Решение № 2625 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6933/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Хасково, чрез старши юрисконсулт Д. Стойчева, срещу решение 1877 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело 51/2024 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответника по касационната жалба "Та Ха Груп" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат В. Челебиев, който в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение. Представя съображения в писмено становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Решение 1012-26-371-1/21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него Разпореждане с РЖ-5-26-01471921/07.12.2023 г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Хасково, като е осъдил НОИ да заплати на Та. Ха. Груп ЕООД, разноски в размер на 1 850 лв.. За да стигне до този извод първоинстанционния съд е установил, че контролен орган на ТП на НОИ Хасково е извършил частична ревизия по разходите на ДОО на Та. Ха. Груп ЕООД, ЕИК 204415420, за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2023 г.. във връзка с неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Ш. С. Х., [ЕГН]. При тази проверка е установено, че между Та. Ха. Груп ЕООД и Ш. С. Х. бил сключен трудов договор на 01.01.2021 г., с който последният е назначен на длъжност строителен предприемач с основно месечно възнаграждение в размер на 10 000 лева. Съгласно Заповед 10/10.04.2023 г. трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, но липсвала молба по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По делото била представена Заповед 14/30.11.2023 г., с която на основание чл. 344, ал. 2 КТ се отменя Заповед 10/10.04.2023 г. с отразен запис в НОИ, но същата била подписана от лице, което не е законен представител на дружеството. От представени разплащателни ведомости на дружеството за периода от 01.01.2021 г. до 10.04.2023 г. се установявало, че Ш. С. Х. фигурира на длъжност управител , начислени са трудови възнаграждения, като той е осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Считано от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., за лицето Ш. С. Х. били начислени възнаграждения по договор за управление, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, въпреки, че за този период лицето не било вписано в Търговския регистър. Такова вписване било извършено на 19.04.2023 г. За периода от 10.04.2023 г. до 19.04.2023 г. управител на дружеството бил Е. Е. Ф.. На 19.04.2023 г. настъпва временната неработоспособност на Ш. С. Х., след като е претърпял ПТП на 18.04.2023 г. и е транспортиран за лечение в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ Св. Георги ЕАД, гр. Пловдив. За периода от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. Ш. С. Х. бил във временна неработоспособност. Административните органи приели, че не е налице основание за осигуряване на Ш. С. Х. по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО от 19.04.2023 г., тъй като вписването му на тази дата като управител на дружеството съвпадало с деня на настъпване на временната неработоспособност. До изтичане на периода за временната неработоспособност от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. не се дължали осигурителни вноски на лицето на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и не следвало да се подават данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Формиран е извод, че към 19.04.2023 г. - деня на настъпване на временната неработоспособност, Ш. С. Х. не се счита за осигурено лице за общо заболяване и майчинство във връзка с чл. 10 КСО и няма право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО за периода от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г., вкл. и чрез осигурителя, дружеството жалбоподател. От национална база данни в Електронен регистър на болничните листове и решенията им за обжалване било установено, че са постъпили данни за временната неработоспособност на лицето поради злополука-нетрудова без прекъсване от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. От извършена справка в информационните регистри на НОИ било установено, че дружеството е представило за лицето Удостоверения образец съгласно Приложение 9 с причина временната неработоспособност злополука-нетрудова . В съответните Приложения 9 осигурителят бил декларирал, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, с код за вид осигурен съгласно декларация образец 1 данни за осигурено лице 1. По декларирана от лицето лична банкова сметка били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 19.04.2023 г. до 21.09.2023 г. От осигурителя постъпили данни с удостоверения по образец Приложение 9 с код корекция . В съответните Приложения 9 осигурителят бил декларирал, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, с код за вид осигурен съгласно декларация образец 1 данни за осигурено лице 10. Производството по изплащане на болничен лист за периода от 22.09.2023 г. до 15.10.2023 г. било спряно с разпореждане. На основание подадените от осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД данни в първоначално подадените Удостоверения Приложение 9 на Ш. С. Х. били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО в общ размер на 13 774,92 лева, от които 13 206,43 лева (главница) и 568,49 лева (лихва) за периода от 19.04.2023 г. до 21.09.2023 г. На Та. Ха. Груп ЕООД е съставен РАН РА-5-26-01464613/21.11.2023 г. на старши инспектор по осигуряването за неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки, към който бил приложен анализ с изложени основанията за извършване на ревизията, периода, резултатите, констатациите по разходите на ДОО по фонд Общо заболяване и майчинство и посочване, че сумата заедно с дължимата лихва подлежи на възстановяване от осигурителя. Срещу РАН е подадено възражение, като същият е потвърден с мотивирано заключение от 07.12.