Решение № 4193 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2021 г.

Решение № 4193 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2021 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието против решение № 190 от 02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 100/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол (АС- Ямбол). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, в която се оспорват изводите на съда и се твърди, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза не е обективна и компетентно изготвена, тъй като са направени заключения за допустимост на площи, които са извън специалността на вещото лице. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С протоколно определение от 06.04.2022 г. Върховният административен съд, пето отделение, е допуснал поправка в списъка на лицата за призоваване, с оглед публикуваното решение на Народното събрание за структурни промени на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 15 декември 2021 г.), с което Министерство на земеделието, храните и горите е преобразувано в Министерство на земеделието, поради което е заличил като касационен жалбоподател по делото министъра на земеделието, храните и горите и вместо него е конституирал министъра на земеделието. Ответната страна Д. К., чрез пълномощник адвокат Кожухарова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното първоинстанционно решение е отменена заповед № РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2020 г. е останал заявения от Д. К. част парцел (7, 44 ха) с идентификатор 35609-843-1-1 с обща площ от 10, 79 ха, находящ се в землището на [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол. Административният съд е приел за установено, че заповедта в оспорената й част е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, в което подробно е описан заявен за подпомагане парцел, като е направена съпоставка между декларираната и установена площ относно неговото състояние, съгласно изискванията за включване в слой "Площи, допустими за подпомагане" по Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и от всички събрани по делото доказателства е обосновал извод, че в оспорената част административният акт е материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Фактическата обстановка, която съдът е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Предмет на контрол в производството пред АС-Ямбол е заповед № РД-09-155/23.02.2021 г на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., в частта, касаеща декларирани от Д. К. площи за подпомагане. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че Д. К. като земеделският стопанин с УРН 230227 е заявила парцели за подпомагане за стопанската 2020/2021 г. Спорът по настоящото дело е относно парцел, част от физически блок, находящ се в землището на [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, с идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10, 79 ха, от която недопустими спрямо "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за 2020 г. са 7, 44 ха със заявена култура пасища и мери за паша на животни. Със заповед № РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието храните и горите е одобрен окончателен слой "Площи допустими за подпомагане", като заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 20 от 29.03.2021 г. В Протокол № 1 от 12.10.2021 г. от извършена специализирана теренна проверка на физически блок 35609-843 в землището на [населено място] са посочени в табличен вид констатациите за неговото състояние, посочени са координатни точки, направени са снимки, чрез които експертите на ОДЗ- Ямбол са установили състоянието на целия физически блок. Проверяващите са преценили, че има изоставена земеделска площ, площи с по-голямо захрастяване, с високи треви и липса на следи от паша или косене. Затова 7, 44 ха от парцел с идентификатор 35609-843-1-1 е недопустим за подпомагане. Площта е неизползвана/ пустееща земя на основание чл. 4, и чл. 10, ал. 2, т. 1, има по-голяма височина на тревостоя от допустимия, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 2, букви "б" и "в" и има повече от допустимите дървета/храсти съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/26.03.2018 г., което е послужило като основание за изключването на процесния парцел от слой "ДПП" за 2020 г. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещо лице, което е следвало да установи чрез техническа проверка, състоянието на парцел с идентификатор 35609-843-1-1, част от физически блок 35609-843, находящ се в землището на [населено място], заявен от Д. К. с обща площ 10. 79 ха за 2020 г. Вещото лице е констатирало, че посоченият имот се ползва по предназначение, а констатациите на административния орган за неподдържане/необработване на земята противоречат на действителното състояние. Площта, заявена за подпомагане от К., отговаря на условията на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за допустимост и не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 1 и ал. 2, т. 2, букви "б" и "в" от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. (Наредбата). Посочил е, че храстите, които са отразени върху Цифровата ортофото карта (ЦОФК) при извършената проверка, в рамките на определената от органа недопустима за подпомагане площ (НДПП) от 7, 44 ха за заявения парцел 35609-843-1-1 са 660 броя. Определил е нормативен максимален брой на храстите, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата относно НДПП от 7, 44 ха, в размер на 744 броя храсти. Направил е извод, че в процесния парцел има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м (за видовете по чл. 10, ал. 1, т. 2 – независимо от височината), които са мозаечно разположени и отговарят на критериите за допустимост, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Вещото лице също така е констатирало, че височината на тревостоя е около 30 см, което е установил на база приложения снимков материал от извършената теренна проверка. Височината на тревите е под бронята на колата на проверяващите, което от своя страна е под установения минимум съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 2, б. "б" и "в" от Наредба № 2/26.03.2018 г. След анализ на изводите на вещото лице и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, обосновано административният съд приема, че неправилно 7, 44 ха от процесния парцел е бил изключен от допустимите за подпомагане площи, тъй като отговаря на критерии, установени в материалноправно правните норми на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Към момента на извършената проверка парцелът е поддържан в състояние, отговарящо на условията за допустимост за подпомагане на постоянно затревени площи и заявената от Д. К. площ на парцел 35609-843-1-1 от 10, 79 ха и цялата декларирана площ следва да остане изцяло в ДПП за 2020 г. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Съдебният експерт подробно и последователно е изложил своите констатации и фактически изводи относно състоянието и начина на ползване на спорната площ, и посочва, че парцелът е годен за подпомагане с цялата си декларирана площ, предвид изискванията на Наредба № 2/26.03.2018 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 500 (петстотин) лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение предвид договора за правна защита и съдействие от 25.11.2021 г. Тази сума следва да се възложи в тежест на министерството на земеделието. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК