Решение № 197 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 33/2012 г.

Решение № 197 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 33/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на П. г. по т. и м. д. - В., представлявана от директора Ж. И. Ж. чрез пълномощник адв. С. М. от АК - В. за отмяна на влязло в сила решение № 11 от 5.01.07 г., постановено по гр. дело № 1295/06 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 254 от 27.12.07 г. на Варненския апелативен съд по гр. дело № 454/07 г. в частта и размера до който са уважени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД на Д. К. К., С. Н. С. и А. С. В. за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на идеални части от дворно място с площ от 12152 кв. м., ведно с построените в него масивно фабрично здание, състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница и масивни едноетажни сгради, изградени на калкан, за периода 13.05.2000 г. - 13.05.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.05 г. до окончателното изплащане. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила на решение № 193 от 2.12.2010 г. по т. дело № 1087/09 г. на ВКС, ТК, II отд. С него е отменено решение № 239 от 10.06.09 г. по в. т. дело № 345/09 г. на ВОС, с което е потвърдено решение № 3570 от 19.12.08 г. по гр. дело № 2617/08 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване без правно основание на същия имот, за периода от 4.05.2005 г. - 9.05.2007 г., предявени от Д. К. К. за сумата 24568.60 лв, А. С. В. за сумата 12516.08 лв, Х. С. В. за сумата 24568.60 лв, С. Н. С. за 4997.74 лв. и А. М. К. за сумата 4997.74 лв. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответниците по молбата Д. К. К., С. Н. С. и А. С. В. чрез процесуалния си представител адв. Я. В. молят да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържат, че няма идентичност между двете решение по страни, основание и петитум. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима /подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК/, но е неоснователна. С влязло в сила решение № 11 от 5.01.07 г. по гр. дело № 1295/06 г. на Варненският окръжен съд е приел, че ищците Д. К. К., С. С. и А. С. В. са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ дворно място от 12152 кв. м., ведно с построените в него масивно фабрично здание, състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница, и масивни едноетажна и двуетажни сгради, изградени на калкан, на претендираното придобивно основание реституция по ЗВСОНИ, а ответникът П. г. по т. и м. д. през периода 13.0.2000 г. - 13.05.2005 г. го е ползвал без основание, което е довело до обедняването на ищците, респективно до обогатяване на ответника в размер на средномесечния пазарен наем. Ето защо съдът е осъдил ответника да заплати на ищците обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за претендирания период съобразно правата им. Искът на А. М. К. и на Х. С. В. е отхвърлен с мотиви, че не са доказали правото си на собственост върху имота. С решение № 193 от 2.12.10 г. по гр. дело № 1087/09 г. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на ТК, е отхвърлил исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване без правно основание на поземлен имот с площ 12 152 кв. м., част от дворно място пл. № 1704 от кв. 289 по плана на [населено място], заедно с построените сгради, съизмерими със средния пазарен наем за периода от 14.05.05 до 9.05.2007 г., предявени от Д. К. К., А. С. В., Х. С. В., С. Н. С. и от А. М. К. против ПГТМД [населено място], без да отрече правото на съсобственост на ищците върху процесния имот, настъпила по силата на реституция по ЗВСОНИ, но е приел, че не е доказано фактическото ползване на имота от ответника за конкретния претендиран период от време. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. В случая няма тъждество на споровете по двете съдебни решения. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, е обедняване на ищците от лишаването им да ползват имота за периода 13.05.2000 г. - 13.05.2005 г. и обогатяване на ответника за тяхна сметка през същия период. По второто дело /гр. дело № 1089/09 г. на ВКС, ТК/ основанието е обедняването на ищците и обогатяване на ответника за последващ период от време - от 14.05.05 г. до 9.05.2007 г. В тази връзка няма идентичност между двете решения по основание и петитум. След като няма противоречие между решенията отмяната е недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.