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. На Та. Ха. Груп ЕООД са дадени ЗП ЗД-1-26-01464649/21.11.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково, с които дружеството се задължава: 1. да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Ш. С. Х. за периодите, както следва: от 01.04.2023 г. до 09.04.2023 г. с код за вид осигурен 01 , от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г. с код за вид осигурен 10 , от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. с код за вид осигурен 01 , от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. с код за вид осигурен 10 . 2.1 да подаде за лицето Ш. С. Х. основни данни за месец април 2023 г. с код за вид осигурен 01 за непълен месец 05 работни дни, с осигурителен доход по т. 21 2827,78 лева и в т. 15 последен в осигуряване 9-ти. Ръководителят на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Хасково постановил разпореждане РЖ-5-26-01471921/07.12.2023 г. за събиране на сумите по РАН, а именно - ТА. ХА. ГРУП ЕООД да внесе сумата в размер на 13 774,92 лева с включена дължимата лихва. Срещу разпореждането е подадена жалба от дружеството, отхвърлена като неоснователна с оспореното в настоящото производство Решение 1012-26-371-1/21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково. Търсената за възстановяване сума е приета за недължима от съда със съображенията, че трудовият договор от 01.01.2021 г. между Ш. С. Х. и Та. Ха. Груп ЕООД не е бил прекратен и т.е. лицето е следвало да бъде осигурявано от ответника по касацията на основание по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, считано от 10.04.2023 г., като е осъществял трудова дейност в изпълнение на договор за управление, за което били внасяни осигурителни вноски от осигурителя. Ирелевантно било обстоятелството налице ли са коректно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от страна на осигурителя, а следвало да се установи, че в резултат от некоректното подаване на данни неправилно са извършени осигурителни разходи. В случая независимо от основанието за осигуряване нямало разлика в осигурителния доход, респ. - в размера на вноските, което от своя страна означавало и, че няма разлика в размера на обезщетението за временна неработоспособност, което е отпуснато и изплатено на Ш. С. Х.. По отношение коректността на подадените данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, е приел, че спорът следва да се разреши в производството по обжалване на издадените задължителни предписания. Приел, че не е доказано по безпротиворечив начин основанието за издаване на РАН, а именно в какво точно се изразява противоправното поведение на Та. Ха. Груп ЕООД, за да се счита, че от него са причинени щети на ДОО, изразяващи се в неоснователно изплатени на Ш. С. Х. парични обезщетения поради злополука-нетрудова. Направил е извод, че щетата за ДОО е пряка последица от допуснатото от длъжностното лице при ТП на НОИ нарушение на задължението му по чл. 54к КСО, а именно - отпускането и изчисляването на паричното обезщетение да бъде извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Обжалването на ЗП по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО, респ. на решението с което те са потвърдени, спирало тяхното изпълнение, от което следвало, че РАН е преждевременно съставен, поради което разпореждането, потвърдено с оспореното в настоящото съдебно производство решение, било незаконосъобразно. Приел е, че издаденото разпореждане не съответства на целта на закона. При тези съображения е прието, че решението и разпореждането са незаконосъобразни и като такива са отменени. Решението е правилно. На настоящия състав на шесто отделение на ВАС е служебно известен факта, че с решение 1644/ 16.04.2024 г. по адм. дело 54/2023 г. по описа на Административен съд Хасково и решение 1335 от 13.02.2024 г.. по адм. дело 5848/2024 г. на шесто отделение на ВАС, ЗП ЗД-1-26-01464649/21.11.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково са отменени: по т. 1.1 относно заличаването на данни за периода от 01-04-2023 г. до 09-04-2023 г. с вид осигурен 01, декларация образец 1; по т. 1.3. за периода от 01-06-2023 до 30-06-2023, с вид осигурен 01, декларация образец 1 и по т. 2.1 Основни данни за месец 04.2023 г. с код за вид осигурен 01 за непълен месец - 05 работни дни с осигурителен доход в т. 21 - 2827.78 лв. и в т.15 - последен ден в осигуряване 09-ти, в срок от 14 работни дни от получаването му, като в останалата част жалбата е отхвърлена. Предметът на спора е по приложение на материалния закон. В случая спорът е дали Ш. С. Х. е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момент на настъпване на осигурителния риск временна неработоспособност, респективно правилно ли са били изплатени обезщетенията във връзка с този осигурителен риск и ако са изплатени неправилно, носи ли отговорност затова ответника по касацията на основание чл.110 ал.1 т.1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 54к КСО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), според която преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Понятието осигурено лице" е легална