Решение № 7755 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2017 г.

Решение № 7755 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. С. Р. от гр. Б. срещу Решение № 8 от 05.01.2017 г. по адм. дело № 1333/2016 г. на Административен съд-Б., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № СВ_АСР-1-1/13.04.2016 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" (ДМПДТР) при община Б., потвърден с Решение № 94-01-16070/6/20.06.2016 г. от директора на ДМПДТР при община Б.. Излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в административния акт липсват мотиви на какво основание са определени за дължими данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2011 г. до 2015 г. Декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ ) е подадена на 11.04.2016 г., а актът за установяване на задължения по декларация е издаден след два дни на 13.04.2016 г. Сочи, че няма спор, че към 31.03.2001 г. сградата е била изградена на груб строеж, но това не означава, че е годна за ползване по предназначение. В акта и в потвърждаващото го решение няма констатация, че имотът се ползва по предназначение. Ползването на новопостроени сгради е допустимо едва след въвеждането им в експлоатация съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в частност чл. 176 от ЗУТ. До момента на въвеждането в експлоатация с акт образец 16, ползването на сградите е забранено. В конкретния случай видно от приложеното удостоверение № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от община Б., правото да се обитава и ползва сградата е възникнало от тази дата - 18.02.2016 г. Двумесечният срок за деклариране на имота е до 18.04.2016 г., т. е. декларацията от 11.04.2016 г. е подадена в срок. Липсват доказателства, от които да е видно, че за релевантния период, за който са установени задълженията, е налице ползване на недвижимия имот. Следователно не са налице доказателства за наличието на нито една от алтернативните предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на АУЗД, спазване на формата, процесуалния и материалния закон при издаването му и формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос за изпълнението на предпоставките по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ съдът е обосновал изпълнението на първата алтернативно предвидена предпоставка, а именно през процесния период имотът е бил завършен, поради което установените с АУЗД задължения са определени при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че от представеното по делото удостоверение рег. № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от община Б., се установява, че процесният строеж е завършен преди 31.03.2001 г. и не подлежи на въвеждане в експлоатация на основание § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният жалбоподател е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за всеки един от притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата на ул. "Б." ..№..., гр. Б., една от които декларация с вх. № 12930/11.04.2016 г., с която е декларирал апартамент "А", вх. ..., четвърти жилищен етаж, с РЗП 88.87 кв. м и мазе с РЗП 16.08 кв. м. За дата на придобиване на апартамента е декларирана 1997 г., а година на построяване 2001 г. Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗД № СВ_АСР-1-1/13.04.2016 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от главен експерт в ДМПДТР при община Б., потвърден с Решение № 94-01-16070/6/20.06.2016 г. от директора на ДМПДТР при община Б. С акта са установени задължения на А. С. Р. за ДНИ и ТБО за описания по-горе апартамент за периода 2011-2015 г. въз основа на декларираните от него данни, ведно с лихви за забава върху тях, изчислени към 13.04.2016 г. Размерът на установените невнесени задължения за данъци и такси са общо в размер на 1 293,18 лева ведно с лихви за забава в размер на 346,30 лева. Съгласно удостоверение рег. № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от община Б., строеж "Жилищна сграда с магазини и офиси" III категория, находящ се в УПИ V-170, кв. 14 по плана на жк "Лазур", гр. Б., с административен адрес: ул. "Б." ..№..., вх. ... и вх. ... е изпълнен въз основа одобрени технически инвестиционни проекти и издадено Разрешение за строеж № 13/09.03.1994 г. Представлява заварен законен строеж по смисъла на ЗУТ, завършен преди 31.03.2001 г., поради което не подлежи на въвеждане в експлоатация на основание § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Това удостоверение представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда със своята материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Въз основа на удостоверените с него факти и обстоятелства, съдът правилно е приел за установено, че процесният недвижим имот - апартамент "А", находящ се в посочената по-горе сграда и подробно описан в АУЗД и потвърждаващото го решение, е бил завършен преди 31.03.2001 г., поради което законосъобразно органът по приходите е приел за изпълнена първата алтернативно предвидена предпоставка в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ - ДНИ, респ. ТБО са дължими от момента на завършване на тази част от сградата. Не може да се приеме, че сградата в настоящия случай е била завършена едва с издаването на цитираното удостоверение от 18.02.2016 г., тъй като самите собственици са представили писмени доказателства в потвърждение на дата на изграждане преди 31.03.2001 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Данък се дължи при наличието на една от двете алтернативни предпоставки - сградата да е завършена или да е започнало използването й. В случая безспорно е установена първата предпоставка - сградата е била завършена през 2001 г. Следователно е възникнало задължението за плащане на данък. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ следва да се тълкува в смисъл, че данък за новопостроените сгради или части от сгради се дължи, от следващия месец, когато сградата е завършена, независимо дали е започнало използването й (в този смисъл Решение № 1142 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2016 г., VII о.). Относно ТБО няма твърдения от жалбоподателя да е подал декларация, че няма да ползва имота. Не се оспорва изводът на административния съд, че общината е извършвала дейности по предоставяне на услугите, както и размерът на начислените суми. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не се дължи поради неучастие на процесуален представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание в касационното производство. Осъществената правна помощ от юрк. Марев се изчерпва в представянето на писмен отговор по касационната жалба, в който единствено се иска да се остави в сила първоинстанционното решение и да се присъдят разноски. Конкретни съображения относно изложените касационни основания липсват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение