране следва да се преценяват за всеки конкретен случай. Жалбоподателят не сочи аргументи в подкрепа на искането си за спиране изпълнението на оспореното решение, поради което настоящият състав на Върховният административен съд приема, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 323, ал. 4 от ЗСВ