дефиниция по смисъла на КСО, дефинирано е за целите на ДР на КСО в § 1, ал. 1, т. 3. Касае се за физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. В чл. 10, ал. 1 КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В нормата на чл. 4 КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. Анализът на посочените разпоредби на КСО дава основание да се приеме, че за ревизионното производство по чл. 110 КСО, понятието осигурено лице е същото, което законодателят е вложил в чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Направеният извод следва от особеностите на производството по реализиране на отговорността на осигурителя, така, както я дефинира чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, чрез съставяне на осигурителите на ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Нормативната уредба на посочения вид юридическа отговорност я характеризира като обективна (безвиновна), и която възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установено както противоправно поведение на осигурителя, така и вредоносен резултат и причинна връзка. По делото е установено, че Ш. С. Х. е вписан като управител на Та. Ха. Груп ЕООД на 19.04.2023 г., но не е започнал реално да изпълнява възложената му от работодателя трудова функция по договора за управление, а от същата дата е в отпуск поради временна неработоспособност и няма отработен ден. Следователно, както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приели, към датата на настъпване на осигурителния риск Х. няма статут на "осигурено лице" като управител на ответника по касацията. Когато обаче това лице - управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД, е било назначено и по трудов договор в същото дружество, който не е бил прекратен към момента на възникването на качеството управител и едноличен собственик на капитала, какъвто е настоящия случай, то това лице е следвало да бъде осигурявано и на основание чл.4 ал.1 т.1 от КСО. Доколкото трудовият договор на Х. с Та. Ха. Груп ЕООД не е обявен за недействителен по надлежния ред, то същият следва да се счита за осигурен на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 изр.второ от ДР на КСО, за което коректно са подадени данни от касатора в качеството на негов осигурител за периода от 01-04-2023 г. до 09-04-2023 г. и от 01-06-2023 до 30-06- 2023 г. с код на вид осигурен - 01. При тези факти относно Ш. С. Х. като осигурено лице, осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД е следвало да подава декларация образец 1, в която е отразен код за вид осигурен 01 за периода от възникване на трудово правоотношение по трудов договор 100/01.01.2021 г. до неговото прекратяване, но не и декларация образец 1, в която е отразен код за вид осигурен 10 за периода от 10.04.2023 г. до прекратяването на временната нетрудоспособност. Този извод следва от констатацията на първоинстанционния съд, с която е приел, че трудовия договор между Ш. С. Х. и осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД не е прекратен, както е приел административния орган. Между Х. и ответника обаче не е и възникнало осигурително правоотношение въз основа на факта на вписването на първия като управител на дружеството на основание чл.4 ал.1 т.7 от КСО, тъй като същият не е започнал да упражнява дейност като такъв, поради временна нетрудоспособност. Следователно към момента на настъпване на осигурителния риск временна неработоспособност Ш. С. Х. е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка със съществуващия трудов договор 100/01.01.2021 г. По делото и административната преписка няма данни, че лицето не е осъществявало трудова дейност по това правоотношение, като е установено, че са внесени дължимите осигурителни вноски. При тези факти е необоснован извода на административния орган, че Х. не е бил осигурено лице, респективно неоснователно му е изплатено обезщетение за временна неработоспособност. Обосновано първоинстанционния съд е посочил, че след като към момента на издаването на оспорения административен акт е съществувал спор относно коректността на данните подадени от осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, то необосновано административния орган е приел, че е налице неправилно подадени данни за осигурителния статус на Х.. Такъв извод е възможно да се направи едва след изясняване на всички факти относно осигурителното правоотношение на лицето и приключване на процедурата по корекция на подадените данни от осигурителя. При съществуваща възможност за коригиране на тези данни от осигурителя (включително по реда на чл.20 от НПОПДОО), за да се приеме, че са налице неправилно извършени осигурителни разходи е следвало да се установи, че Х. не е осигурено лице, каквито данни по делото липсват. Подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да съответства на действителния осигурителен статус на съответното физическо лице, като в случая водещия факт е именно този статус. Неправилно подадените данни следва да бъдат коригирани спрямо действителния осигурителен статус на лицата по чл. 4 и 4а от КСО, било чрез даване на предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО до осигурителя, било по реда на чл.4 ал.10 т.3 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В случая съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна за незаконосъобразност на решението и разпореждането за реализиране на имуществената отговорност за вреди, причинени на ДОО и е постановил правилно решение. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение